Войната в Украйна ще струва на Русия два пъти повече от очакваното през 2023 г.

Русия е удвоила целта за разходите си за отбрана през 2023 г. до над сто милиарда долара – една трета от всички държавни разходи, показва правителствен документ, видян от Ройтерс. Решението е взето заради силния ръст на разходите за войната в Украйна, който подлага на нарастващ натиск финансите на Москва.

Данните разкриват разходите на Русия за конфликта в момент, когато страната вече не публикува данни за бюджетните си разходи по сектори.

Те показват, че само през първата половина на 2023 г. Русия е похарчила 12%, или 600 млрд. рубли, повече за отбрана спрямо сумата 4,98 трлн. рубли (54 млрд. долара), които първоначално беше определила за 2023 г.

Разходите за отбрана през първите шест месеца на 2023 г. са възлезли на 5,59 трлн. рубли, или 37,3% от общо 14,97 трлн. рубли, похарчени през периода, показва документът. Бюджетният план на Русия предвижда 17,1% от общите средства да бъдат насочени към „националната отбрана“.

Растящите разходи за войната водят до скромно възстановяване на руската икономика тази година с по-високо индустриално производство, но вече тласнаха бюджета към дефицит от около 28 млрд. долара. Цифрата се дължи и на спадащите приходи от износ.

По-високите разходи за отбрана, докато Москва продължава т. нар. „специална военна операция“ в Украйна, може да разширят дефицита още повече, а в същото време ръстът на производството може да „канибализира“ други сектори и да отмъкне частни инвестиции.

Изчисленията на Ройтерс въз основа на документа показват, че Русия е заделила 19,2% за отбрана през първите шест месеца от всички първоначално планирани бюджетни разходи за 2023 г. като цяло.

Последните публични данни показаха, че Москва е вложила 2 трлн. рубли в армията през януари и февруари. През първото полугодие на тази година бюджетните разходи са били с 2,44 трлн. рубли по-високи спрямо същия период на 2022 г. Съгласно документа 97,1% от допълнителната сума е насочена към сектора на отбраната.

Документът включва нови данни за годишните разходи за отбрана от 9,7 трлн. рубли, една трета от общата цел за разходите от 29,05 трлн. рубли, които биха били най-високият дял за последните поне десет години.

Между 2011 и 2022 г. Русия е влагала минимум 13,9% и максимум 23% от бюджета си за отбрана.

Страната вече е похарчила 57,4% от новия си годишен бюджет за отбрана, сочи документът.

Пълен капацитет?

Военното производство води до силно възстановяване на индустриалното производство и анализатори твърдят, че държавните договори в областта на отбраната са ключов двигател на възстановяването на растежа на БВП на Русия след свиването му с 2,1% през 2022 г.

Конкретните разходи за отбрана не са публично достояние, но все пак са налични някои данни. Например документът показва, че Русия е вложила почти 1 трлн. рубли за заплати в армията през първото полугодие, което е с 543 млрд. рубли повече в сравнение със същия период на миналата година.

Вицепремиерът Денис Мантуров заяви през юли, че отбранителната индустрия сега произвежда повече боеприпаси всеки месец, отколкото през цялата 2022 г.

Финансирането за училища, болници и пътища вече се свива тази година за сметка на отбраната и сигурността, но докато делът на разходите за отбрана расте, други области може да регистрират съкращения.

„Военно-промишленият комплекс позволява ръст на индустрията, „цивилните“ индустрии се забавят отново“, коментира Дмитрий Полевой, ръководител на отдела за инвестиции в Локо-Инвест, след публикуването миналата седмица на данните за индустриалното производство през юни.

Те показаха ръст с 6,5% на годишна база, главно благодарение на ниския базов ефект от миналата година. След изключване на сезонното производство ръстът изцяло е спрял.

Икономистът от ЦентроКредитБанк Евгений Суворов отбелязва, че военната индустрия работи на пълен капацитет.

„Не знаем какъв е потенциала за допълнителен ръст на производството на танкове и ракети. Но знаем, че още по-големият ръст на това производство е възможен само за сметка на отмъкването на повече служители от други сектори на икономиката“, допълни той в канала си в Телеграм.

Русия, която е нетен износител, обикновено постига бюджетни излишъци, но ще отчете бюджетен дефицит за втора поредна година, като стойността на енергийния износ е намаляла с 47% на годишна база през първото полутодие.

По-високите бюджетни разходи засилват инфлационните рискове. Централната банка повиши лихвите до 8,5% през юли и анализатори очакват лихвите по заемите да нарастват още.

Руската централна банка прогнозира растеж на БВП от 1,5%-2,5% тази година в унисон с очакванията на анализатори, анкетирани от Ройтерс миналата седмица. Международният валутен фонд прогнозира през април ръст от 0,7% тази година, но глобалната изолация подкопава перспективите пред Русия в следващите години.

„Изобилните фискални „стероиди“ помагат сравнително добре засега, но почти не подобряват позицията на икономиката в средносрочен или дългосрочен план. Когато фискалната консолидация стане неизбежна, ще има бързо забавяне на икономиката“, отбелязва Полевой.