Армения поиска помощ от ЕС за бежанците от Нагорни Карабах

Армения поиска помощ от ЕС, за да се справи с бежанците, които пристигат от Нагорни Карабах, след като Азербайджан си върна контрола върху областта миналата седмица, съобщи канцеларията на италианския премиер Джорджа Мелони, цитирана от Ройтерс.

Нагорни Карабах е международно призната като част от Азербайджан, но е населена предимно с арменски християни, които преди три десетилетия създадоха самопровъзгласилата се Република Арцах след кървав етнически конфликт при разпадането на Съветския съюз.

Над 100 хил. бежанци са пристигнали в Армения, откакто Азербайджан започна военна операция, за да си върне контрола над Нагорни Карабах, съобщи ръководителят на Агенцията на ООН за бежанците (ВКБООН) късно в петък.

Армения е поискала от ЕС съоръжения за временен подслон и медицински консумативи, съобщи канцеларията на италианския премиер в комюнике и допълни, че Рим работи за насърчаване на стабилизирането на региона.

В свой отделен коментар Ройтерс отбелязва, че със задействането рано сутринта на 19 септември на подготвяния месеци наред светкавичен военен план азербайджанският президент е преначертал геополитическата карта и е отмъстил за позорното поражение, претърпяно от баща му преди около 30 години.

Президентът Илхам Алиев, който е на власт от две десетилетия и вече има една успешна война в актива си, често е говорил за връщането на планинския анклав Нагорни Карабах под пълния контрол на Азербайджан, след като етническите му арменски обитатели се откъснаха от управлението на Баку в началото на 90-те години на миналия век.

Сега стечение на фактори са убедили 61-годишния Алиев, че моментът е подходящ, казва Елин Сюлейманов, посланик на Азербайджан във Великобритания.

„Историята преминава през обрати и криволичения. По-рано не можехме да направим това и вероятно нямаше да е добра идея да го направим по-късно“, отбелязва той.„Но по някакви причини звездите се подредиха и президентът Алиев видя това подреждане“, допълва Сюлейманов, който преди това е работил в канцеларията на Алиев.

Най-видно място сред тези „звезди“ заемаше новата неспособност или нежелание на Русия, Запада или Армения да се намесят, за да защитят Нагорни Карабах. Самообявилият се анклав имаше на разположение 10 хил. бойци, по данни на Азербайджан, чиято армия според западни експерти надхвърля 120 хил. души.

В разговори с Ройтерс двама високопоставени представители и източник, който е работил с Алиев, подчертават, че решението за връщане на сепаратистката област се е оформяло месеци наред с промяната на дипломатическите реалности.

Конфликтът е и дълбоко личен за президента, допълват те.

В обръщение към азербайджанския народ в деня след нахлуването на войските му, Алиев заяви, че е наредил на войниците си да не нараняват цивилни. По-късно Баку съобщи, че 192 негови войници са били убити при последвалата операция, арменците от Карабах заявиха, че са загубили над 200 души.

„Президентът Алиев довършва нещо, което баща му не успя, защото нямаше време“, казва един от източниците, пожелал да остане анонимен, тъй като няма разрешение да говори пред медии.

Действията на Алиев разхлабиха също десетилетната хватка на Русия върху стратегически важната област в южен Кавказ, която е пресичана от петролопроводи и газопроводи, намира се между Черно и Каспийско море и граничи с Иран, Турция и Русия.

Премиерът на съседна Армения Никол Пашинян, който два пъти води големи войни за Карабах, не отговори на призивите на опозиционни политици за намеса и заяви, че страната му трябва да бъде „свободна от конфликт“ в името на собствената си независимост.

Западът, който преди време се опитваше да посредничи, само призова Алиев да прекрати операцията си, но призивът му беше пренебрегнат.

Сутринта на 19 септември жителите на Степанакерт, главен град на Карабах, наричан още Ханкенди от Азербайджан, се събудиха от силен и многократен артилерийски обстрел.

Антитерористичната операция, както я определи Алиев, започна, след като сухопътни сили, подкрепени с дронове и артилерия, пробиха отбранителните линии в Карабах.

При последвалото насилие загинаха най-малко петима руснаци в явен инцидент, за който Алиев се извини на Путин. За 24 часа Баку обяви победа и бойците на арменците от Карабах приеха спиране на огъня, което ги задължава да се разоръжат.

Арменците от Карабах заявиха, че се чувстват предадени от всички страни.

„Карабах беше оставен сам – руските миротворци на практика не изпълняват задълженията си, демократичният Запад ни обърна гръб, а Армения също се отвърна“, каза Давид Бабаян, съветник на лидера на администрацията в Карабах, ден след поражението.

По-късно Бабаян съобщи в приложението „Телеграм“, че се е предадал на азербайджанските власти. Администрацията, която той съветваше, обяви собственото си разформироване.

Четири дни след операцията около 120 хил. арменци от Карабах предприеха масово бягство с коли към Армения, тъй като се страхуваха от преследване и етническо прочистване въпреки обещанията на Азербайджан за безопасност. Десет дни след началото на операцията на Азербайджан 98 хил. души са избягали в Армения, съобщиха властите.

„Това е една от най-мрачните страници в арменската история“, казва отец Давид, 33-годишен арменски свещеник, който дошъл на границата, за да оказва духовна подкрепа на пристигащите. „Цялата история на Армения е изпълнена с мъка“, допълва той.

За Азербайджан връщането на Карабах открива пътя за завръщането на избягалите в миналото десетки хиляди азербайджанци, обещание, което бащата на Алиев често даваше.

„Президентът Алиев изпълни завещанието на баща си“, казва Сюлейманов.