Налице е епидемия от научни измами

Един невролог разкрива, че досието било толкова обезпокоително, че не можел да заспи, след като го прочел. В него се съдържали твърдения, че експериментално лекарство, предназначено за ограничаване на последствията от инсулт - и напът към бързо регулаторно одобрение за запълване на медицинска празнина в лечението - може вместо това да е повишило риска от смърт сред пациентите.

Досието, събрано от алармисти и до което се добрал разследващ журналист, наскоро беше предоставено на Националния институт по здравеопазване на САЩ, който бе в процес на завършване на клинично изпитване на лекарството на стойност 30 милиона долара. Алармистите твърдят, че звездният невролог, ръководещ изследванията, Берислав Злокович от Университета на Южна Калифорния, е оказвал натиск върху колегите си да променят лабораторни наблюдения и е бил съавтор на анализи, съдържащи подправени данни. Университетът разследва въпроса; Злокович, според неговия адвокат, сътрудничи на разследването и оспорва поне някои от твърденията.

Фактите по този конкретен случай, изложени в списание Science наскоро, все още предстои да бъдат установени, но изследванията бързо се превръщат в каталог от злополуки, злоупотреби и неправомерно поведение. Изкореняването на грешки и манипулации не трябва да зависи от алармисти или отдадени аматьори, които поемат лични правни рискове в името на общото благо. Вместо това науката трябва да приложи част от характерната си прецизност към професионализиране на работата по откриване на измами, пише за Financial Times научната коментаторка Анджана Ахуджа.

Злокович не е единственият високопоставен учен, попаднал в заглавията по грешните причини. През юни Франческа Джино, поведенчески учен в Харвардския университет, беше обвинена в нередности при данните от трима американски учени, които управляват блога Data Colada. Джино, която е в административен отпуск, сега съди Харвард и обвинителите си за клевета. Триото от Data Colada досега е събрало повече от 376 000 долара във фонд за правна защита.

Както пише психологът от Оксфордския университет Дороти Бишъп, ние знаем само за тези, които са хванати. Според нея нашето „спокойно отношение“ към епидемията от научни измами е „надвиснало бедствие“. Микробиологът Елизабет Бик, специалист по данни, който се специализира в откриването на съмнителни изображения, може да каже, че бедствието вече е настъпило: нейната работа, финансирана от Patreon, доведе до над хиляда оттегляния и почти толкова корекции на научни изследвания.

Тази работа се извършва предимно в свободното време на Бик, в среда на враждебност и заплахи от съдебни дела. Вместо тази ад хок бдителност, твърди Бишоп, трябва да има подходящ контрол, с армия от специално обучени учени, може би чрез магистърска степен, за защита интегритета на научните изследвания.

Това е добра идея, ако издателите и институциите могат да бъдат убедени да ги наемат (Spandidos, биомедицински издателство, има вътрешен екип за борба с измамите). Това може да помогне за спиране възхода на „хартиената фабрика“, индустрия, оценявана на 1 милиард долара, в която безскрупулни изследователи могат да си осигурят авторство на база фалшиви статии, предназначени за рецензиращи списания. Китай играе огромна роля в тази престъпна практика, създадена, за да подхранва глобално конкурентната култура „публикувай или линей“, която оценява учените според това колко често са публикувани и цитирани.

Рецензентите, предимно неплатени, не винаги забелязват измамата. И тъй като самият обем на науката набъбва - приблизително 3,7 милиона статии само от Китай през 2021 г. - шансовете да чактисаме намаляват. Някои изследователи са хванати в социалните мрежи с искане да добавят имената си към съществуващи анализи, вероятно в замяна на пари.

Изкуственият интелект (AI) е божи дар за тази модерна измама. През 2021 г. екип от изследователи анализира нарастването на AI генерираните „кухи фрази“ в научната литература, като например „фалшиво съзнание“ на мястото на „изкуствен интелект“. С подобряването на езиковите модели машинно генерираният текст вече няма да бъде очевидно безсмислен. Когато гнили резултати и измамни набори от данни наводнят литературата, те се превръщат в грешни градивни елементи за по-нататъшни анализи - подкопавайки бъдещата наука.

Некоректността също така е по-широка и по-дълбока от явната измама. Тя може да се изрази в небрежен анализ или избирателно подбрани данни. Но може да е наглед добронамереното убеждение на един учен, че само ако успее да набере точните пациенти и да приспособи изпитанията си по правилния начин, той ще разреши ужасния проблем с деменцията. Като вземем предвид факта, че медицинските регулатори изглеждат склонни да преразгледат компромиса между разходите и ползите при трудни за лечение състояния, това се превръща в среда, в която изкусното представяне на резултатите от опитите може да докаже или да провали лекарство за милиарди долари.

И това всъщност е проблемът: липсата на дължима грижа означава, че наградите за заобикаляне или нарушаване на научните правила надвишават стимулите за спазването им, завършва Ахуджа.