Точната прогноза не е задължително полезна

Преди няколко години, отговаряйки на въпроси пред публика на живо, бях помолен да изпълня задължението си на икономист и да направя прогноза, пише колумнистът на Financial Times Тим Харфърд. Но питащият имаше взискателен критерий за това какво е "добра прогноза", след като ме информира, че лектор на предишната конференция е бил виден учен, който предупредил за възможността от смъртоносна глобална пандемия. Това било през есента на 2019 г. Дали прогнозата ми можеше да бъде толкова добра?

Парирах питането с два собствени въпроса. Моят събеседник никога няма да чуе по-влиятелна прогноза от това, което му е било казано през 2019 г., но променил ли е поведението си вследствие на нея? Знаех, че отговорът е не. Защо тогава, попитах, е толкова заинтересован да чуе ново предсказание, разказва още Харфърд.

Според него тази размяна на реплики сочи проблем - прогностиците често отправят към хората предупреждения, които те пренебрегват, и освен ако потребителите на прогнози не са честни със себе си относно това, за което планират да ги използват, тяхното търсене на поглед към бъдещето изглежда безсмислено." Или, ако цитираме Джордж Елиът (псевдоним на английска писателка от 19 век Мари Ан Евънс – бел. ред.), „Пророчеството е най-неоправданата грешка", допълва анализаторът.

Надеждната прогноза може да бъде безценен пътеводител за действие. Прогнозите за времето са такъв пример. Прогнозата, че утре ще вали е по-малко сигурна от тази, че слънцето ще изгрее, но като помощ при планирането на деня ни те попадат в една и съща категория.

"Но питащият ме не искаше прогноза за времето или нещо подобно. Той искаше да разкажа интересна история за едно несигурно бъдеще, точно както ученият беше разказал такава. (неговата се сбъдна, но нека не бъдем твърде смаяни от това.) Има много такива истории: за опасностите от изкуствения интелект или за възможността от китайска инвазия в Тайван. Те често са безполезни, не защото са грешни (въпреки че често са), а защото нямаме идея какво да правим с тях", категоричен е Тим Харфърд.

Толстой проявява остроумие относно този проблем във връзка с Френско-руската война от 1812 г., когато 50 години по-късно пише „Война и мир“: „Никой не беше готов за войната, която всички очакваха.“ (Доминик Къмингс, специален съветник на британския премиер Борис Джонсън по време на пандемията, цитира тези редове в неотдавнашното си изявление като свидетел по разследването на ковид в Обединеното кралство.)

Анализаторът цитира и пример от 20 век. Военноморският колеж на САЩ предприема учение през 1932 г., което показва риска американските военни бази да бъдат бомбардирани при въздушна атака, идваща от другия край на Тихия океан. Както Стивън Джонсън пише в книгата си „Далновиден“ от 2018 г., американските военноморски стратези са получили представа за риска от катастрофа в Пърл Харбър. Но те не отговориха; вместо това се надяваха да не се случи.

Лесно е да се разбере защо някои прогностици се оприличават на Касандра, троянската принцеса, прокълната със способността да вижда бъдещето, но да бъде игнорирана. За да избегнем съдбата на Касандра, има стъпки, които можем да предприемем, за да направим нашите пророчества полезни, пише Тим Харфърд.

Първо, те трябва да са ясни и ярки. Предупрежденията на Касандра са ярки, но загадъчни: „Дръжте бика далеч от юницата!“ В ретроспекция това е било предсказание, че цар Агамемнон ще бъде убит от съпругата си Клитемнестра. Но със задна дата.

По-добре, казва Джейн Макгонигъл в неотдавнашната си книга „Въобразяемо“, да визуализирате конкретни сцени от бъдещия живот. (Тази практика, понякога наричана „епизодично мислене за бъдещето“, е по същество мисловно пътуване във времето). Предупреждението от 2019 г. за пандемия щеше да се усети по-реално, ако беше насърчило хората да си представят себе си в това бъдеще, с малцина късметлии, заредени с маски за лице и тоалетна хартия.

Не мога да обещая, че епизодичното мислене за бъдещето наистина ще ни подготви, пише авторът и допълва: "Съмнявам се, че бихме могли да си представим април 2020 г. през октомври 2019 г., дори и да бяхме сигурни, че идва пандемия. Но всеки опит да обрисуваме бъдещето чрез конкретни, ежедневни дейности може да бъде изненадващо проницателен".

Второ - и може би парадоксално - едно добро пророчество трябва да признава, че бъдещето е непознаваемо. Във „Война и мир“ има реплика и за това: „Каква наука може да съществува относно материя, в която, както във всеки практически въпрос, нищо не може да бъде определено и всичко зависи от безброй условия, значението на които става явно в определен момент и никой не може да каже кога ще дойде той?“

Ето защо бих предпочел да разгледам два ярки, правдоподобни, но противоречащи се сценария, отколкото един, обяснява още Тим Харфърд. Една единствена прогноза предлага фалшива сигурност, ако въобще ѝ повярваме. Но две завладяващи изследвания на взаимно изключващи се бъдещи събития? Тогава започваме да се придвижваме от стерилния въпрос "Какво ще стане?" към плодотворния „Какво бихме направили, ако се случи?“, допълва той

Трето, прогнозите трябва да бъдат изготвени с оглед на конкретна аудитория. В идеалния случай тази публика ще участва активно в процеса, вместо пасивно да консумира резултата. Военните игри, ролевите упражнения и семинарите по сценарии могат да помогнат. Ако една прогноза не адресира опасенията и слепите петна на своята аудитория, тя ще бъде игнорирана.

За да бъде полезна една прогноза, не достатъчно тя да е точна. Това може да изглежда странно твърдение, но ние знаем дали една прогноза е била точна, след като вече е твърде късно, се казва още в публикацията. Това, на което можем да се надяваме от нашите пророци, е те да отворят очите ни за различни достоверни бъдещи сценарии, мотивират ни да предвиждаме заплахи и възможности, и ни напомнят, че в крайна сметка бъдещето не може да бъде известно. Можем само да си го представим, завършва Харфърд.