Какви са перспективите пред БРИКС след присъединяването на пет нови членки?

От 1 януари БРИКС официално приема пет нови страни членки в условията на нестабилна и променяща се геополитическа ситуация, която поражда въпроса дали новоприсъединилите се държави ще предизвикат вътрешни противоречия в блока и какви са неговите икономически перспективи оттук насетне.

Форматът беше създаден през 2009 г. от Бразилия, Русия, Индия и Китай и на следващата година прие за член и Република Южна Африка (РЮА). Сега БРИКС казват, че се стремят да създадат по-силна коалиция от развиващи се страни, които могат по-добре да отстояват интересите на глобалния Юг на световната сцена.

Преди началото на годишната среща на върха в РЮА през август над 40 държави бяха изразили интерес към присъединяване към БРИКС, а 23 официално подадоха молби за членство. В крайна сметка покани получиха шест държави: Египет, Етиопия, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства (ОАЕ), Иран и Аржентина.

Според общата декларация участниците във форума шестте държави са били избрани, след като "страните от БРИКС са постигнали консенсус относно ръководните принципи, стандартите, критериите и процедурите на процеса на разширяване на БРИКС", но не бяха предоставени повече подробности за конкретните критерии. 

Преди броени дни новоизбраният аржентински президент Хавиер Милей изпрати писмо до бразилския си колега Луиз Инасио Лула да Силва, както и до други членове на БРИКС, с което ги информира, че "присъединяването на Аржентина към БРИКС в качеството ѝ на пълноправен член от 1 януари 2024 година не се счита за целесъобразно" от правителството му.  

През първите 10 години на 20. век БРИКС бяха осмивани от Запада, отбелязва сп. Economist. 

Икономиките на Китай и Индия растяха бързо, но стагнацията на други страни членки доведе дотам, че БРИКС се превърнаха в синоним на слабо представящи се развиващи се пазари. Други формати, като например Г-20, предоставяха по-добри възможности за решаване на наболели глобални проблеми. БРИКС нямаше цел. Но това вече се промени. Заради нарастващото напрежение между Запада и Китай и нахлуването на Русия в Украйна нововъзникващите сили виждат в БРИКС средство за по-независима външна политика. За Китай, който е движещата сила на разширяването, блокът е потенциална противотежест на Г-7, допълва изданието.

Ще създадат ли новите страни членки вътрешни противоречия в БРИКС?

Демокрации като Бразилия, Индия и РЮА работят прагматично и без идеологически различия с автокрации като Китай и Русия. Дори смъртоносните сблъсъци между индийски и китайски войски на спорната граница през 2020 г. не развалиха блока, коментира Deutsche Welle. 

Новоприсъединените страни обаче носят със себе си и значителен риск от конфликти. Египет и Етиопия от години водят спор заради язовир, който Адис Абеба строи на най-големия приток на река Нил, а Саудитска Арабия и Иран от десетилетия се борят за надмощие в Персийския залив.

БРИКС могат да вземат решения само с единодушие, така че нито на Китай, нито на Русия, а скоро и на Иран, ще им бъде лесно да осъществяват собствените си програми. И все пак, колкото и различни да са страните от БРИКС и колкото и разминавания да има в интересите им, между тях има базов консенсус, смята Йоханес Плагеман, политолог от хамбургския мозъчен тръст ГИГА.

"Те искат международен световен ред, в който доминацията на Запада да е по-малка", каза той пред Deutsche Welle. По думите му тази позиция не бива да се отъждествява с враждебност към Запада. През септември индийският външен министър Субрахманям Джайшанкар заяви, че страната му "не е нито е западна, нито антизападна". Тази позиция навярно е валидна за повечето страни от БРИКС, смята германският политолог.

Членството в БРИКС само по себе си не дава по-голям статут в международната политика, обясни пред германската медия Гюнтер Майхолд, преподавател по политически науки в Свободния университет в Берлин. Но то предлага начин да се избегне вземането на страна в нарастващата геостратегическа конкуренция между Китай, Русия и Запада. "С членството си в БРИКС новоприсъединилите се страни дават ясен сигнал, че не искат да бъдат въвлечени в тази бинарна логика и че се стремят да осигурят своята независимост", допълни Майхолд.

Икономически перспективи след разширяването на БРИКС

Още преди разширяването на БРИКС територията на страните членки обхващаше почти една трета от земната повърхност, а населението им възлизаше на повече над 40% от популацията на света, отбелязва Франс прес. По данни на Световната банка към 2022 г. страните от БРИКС създават малко над една четвърт от световния брутен вътрешен продукт.

От икономическа гледна точка Саудитска Арабия е може би най-значимата новоприсъединила се страна, посочва американското списание Business Today. Тя е водещ производител на петрол, фактически лидер на ОПЕК, а Китай и Индия са два от трите най-големи потребители на тази суровина в света. Очевидно потенциалните търговски ползи за кралството от членството му в БРИКС не са за подценяване, пише още изданието.

Освен това ОАЕ и Иран се нареждат на седмо и осмо място в световната класация на производителите на петрол. По данни на Администрацията за енергийна информация на САЩ (EIA) през 2022 г. делът на БРИКС в световното производство на петрол е възлизал на 19%, а след присъединяването на новите членки се очаква той да нарасне до 41%.

Друга съществена икономическа тема е създаването на обща валута на страните от БРИКС. Редица анализатори изследват въпроса за евентуалната бъдеща дедоларизация на световната търговия, пише американското списание Diplomat. Много от държавите от БРИКС+ споделят загрижеността си от господстващото положение на долара и все по-честото налагане на икономически санкции от Запада. Това бе повод Русия да включи намаляването на зависимостта от долара в актуалния дневен ред на формата.

Въвеждането на обща валута на БРИКС не представлява цел, която може да се осъществи в краткосрочен план, но подобни призиви не бива да се пренебрегват, посочва американското издание. Световната финансова система е изградена върху долара и всяко значително отклонение от нея би променило из основи международната търговия и финансовите потоци и би подкопало икономическата мощ на САЩ. 

/БТА/