Широко предизвестеното решение на министър-председателя Риши Сунак да отмени севернaта дъга на високоскоростната железопътна мрежа (HS2) на Обединеното кралство предизвика политически фурор, обединявайки членове на неговата управляваща Консервативна партия и опоненти от Лейбъристката партия, които го осъдиха, като същевременно предизвика ликуване сред критиците на проекта. По-трайно наследство от това решение може да е ефектът върху позицията на Великобритания сред инвеститорите, пише редакторът на Bloomberg Матю Брукър.
„HS2 е най-добрият пример за стария консенсус“, каза Сунак на конференцията на Консервативната партия в Манчестър в сряда. Той заяви, че спестените 36 млрд. лири ще бъдат инвестирани в железопътни и пътни проекти в централната и северната част на Англия, твърдейки, че те ще стимулират повече растеж и възможности в региона, отколкото по-бърза връзка с Лондон. Не е дадена времева рамка за разходите.
Орязването на HS2, най-големия инфраструктурен проект в Европа, оставя страната с най-лошото във всяко отношение. Данъкоплатците все още ще трябва да платят за впечатляващо скъпа линия от Лондон до Бирмингам, която сега е лишена от основната си икономическа обосновка: да действа като катализатор за „изравняване“ на разликата между проспериращия югоизток и изоставащите северни региони. На тази основа би било по-разумно целият проект да бъде премахнат. Тъй като повече от половината от бюджета за първа фаза от 45 млрд. паунда вече е изразходван, невъзстановимите разходи вероятно са били твърде неудобни, за да се пренебрегнат. Противниците на HS2 ще се надяват, че това е само междинна спирка по пътя към крайната му смърт.
Последствията за Великобритания са злополучни. Отмяната засяга имиджа ѝ на страна, която може да осигури предвидима среда за инвеститорите и успешно да изпълни инфраструктурните си планове. Това беше мнението на Анди Стрийт, консервативен кмет на Уест Мидландс, който каза в понеделник, че прекъсването на линията Бирмингам-Манчестър би „навредило на международната ни репутация като място за инвестиране“. Трудно е да не се съгласи човек. Ако Великобритания няма да инвестира в бъдещето си, защо някой друг трябва да го прави?
Останалата част от текста можете да прочетете на сайта на Bloomberg TV Bulgaria