Назрява конфликт за трилиони долари относно бъдещето на енергетиката

Най-големият проблем, пред който е изправен глобалният енергиен преход през следващото десетилетие, не е технологията или политиката. Става въпрос за парите.

Преконфигурирането на световните енергийни системи за премахване на въглеродните емисии би представлявалo инвестиционен проект за няколко трилиона долара. През последните няколко години чистата енергия изпревари изкопаемите горива по отношение на глобалните разходи, но на едно място тя отчита сериозно изоставане: в развиващите се икономики. Богатите нации, които са ангажираха да мобилизират по 100 млрд. долара годишно за защита на климата за тези страни, трябва да внимават. Истинската битка тепърва започва, пише Дейвид Фиклинг в коментар за Bloomberg.

Това е така, защото световните износители на изкопаеми горива нямат намерение да приемат предизвикателството в легнало положение. Заложени са енергийните политики на 10 развиващи се страни в Азия и Африка, които ще представляват повече от половината допълнително население на света от 2023 г. до 2050 г. и сериозен дял от неговата енергия. Те имат икономики, силно зависими от чуждия капитал, или поради бързия им темп на развитие, или поради крехкостта на техните валути. Ако богатите нации не осигурят финансиране за разширяване на сектора за чиста енергия, за да стимулират растежа, производителите на петрол и техните съюзници стоят с чекови книжки в готовност за „мръсната“ алтернатива.

Натрупали печалби от високите цени на петрола, монархиите от Персийския залив — по-специално Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ) — са заети с изграждането на връзки. Милиарди долари са депозирани в централните банки на Египет и Пакистан за стабилизиране техните валути, тъй като сметките за внос на енергия се повишиха след началото на войната в Украйна. Рияд подписа сделки за 4,3 млрд. долара с филипински партньори на инвестиционен форум през октомври, плюс договор за управление на ново контейнерно пристанище в Бангладеш. Индонезия също търси помощ от саудитците за финансирането на планираната нова столица Нусантара.

Десет страни ще стоят за 50% от ръста на населението до 2050 г. Източник: Bloomberg

ОАЕ в момента са втори по големина инвеститор в Африка след Китай, където Етиопия, Кения, Нигерия и Танзания се готвят за особено бърз растеж. В Индия Рияд и Абу Даби се стремят да инвестират съответно 100 млрд. долара и 50 млрд. долара, като голяма част от тези суми е предназначена за развитие на петролното рафиниране.

Тези разходи са в основата на съществуващата мека сила. Бангладеш, Египет, Индия, Индонезия, Пакистан и Филипините са най-големите източници на чуждестранни работници, които осигуряват голяма част от работната сила в монархиите от Персийския залив и на свой ред изпращат парични преводи обратно у дома. Търговските връзки с Източна Африка, където езикът суахили произлиза частично от арабския, датират от стотици години.

Богатите демокрации в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) остават най-големите доставчици на преки чуждестранни инвестиции. Швеция, с 62 млрд. долара изходящи потоци през 2022 г., изпраща повече капитал в чужбина от Саудитска Арабия и ОАЕ взети заедно. САЩ са лидери с 373 млрд. долара, следвани от Япония със 161 млрд. долара и Китай със 147 млрд. долара.

Значението на последните две страни вероятно ще продължи да нараства през следващите десетилетия. Силният сектор на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) на Китай и инженерният опит превърнаха страната в основен играч по отношение на задграничните инвестиции в електроенергия през последното десетилетие.

Пекин е изразходвал около 200 млрд. долара за около 128 гигавата нови мощности под егидата на инициативата „Един пояс, един път“ – знаков проект за чуждестранни инвестиции на президента Си Дзинпин. По-голямата част от това финансиране традиционно отива за въглища и газ, но с обещанието на Си да прекрати финансирането за нова въглищна енергия в чужбина, ВЕИ сега съставляват близо 50% от общата сума.

Бариерите пред китайските инвестиции в зелена енергия, които поставят страни като Индия, Индонезия и САЩ, може да намалят цените на електричеството в икономики, по-отворени за внос, осигурявайки експортен пазар за Пекин, за да противодейства на забавящата се местна икономика. Дори нациите от Персийски залив си партнират с китайския бизнес за изграждане на проекти за възобновяема енергия, както у дома, така и в трети страни.

Богатите страни продължават да доминират при преките чуждестранни инвестиции в глобален план. Източник: Bloomberg

От друга страна, Япония използва ариергардни действия срещу политиките за декарбонизация на други богати страни, залагайки на подкрепа за развитие на производството на амоняк, водород и втечнен газ (LNG).

Битката само ще се изостря през следващите години. Изправени пред намаляващото потребление на петрол и газ, страните производителки са по-склонни да харчат пари, за да подкрепят търсенето с пристанищни терминали, рафинерии и производствени инсталации в страните вносителки, вместо да добавят повече доставки нагоре по веригата към пренаситения пазар. Вероятността за скорошен спад на лихвените проценти по света също ще насърчава жадните за доходност инвеститори отново да търсят възвръщаемост в екзотични дестинации, вместо да се скрият в сигурността на държавните облигации на САЩ. Променящият се климат ще увеличи както спешната нужда за инвестиране в чиста енергия, така и финансовите щети, нанесени на развиващите се икономики от екстремните метеорологични условия.

Нещата трябва да се променят. Конференция на ООН за климата не успя да достави парите, необходими за енергийния преход. Ако инвеститорите от развитите страни не започнат да предоставят резултати, те не бива да се изненадват, ако други участници осигурят повече пари, за да забавят трансформацията, заключва Фиклинг.