Как Европейският съюз може да реши казуса си с Виктор Орбан?

Вярно е, че на 15 декември премиерът на Унгария блокира пакета от 50 млрд. евро помощ на ЕС за Украйна, и e вярно, че и преди е блокирал пакети от санкции за наказване на войната на Русия. Вярно е, че той не обича либералната демокрация.

Но не е вярно, а и не е полезно, да отхвърляме Орбан като обикновена руска марионетка, която робува на волята на своя приятел Владимир Путин, пише Андраш Тот-Чифра от Центъра за анализ на европейските политики. 

Въпреки това връзките са близки. Намесата на унгарското правителство включваше изваждането на патриарх Кирил, заклет привърженик на войната и бивш агент на КГБ, както и на няколко руски бизнесмени, от санкционните списъци на ЕС.

От началото на пълномащабното нахлуване в Украйна, а и преди това, вътрешните медии на Орбан излъчват разкази, познати от руската пропаганда. Неговият външен министър Петер Сиярто нарича руския си колега Сергей Лавров приятел. И има още много неща, които са дълбоко проблематични в политиката на Унгария към Русия, като например продължаващият внос на енергия.

Все пак опростеното тълкуване, че Унгария действа само като марионетка на Русия, не отчита мотивацията на самия унгарски лидер, а именно решението му да укрепи позициите си в Европейския съвет, който според него е все по-враждебен към неговите нелиберални политически проекти, както и към корупцията, която според Transparency International е превърнала страната му в най-подкупната в ЕС.

Не че мотивите му са ясни. Мотивите на Орбан да блокира евроатлантическата интеграция на Украйна са непрозрачни, както и мотивите му да напусне Европейския съвет на 14 декември, за да даде възможност на кандидатурата на Украйна за членство в ЕС да напредне.

В продължение на години, а и неотдавна, през септември, унгарският премиер твърдеше, че неговото правителство блокира приемането на Украйна в НАТО и ЕС, както и хладното отношение към военните усилия на Украйна, във връзка с рестриктивното законодателство за правата на малцинствата, което според него потиска около 150 хил. унгарци, живеещи в Закарпатието.

По-рано този месец украинският парламент прие законодателни промени, които отговарят на опасенията на Унгария. Дори организациите и лидерите на унгарците от Закарпатието, т.е. собствените съюзници на Орбан, поискаха от Европейския съвет да започне преговори за присъединяване на Украйна. Въпреки това Орбан открито отказа да подкрепи своите украинско-унгарски съюзници, като сега просто твърди, че решението е "ненавременно", преди отново да направи волеизявление в Брюксел.

Забавянето на решенията в Европейския съвет с цел укрепване на преговорната му позиция отдавна е част от инструментариума на унгарския правителствен лидер, а всъщност и на повечето европейски. Това, което отличава Орбан от неговите колеги, е, че той съвсем ясно показа, че е готов да въвлече Украйна в спорове, свързани с вътрешни проблеми, спорове, водени от искането му всички 30 млрд. евро от заделените средства на ЕС да бъдат отпуснати на неговото правителство, изпитващо недостиг на парични средства.

В миналото тактиката на националистическия министър-председател в споровете с ЕС беше прагматична, макар и манипулативна. Той знаеше кои битки си струва да води и кога е по-добре да отстъпи. Това може да обясни защо френският президент Еманюел Макрон покани Орбан на разговори точно преди заседанието на Европейския съвет.

И ето, точно преди срещата на върха Европейската комисия реши да отпусне 10,2 млрд. евро от блокираните преди това средства на ЕС, свързани със съдебните реформи на унгарския парламент.

Остават сериозни съмнения относно искреността на тези поправки и особено относно евентуалното им прилагане. Този месец парламентът прие закон за "защита на суверенитета", който очевидно е вдъхновен от рестриктивното руско и полско законодателство и с който се създава нова организация за разследване на неясно дефинирана "външна политическа намеса" без смислени правни средства за защита.

В същото време, както самият Орбан подчерта след решението за преговорите с Украйна, неговото правителство запазва възможността да блокира преговорите за присъединяване на Украйна към ЕС на различни етапи по време на преговорите, които ще продължат много години.

И така, какво всъщност искаше да постигне Орбан? Може би да деблокира пълния пакет от средства, които възлизат на допълнителни 20 млрд. евро. Или дори да получи гаранции, че правителството му няма да бъде санкционирано в бъдеще? Може би за да вдигне залозите за преизбирането догодина на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен, която в момента в проправителствената пропаганда е представяна като злонамерен чуждестранен намесник, съюзник на сина на еврейския финансист Джордж Сорос?

Дали това политическо стягане на мускули е реакция на встъпването в длъжност на правителството на Доналд Туск в Полша, което отслаби позициите на Орбан в ЕС? Или пък перформативна политика, за да се приобщи към крайнодясното крило на Републиканската партия, което той се надява да получи властта в САЩ през 2024 г.? Всички гореизброени варианти са вероятни.

Трябва да вземем предвид и факта, че Орбан, който обича да се смята за политически визионер, всъщност е убеден, че Русия в крайна сметка ще спечели войната в Украйна, тъй като това се вписва в по-голямата му визия за края на световния ред, доминиран от либералните демокрации и техните институции. Умората от войната на Запад със сигурност е проблем, както показват проблемите, свързани с договорена помощ от 111 млрд. долара от САЩ и ЕС.

Раздразнени, някои лидер призоваха Съвета да започне така наречената процедура по член 7 срещу Унгария. Тази продължителна процедура теоретично може да завърши с отнемане на правото на глас на страната заради нарушаване на основните ценности на ЕС.

Макар че започването на тази процедура вероятно би било оправдано, предвид откритото незачитане на либералните демократични норми от страна на Орбан и нелибералното прекрояване на унгарската политическа система, тя не би имала голямо практическо значение за прегледа на бюджета и гласуването на пакета за помощ за Украйна.

Както стана болезнено очевидно, когато през 2017 г. и 2018 г. такива процедури бяха стартирани срещу Полша и Унгария, поради прага на единодушие във втория етап на процедурата и високите прагове на доказване, държавите членки имат достатъчно възможности да протакат процедурата. Докато по-мощните му полски нелиберални съюзници останаха извън правителството, Орбан може да разчита на подкрепата на словашкия министър-председател Роберт Фицо, а евентуално и на други.

Засега по-добрият план би бил да се заобиколи опозицията на Орбан, като се предостави помощ на Украйна. Съобщава се, че планирането на това е в ход.

За бъдещето: Лидерите на ЕС могат да намерят дългосрочно решение както на този проблем, така и на все по-безразсъдното използване на ветото от Орбан, като заемат принципна позиция и разглеждат въпроса като проблем, изискващ практическо решение, а не като разменна монета за преговори с правителство, което възнамерява да намали нормите на ЕС. Но те трябва първо да признаят предизвикателството.

/БГНЕС/