Планът на Нетаняху за контрол върху сигурността на Газа поставя много въпросителни

Изявлението на премиера Бенямин Нетаняху по-рано тази седмица, че Израел ще поеме контрола върху сигурността в ивицата Газа за неопределено време, засили допълнително несигурността за бъдещето на обсадения анклав повече от месец след началото на войната.

Досега представителите на Израел се опитват ясно да заявят, че не възнамеряват да окупират Газа, откъдето израелските войски се изтеглиха през 2005 г., но няма яснота как би била гарантирана сигурността, ако не се поддържа постоянно военно присъствие на тази територия. На едно нещо обаче се акцентира многократно - "Хамас" - ислямисткото движение, извършило изненадващо нападение на 7 октомври, при което Израел казва, че са убити около 1400 души и отвлечени над 240 израелски и чуждестранни заложници - трябва да бъде унищожено.

"Те не може да са тук", заяви вчера бившият министър на отбраната Бени Ганц, който се присъедини към военновременното правителство, сформирано от Нетаняху миналия месец. "Ние може да приложим всякакви схеми, които намерим за подходящи, но "Хамас" не присъства в нито една от тях", добави той. Ганц, според когото "Хамас" представлява заплаха за съществуването на Израел, заяви пред представители на медиите, че Израел ще трябва да гарантира "върховенството на сигурността" около ивицата Газа, но остава неясно как точно ще стане това при липсата на единодушно виждане за политическото бъдеще на анклава.

Рон Дермер, един от най-приближените хора на Нетаняху, който също като Ганц е във военновременния кабинет, заяви, че Израел би трябвало да изиграе активна роля в надзора на Газа, но много зависи от това как анклавът ще бъде управляван в бъдеще. "Ще има ли сила, която да предотврати появата на тероризъм там? Ще има ли палестинска сила, която да изгради и да управлява Газа така, както е нужно за хората на Газа, а не за унищожението на Израел? Остава да видим", каза той пред американската телевизия NBC във вторник.

При повече от 10 000 палестинци, убити при непрестанните бомбардировки на ивицата Газа от израелските бойни самолети - според палестински представители - тази война вече е един от най-кървавите епизоди на продължаващия от десетилетия конфликт. Цели райони от територията на гъсто населената крайбрежна ивица бяха изравнени със земята, а повече от 1,5 милиона души - около две трети от населението ѝ, бяха прогонени от домовете си, сочат данни на ООН.

Физическото възстановяване на инфраструктурата и реформата в управлението на тази територия представляват гигантско изпитание, което ще принуди Израел да работи заедно с палестинците независимо от заклетата им вражда, смятат дипломати.

В хода на войната държави от Запада, в това число и САЩ, отправиха призиви за подновяване на усилията за постигане на решение чрез две държави и съответно за създаването на независима палестинска държава в съседство на Израел.

"Сега реалността е такава, че може би ще има нужда от някакъв преходен период след края на конфликта, но е наложително палестинците да бъдат в основата на управлението на Газа, а и на Западния бряг", каза държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен на пресконференция в Токио. "Също така е ясно, че не може Израел да окупира Газа", добави той.

Предстоят изпитания

Първия път Израел се изтегли от ивицата Газа през 2005 г., навличайки си гнева на твърдолинейните еврейски заселници, които бяха принудени да си тръгнат заедно с армията, след като тогавашният министър-председател Ариел Шарон прецени, че цената на поддържането на постоянно военно присъствие там е прекалено висока.

Изпитанията, които би срещнал всеки нов модел на израелската схема за сигурност в ивицата, вече ясно се видяха по време на 18-те месеца на постоянно засилващо се насилие в окупирания Западен бряг, който не е толкова далеч. Някои дипломати обсъдиха възможността една преустроена Палестинска автономия - формированието, създадено от споразуменията в Осло, да играе роля в управлението на Газа, ако Израел успее да постигне целта си да изкорени "Хамас".

Палестинската автономия вече е управлявала едновременно Газа и Западния бряг, но беше насилствено отстранена от ивицата от "Хамас" през 2007 г. и сега управлява само отделни сектори от Западния бряг, все по-гъсто осеян с израелски заселници.

Неотдавна палестинският премиер Мохамад Щайе каза пред представители на чуждестранни медии, че Палестинската автономия няма да се върне в Газа "върху израелски танк", хвърляйки сериозно съмнение върху слуховете, че Израел ще се стреми да прехвърли отговорността на всекидневното управление на анклава върху неговите предишни господари. Палестинската автономия от доста време така и така се бори да наложи своята власт даже на Западния бряг, където на теория е отговорна за реда, но не се ползва с доверието както на Израел, така и на мнозина от местните палестинци. За нейна сметка израелската армия пое задължението да се сражава с военизираните групировки.

През последните 18 месеца израелските сили убиха стотици палестинци - бойци на крайно настроените групировки, младежи, които мятат камъни по войниците, както и нямащи нищо общо цивилни - и извършиха хиляди арести по цялата територия на Западния бряг. В същото време десетки израелци бяха убити от палестинците.

Градове като Наблус и Дженин, който по-рано тази година се превърна в арена на двудневни сражения, в които се включиха стотици израелски войници, подкрепени от дронове и бойни хеликоптери, са станали бастиони на военизираните групировки, в това число и "Хамас".

Дермер заяви, че докато израелските войски физически присъстват в градовете на Западния бряг, тях всъщност ги е нямало в Газа през последните 17 години. "Очевидно е, че не трябва да го повтаряме. Така че, след като се отстрани "Хамас" от власт... Израел ще трябва отново да поеме първостепенната отговорност за сигурността за неопределено време", казва той.

Бившият вицепремиер на Йордания Маруан ал Муашер заяви пред Ройтерс, че досега не е видял убедителен проект за евентуалното управление на ивицата Газа след края на войната. "Мисля, че все още няма ясна идея какво трябва да се направи в утрешния ден", каза Ал Муашер, който сега е вицепрезидент по изследванията на Фондацията за международен мир "Карнеги" във Вашингтон.

(БТА)