Румъния ще увеличи капацитета на коридора за износ на украинско зърно въпреки руските атаки

Румъния ще удвои капацитета на основното си черноморско пристанище и на дунавските си плавателни пътища в рамките на два месеца, за да помогне на Украйна да превозва зърното си извън обсега на Русия, съобщи премиерът на страната Марчел Чолаку в интервю за Financial Times.

Планът му ще бъде задействан независимо от руските атаки срещу украински пристанища на другия бряг на Дунав, по която минава румънско-украинската граница, уточни премиерът на северната ни съседка.

„Украйна ще има около 40 млн. тона зърно за износ през 2023 г. За да го улесним, увеличаваме капацитета както на пристанището в Констанца, така и на пътищата, водещи до него, така че това да се случи. Имаме най-добрата възможна мобилизация“, каза Чолаку.

Обещанието на Румъния да подсили плавателния коридор чрез драгиране на Дунав и разширяване на пристанищната инфраструктура е поето, след като Русия се оттегли от споразумението, позволяващо украинското зърно да стига до световните пазари през Черно море. Москва също така заплаши търговски кораби, излизащи от украински пристанища, което наложи пренасочване на износа през Дунав.

„Научихме добре уроците си за Русия. Имаме нулева зависимост от руска енергия или ресурси. Нашата подкрепа за Украйна е безусловна“, изтъкна Чолаку.

В първото си интервю за международна медия, откакто стана премиер през юни, Чолаку заяви, че Букурещ няма да бъде сплашен от Москва и изрази увереност, че членството на страната му в НАТО ще възпре Русия от каквито и да било преки враждебни действия.

„Няма опасност за сигурността на Румъния в този момент“, изтъкна той.

Увеличеният капацитет на черноморското пристанище Констанца и на други маршрути ще позволи износът на украинско зърно да се удвои до 4 млн. тона на месец, каза румънският премиер. „Вече се правят инвестиции в канала Сулина“, допълни той, имайки предвид основния дълбоководен плавателен път на Румъния през делтата на Дунав.

Въпреки многократните руски атаки срещу украинските силози за зърно в пристанищните градове Измаил и Рени по река Дунав Чолаку заяви, че има „решения“ – например като се позволи на корабите да минават през нощта от октомври и се увеличи товарният трафик до минимум 14 кораба дневно.

Представители на корабната индустрия са коментирали пред FT, че планът е осъществим.

Румъния ще отвори също още сухопътни гранични пунктове и ще подобри железопътната си инфраструктура на гарите, граничещи с Украйна, за да ускори транзита на товари, допълни Чолаку.

Румъния не съобщава каква е военната помощ, която оказва на Киев, но премиерът заяви, че партньорите на страната знаят, че Букурещ е предоставил много повече от хуманитарна помощ и логистична подкрепа. Страната участва също в подготовката на украински пилоти да летят на изтребители F-16, дарени от страни членки на НАТО, и очаква необходимите документи, разрешаващи обучението им да започне.

„Очаквам да подпиша протоколите за пилотите през следващите няколко дни, което е последното оставащо препятствие. Що се отнася до нас, логистиката е осигурена“, каза румънският премиер.

Нарасналите военни и инфраструктурни разходи, свързани с войната в Украйна, оказват влияние върху бюджета на страната, призна той. Румънската централна банка прогнозира бюджетен дефицит от 7,5% от БВП тази година, много над целта от 4,4% и регистрираните през 2022 г. 6,2 на сто.

Чолаку ще се срещне с представители на ЕС в Брюксел следващата седмица, за да обсъди мерките за ограничаване на дефицита. Той заяви, че „няма начин“ ЕС да намали финансирането за Румъния, за да наложи на Букурещ повече строги икономии.

„Трябваше да реорганизираме бюджета, за да подкрепим доставките от Украйна“, каза Чолаку и допълни, че ще се опита да получи одобрение от ЕС да отчита свързани с войната разходи извън сметките за дефицита. „Имаше непредвидени разходи…, затова ще се нуждаем от изключения от фискалните правила“, посочи той.

Войната на Русия в Украйна създава рискове за сигурността и на близкия съюзник на Румъния, Молдова, чиято кандидатура за членство в ЕС Букурещ подкрепя с цялото си сърце, каза Чолаку. „Молдова е най-уязвимата страна в Европа“, счита той.

Унгарският му колега Виктор Орбан използва правото си на вето в ЕС и НАТО, за да забави кандидатурите за членство на няколко страни в стремежа си да принуди Брюксел да размрази европейски средства, коментира Чолаку.

„Унгарците спекулират с това“, заяви той и допълни, че е погрешно да се политизират такива стратегически въпроси.

„Има война между диктатор и свободния свят…, война, която Европа не може да си позволи да загуби“, изтъкна румънският премиер.