През 2024 г. външната политика на Германия ще работи в кризисен режим

В началото на декември Асоциацията за немски език избра термина  Krisenmodus или „кризисен режим“ за дума на годината. Терминът точно отразява състоянието на германската външна политика в момента, пише Deutsche Welle.

Продължаващата война между Израел и „Хамас“ Газа е само последната голяма криза, макар и в момента най-драматичната. Конфликтът може да се разшири с потенциално опустошителни последици.

Сигурността на Израел, както често повтаря германският канцлер Олаф Шолц , е „смисълът за съществуване“ на Германия. За него това е задължение, произтичащо от нацисткото минало на Германия. Това обаче не попречи на външния министър Аналена Бербок да разкритикува военните операции на Израел.

В интервю за DW през ноември Бербок се оплаква от насилието, извършвано от еврейски заселници в окупирания Западен бряг срещу палестинците. „Израелският министър-председател трябва да осъди това насилие на заселниците, то трябва да бъде преследвано и това също е в интерес на сигурността на Израел“, изтъкна тя.

Освен това Германия също участва в дискусии за това как трябва да изглежда Близкият изток след края на войната. Подобно на ЕС и правителството на САЩ, Германия остава ангажирана с идеята за решение с две държави. Това би означавало палестинска държава заедно с израелската държава.

Атаката на Русия унищожи чувството за сигурност на Европа

Вероятно нищо през последните десетилетия не е предизвикало германските и европейските дипломати толкова, колкото инвазията на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Германия, заедно с други западни страни, предостави значителна военна помощ, но въпреки това, почти две години по-късно, Украйна постигна малък напредък в отвоюване на окупираните от Русия територии.

Желанието за предоставяне на военна помощ на Украйна сега ерозира сред западните страни, дори в САЩ, най-важният съюзник на Киев.

Тъй като Западът се уморява от войната, политиците сега са притиснати да помислят за прекратяване на войната на масата за преговори. Политологът Йоханес Варвик от Университета в Хале смята, че това така или иначе е неизбежно.

„След прекратяването на огъня смятам, че идват трудни дипломатически преговори за териториални промени в Украйна и за неутралитета на Украйна – всички те трябва да бъдат обсъдени на масата“, изтъква Варвик пред DW.

Родерих Кизеветер, член на Бундестага от дясноцентристката опозиционна Християндемократическа партия (ХДС), смята, че всички приказки за преговори за решение са опасни и че е възможна военна победа в Украйна.

„Западът е този, който попречи на освободителната кампания, защото твърде малко беше доставено твърде късно“, написа той наскоро до DW. Стратегията, според него, трябва да бъде: "Доставете всичко [в оръжие] възможно най-бързо".

Китай все повече се възприема като заплаха

Много неща се промениха в отношенията между Китай и Германия, откакто Ангела Меркел беше канцлер от 2005 г. до 2021 г. За разлика от деликатното отношение на Меркел към китайското правителство в интерес на търговската политика, стратегическият документ, издаден миналото лято от сегашната управляваща лявоцентристка коалиция на социалдемократите, Зелените  и свободните демократи определя Китай като „партньор, конкурент и системен съперник“ на Германия и ЕС. Но напоследък Берлин все повече набляга на съперничеството.

Германското правителство е обезпокоено от насочването на китайско оръжие към Тайван, който Пекин смята за сепаратистка провинция, и от близките отношения на Китай с Русия на фона на продължаващата война в Украйна.

И все пак Китай е най-важният търговски партньор на Германия  от 2016 г. насам. Ето защо стратегията на германското правителство за азиатската страна не се фокусира върху разделянето на двете икономики, тъй като това би причинило твърде много щети на Германия, а по-скоро върху усилията за намаляване на нейната едностранна икономическа зависимости от Китай.

Ценности срещу бизнес интереси?

Ограниченията на една външна политика, основана на ценности, както посочва Бербок, са особено очевидни в случая с Китай. През април тогавашният китайски външен министър Цин Ган отговори на призива на Бербок за по-голямо зачитане на правата на човека: „Това, от което Китай се нуждае най-малко от всички, е учител от Запада“.

„В свят, в който либералният Запад е подложен на натиск, лесно се създават врагове, ако постоянно настояваш за ценностите“, пише журналистът Мортен Фрайдел в статия за Frankfurter  Allgemeine Zeitung на 30 ноември. „Това не означава, че ценностите са неизбежни. Това просто означава, че те не трябва постоянно да бъдат изтъквани".

Според Фрайдел Германия трябва "по-скоро да формулира интереси".

Хенинг Хоф от Германския съвет за външните работи, от друга страна, гледа по-положително на външната политика на германското правителство. „Ако напълно пренебрегнем ценностите, както направихме с Русия, тогава това ще има катастрофални последици и ние виждаме това в Украйна“, изтъква той пред DW.

Търсене на съюзници

Войната в Украйна даде тежък урок на германското правителство: В глобалното търсене на съюзници, готови да подкрепят санкциите срещу Русия, много развиващи се страни обърнаха гръб - с намерение да продължат търговията с Москва.

Държави, които обикновено са съгласни със Запада, като Индия и Бразилия, „намират нова свобода на действие в този променящ се световен ред, като упражняват свободата си да не вземат страна“, коментира Хоф. Правителството на Шолц обаче протяга ръка към тези страни и се опитва да се ангажира с тях на равни начала. Това е „активно разширяване на досегашната външна политика на Германия и като цяло смятам, че Берлин е на прав път“, добавя Хоф.

Германците се уморяват от външнополитическата намеса

Германия, най-силната икономика в Европа и четвъртата по големина икономика в света, се очаква да играе по-активна роля на световната сцена.

Това обаче не изглежда много популярно сред повечето германци – показва проучване на нестопанската фондация Körber, проведено през септември. Общо 54% от анкетираните споделят, че Германия трябва да бъде по-сдържана, когато става дума за международни кризи. Само 38% очакват да видят по-ангажирано участие - най-ниската стойност на тази група от началото на статистиката през 2017 г., когато тя достига 52%.

В допълнение, цели 71% от анкетираните са против това Германия да поеме водеща военна роля в Европа. Изглежда, че германците искат едно нещо преди всичко: почивка от турбулентността на световната политика.