Путин: Руската икономика ще пострада при неконтролируемо ускоряване на инфлацията

Руският президент Владимир Путин заяви, че ускоряването на инфлацията е принудило централната банка да повиши лихвите до 12% миналия месец и предупреди, че икономиката на Русия може да пострада, ако се допусне ръстовете на цените да излязат извън контрол, предават Ройтерс и Bloomberg.

„В условия на висока инфлация на практика е невъзможно да се правят бизнес планове“, коментира Путин пред Източния икономически форум във Владивосток.

Той допълни, че не вижда проблеми с волатилност на рублата и властите имат набор от инструменти да задържат валутата и пазарите под контрол.

Рублата достигна най-високото си ниво спрямо долара от шест седмици насам в началото на търговията във вторник, подкрепена от постепенното увеличаване на продажбите в чуждестранна валута на износителите и перспективите, че централната банка може да повиши отново лихвите тази седмица.

Путин каза, че курсът на рублата е бил засегнат освен всичко друго и от това, че износителите не са превръщали в рубли някои от приходите си в чуждестранна валута, но допълни, че няма да бъдат предприемани резки ходове като капиталов контрол или други стъпки за ограничаване на волатилността.

По думите му правителството не виждало необходимост от повишаване на данъците до момента. То наложи данък свръхпечалба на някои компании тази година, за да повиши бюджетните си приходи.

Миналия месец Кремъл призова публично за по-затегната парична политика, след като рублата надхвърли 100 рубли за долар. Това накара централната банка да повиши лихвите с 350 базисни пункта до 12% на извънредно заседание на 15 август.

Повечето икономисти очакват ново повишаване този петък, но някои водещи банкери заявиха, че е по-вероятно лихвата да остане непроменена, особено след повишаването на курса на рублата тази седмица.

Путин каза, че централната банка е действала навременно миналия месец, но отбеляза, че високите лихви ограничават кредитирането и икономическия растеж.

„Разбира се, трябва да повлияем на това, но ако изпуснем положението, ще се стигне до неконтролируем ръст на инфлацията, а в дългосрочен план това ще бъде дори по-лошо за икономиката“, заяви руският президент.

Въпреки нарастващата зависимост на Русия от търговията с Азия Източният икономически форум отразява изолацията на Русия, като вицепрезидентът на Лаос е най-видният гост тази година, който участва в пленарната сесия с Путин, отбелязва Bloomberg. Китайският вицепремиер Джан Гуоцин също присъства на форума и се срещна с Путин днес.

Севернокорейският лидер Ким Чен-ун премина границата с Русия във вторник преди срещата си с руския президент, но не е ясно дали ще присъства на конференцията или ще проведе разговори в кулоарите ѝ. Ръководителят на хунтата в Мианмар Мин Аун Хлайн, който е санкциониран от САЩ за предполагаеми нарушения на човешките права, беше един от основните гости миналата година.

Една от темите на форума тази година ще бъде разширяването на международната търговия, инвестиции, сътрудничество в научната и техническата област, каза Путин в обръщение, публикувано на сайта на форума.

Преходът към търговия във валути, различни от долара и еврото, също прекъсна притока на твърда валута в Русия, точно когато стойността на приходите от износ на енергия намаля, докато вносът се възстановяваше.

Рублата е под натиск заради спада на приходите в чуждестранна валута. Графика: Bloomberg LP

Изпращането на съветски танкове в Чехословакия и Унгария беше грешка

Путин призна във вторник, че решението на СССР да изпрати танкове в Унгария и Чехословакия, за да смажат масовите протести по време на Студената война, е било грешка.

„Беше грешка“, каза руският президент в отговор на въпрос за възприемането на Русия като колониална сила заради решението на Москва да изпрати танкове в Будапеща през 1956 г. и в Прага през 1968 г.

„Не е редно да се прави каквото и да било във външната политика, което вреди на интересите на други народи“, заяви Путин, който през 2022 г. изпрати десетки хиляди войски в Украйна, предизвиквайки най-голямата сухопътна война в Европа от Втората световна война насам.

Руският президент каза още, че САЩ допускат същата грешка като СССР. Той допълни, че Вашингтон „няма приятели, само интереси“, пише Ройтерс.

Унгарското въстание през 1956 г. беше смазано от съветски танкове и войски. Най-малко 2600 унгарци и 600 съветски войници загинаха при боевете.

Пражката пролет от 1968 г. приключи, когато силите на ръководения от СССР Варшавски договор навлязоха в Чехословашката социалистическа република. Според чешки историци около 137 чехи и словаци са загинали в резултат на нашествието.