Най-печеливши от климатичния закон в САЩ са чуждите компании

Климатичният закон, приет в САЩ през 2022 г., отприщи вълна от държавни субсидии, които да помогнат на страната да изгради индустрия с чиста енергия. Най-големите бенефициенти обаче засега са чуждестранните компании.

Законът за намаляване на инфлацията (IRA) стимулира американски проекти за чиста енергия за почти 110 млрд. долара, откакто бе приет преди почти година, показва анализ на Wall Street Journal. Базирани извън страната компании, основно в Южна Корея, Япония и Китай, участват в проекти, които представляват над 60% от тези разходи. 15 от 20-те най-големи такива инвестиции – почти всички заводи за батерии – включват чуждестранен бизнес, показва анализът на изданието.

Тези чуждестранни производители ще могат да поискат данъчни кредити за милиарди долари, което ги прави най-големите печеливши от климатичния закон. Кредитите често са обвързани с производствения обем, възнаграждавайки най-големите инвеститори.

Японската Panasonic – една от малкото компании, които публично оценяват влиянието на закона, може да спечели над 2 млрд. долара под формата на данъчни кредити годишно въз основа на капацитета на заводите за батерии, които управлява или строи в Невада и Канзас. Компанията, която доставя батерии за производителя на електрически автомобили Tesla, обмисля трета фабрика в САЩ, което ще увеличи общия брой на доставките.

Климатичният закон има за цел да изгради местни вериги на доставки за зелени индустрии, но реалността е, че технологиите за изграждане на батерии и оборудването за възобновяема енергия се намират в чужбина. Стимулите карат тези компании да инвестират в САЩ, често заедно с местния бизнес.

„Това е доказателство за факта, че все още живеем в глобализирана икономика“, казва Аникет Шах, ръководител за ESG стратегията (касаеща екологичните, социалните и управленските политики) в инвестиционната банка Jefferies. “Не можете просто отникъде да издигнете граници и да кажете „трябва да бъде направено в Америка от американски компании“.

WSJ разглежда около 210 проекта за чиста енергия и фирмени инициативи, стимулирани от закона, включително проекти, следени от индустриалните групи American Clean Power и E2 (Environmental Entrepreneurs), обявления от компании и държавни и местни правителства, както и новини в медии. От тях около 140 са разкрили размера на инвестициите си, които общо възлизат на около 110 млрд. долара.

Проектите се характеризират или като изцяло американски начинания, или като чуждестранни, ако задграничните компании допринасят със значителни инвестиции или технологии. Съоръженията за възобновяема енергия и проектите, които вече са в процес на работа преди приемането на закона, са изключени от анализа.

Според анализатори климатичният закон ще освободи общи инвестиции в чиста енергия за около 3 трлн. долара през следващото десетилетие. Американските компании също инвестират сериозно, включително Tesla, производителя на соларни панели First Solar и производителя на водород Air Products and Chemicals.

Пълните вътрешни вериги на доставки за батерии или слънчеви панели са все още далече, тъй като местните компании доминират всяка стъпка в процеса – от суровини до сложни части.

Големите инвестиции от чуждестранни бизнеси като цяло са приветствани от американските общности, много от които се възползват от десетилетия от разходите и създаването на работни места от чуждестранни производители на автомобили и други компании. Някои инвестиции от китайски компании обаче предизвикаха ответна реакция, докато напрежението между двете страни ескалира.

Поне 10 от проектите в анализа, представляващи инвестиции за почти 8 млрд. долара, включват компании или базирани в Китай, или със значителни връзки с Китай чрез основната си дейност или големи инвеститори.

Някои проекти се сблъскват със съпротива, включително два в Мичиган: завод за батерии на стойност 3,5 млрд. долара, който Ford изгражда с технологии и опит от китайската CATL, и завод за батерийни компоненти на стойност 2,4 млрд. долара на базираната в Китай Gotion. Ford запазва 100% собственост върху фабриката за батерии - отчасти за да избегне проблема с изтичането на публични средства към CATL, посочва източник, запознат със сделката. Ford лицензира ноу-хауто и услугите за производство на батерии от CATL, казват компаниите.

Негативно настроените към Китай обаче изтъкват, че плащанията, които Ford прави към CATL, означават, че китайската компания извлича косвени ползи от държавната подкрепа.

„Това, което виждаме, е конфликт на външната политика с климатичната и търговската политика“, казва Шах. „Ще трябва да решим като държава кое е по-важно: нашата вражда с Китай или желанието ни бързо да се декарбонизираме“.

Стартиращата компания Microvast, която планира да построи завод за компоненти за батерии на стойност над 500 млн. долара в Кентъки, бе посочена като потенциален получател на безвъзмездна помощ от 200 млн. долара от Министерството на енергетиката миналата година. По-късно обаче министерството отхвърли искането. Този ход последва критики от страна на републиканците относно връзките на компанията с Китай, които включват дъщерно дружество в Китай, формиращо повече от 60% от приходите ѝ.

Министерството на енергетиката не посочи причина за оттеглянето на субсидията. Институцията взема предвид редица фактори, когато оценява такива проекти, включително технологични рискове и потенциал за чуждо влияние, каза говорител.

Базираната в Стафорд, щата Тексас, Microvast казва, че е американска компания и че главният изпълнителен директор Янг Ву е американски гражданин. Компанията наскоро се отказа от плановете за завода в Кентъки.

„Трябва да сме сигурни, че тези долари на данъкоплатците не се насочват към китайците“, каза републиканката Кати Макморис Роджърс, председател на комисията по енергетика и търговия към Камарата на представителите, по време на изслушване през юни.

Microvast се ангажира с целите си да инвестира в САЩ чрез други съоръжения, заяви говорител.

Очаква се проблемът да излезе на върха, когато Министерството на финансите завърши правилата за данъчни кредити за електрически автомобили. Министерството предложи автомобили, използващи материали за батерии, които са произведени от „чуждестранно предприятие, предизвикващо загриженост“, като например китайска компания, да не отговарят на изискванията за данъчни кредити от 2025 г. нататък.

Мнозина очакват Министерството на финансите да използва по-свободен стандарт, така че някои автомобили да отговарят на условията, потенциално подхранвайки критиките от страна на някои политици, създали закона за климата, като сенатора демократ от Западна Вирджиния Джо Манчин, който твърди, че определянето на по-меки критерии противоречи на намерението на Закона за намаляване на инфлацията. Министерството на финансите наблюдава променящите се пазари и веригите за доставки, като създава правила, които насърчават целите на закона, каза негов говорител.