Тъкмо когато се появиха надежди, че лихвените проценти скоро ще достигнат своя връх, дойдоха нови лоши новини. Според Националната океанографска и атмосферна администрация на САЩ и Австралийското бюро по метеорология изглежда, че метеорологичното явление Ел Ниньо се е завърнало.
Неговата поява обикновено води до наводнения, горещи вълни, недостиг на вода и горски пожари, особено в южното полукълбо, или изостря тези кризи. Щетите, които те нанасят на реколтата и инфраструктурата, имат инфлационен характер и оказват натиск върху централните банки да затягат паричната политика. Ако изменението на климата направи подобни събития по-силни и по-чести, ще има нови шокове в предлагането, пише Ройтерс.
Тазгодишният Ел Ниньо се очертава да бъде рекорден. Феноменът се появява, когато температурата на повърхността на източната и централната част на Тихия океан е с поне 0,5 градуса по Целзий по-висока от средната, което води до отслабване или обръщане на потока на пасатите (сухите ветрове, духащи през цялата година в областите около екватора - бел. ред.). Най-силното проявление на Ел Ниньо досега беше през 2016 г., когато температурата на морската повърхност достигна 2,6 градуса по Целзий над средното. Това превишение може да достигне 3,2 градуса през ноември тази година, прогнозираха австралийските метеоролози преди няколко седмици.
Засега търговците се фокусират върху някои от стоките, които най-вероятно ще бъдат засегнати. Фючърсите на ориза достигнаха почти 15-годишен връх през юни, като се изключи скокът по време на пандемията през 2020 г. Индия, Тайланд и Виетнам, трите най-големи износителки на ориз, вече преживяха тази година рекордно или почти рекордно високи температури и обикновено са засегнати от по-топлото и сухо време, дължащо се на Ел Ниньо.
В очакване на недостиг на вода през май тайландските власти поискаха от земеделските стопани да засадят само една, а не две култури тази година. Във Виетнам вече има суша, която се отрази и на добивите от кафеените дървета робуста. Страната е най-големият производител и износител на зърното, което се използва за разтворимо кафе и съставлява около 15% от италианските смеси за еспресо. В началото на юли фючърсният договор за робуста достигна най-високата си цена от въвеждането му през 2008 г., като през тази година цената му се е повишила с 60%.
Според анализ едно-единствено проявление на Ел Ниньо може да изглежда управляемо. По изчисления на Международния валутен фонд от 2015 г. то може да повиши цената на петрола с почти 14%, а на стоките, които не са свързани с горива - с повече от 5% в рамките на една година след събитието. Но най-големите увеличения на общата инфлация за 12-месечен период са само около 1 процентен пункт и се ограничават до няколко най-изложени на риск държави като Бразилия, Индонезия и Мексико, заключават анализаторите на МВФ.
Тази година учени от университета в Дартмут разширяват времевата рамка и изчисляват, че вторият по сила Ел Ниньо в историята - този през 1998 г., е причинил икономически загуби в размер на 5,7 трлн. долара в световен мащаб за пет години.
Оттогава много неща се промениха. На първо място, светът стана по-топъл: осемте години след проучването на МВФ са и осемте най-горещи в света - въпреки по-ниските температури на Тихия океан от 2020 г. насам, които пораждат противоположността на Ел Ниньо - Ла Ниня. От една страна, глобалното затопляне изостри засушаването в някои части на Европа, Китай, Югоизточна Азия и САЩ, някои от които Ел Ниньо може още да влоши. От друга страна, то създава условия за по-тежки наводнения, тъй като с всяко увеличение на температурата с 1 градус по Целзий въздухът може да поеме със 7% повече вода. Това означава, че културите, които обикновено са облагодетелствани, когато Ел Ниньо донесе по-влажни условия - като например соята в САЩ, която беше силно засегната от липсата на дъжд - сега са изправени пред по-голям риск да бъдат залети.
Океания усети част от това влияние по време на Ла Ниня. Втора поредна година на наводнения в Австралия допринесе за това инфлацията на хранителните продукти да достигне 9% на годишна база през трите месеца до септември 2022 г., което е най-високото ѝ ниво от 2006 г. насам, според Rabobank.
Междувременно индексът на цените на плодовете и зеленчуците в Нова Зеландия скочи с 22% на годишна база през март, месец след като удари циклонът "Габриел". Проливните дъждове и слани също засегнаха реколтата от кафе арабика в най-големия износител Бразилия и други латиноамерикански държави през 2021 и 2022 г., което доведе до покачване на фючърсната цена до десетгодишен връх през февруари миналата година. Това допринесе и за увеличаване на търсенето на кафе на зърна робуста.
Прякото въздействие на климатичните условия, породени от Ел Ниньо и Ла Ниня, върху сеитбата, отглеждането и прибирането на реколтата не е единственото икономическо съображение.
Инфраструктурата също може да бъде повредена или унищожена: в началото на миналата година например наводненията отнесоха 30-километров участък от единствената железопътна линия, по която се транспортират храни до Западна Австралия. А фючърсите върху захарта може отчасти да са достигнали почти 12-годишен връх през юни поради опасенията, че прекомерната влажност може да доведе до повторение на 60-процентното увеличение на прекъсванията на работата, които сполетяха бразилските полета с тръстика през 2016 г., според Barclays. Но имаше и друга причина: комбинацията от разочароваща реколта през миналия сезон и перспективата Ел Ниньо да предизвика недостиг на вода накара Индия, втория по големина производител в света, на практика да забрани износа до следващата година.
Има и други скорошни примери за протекционизъм под прикритието на съображения за национална продоволствена сигурност. Миналата година Ню Делхи забрани износа на т.нар. раздробен ориз и наложи 20% такса за други сортове, които се насочват към чужбина, след като мусоните бяха под средното ниво, въпреки че запасите ѝ бяха прилични, отбелязват от Barclays. Ограниченията все още са в сила в по-голямата си част.
През април миналата година Индонезия пък временно забрани износа на палмово масло, което се използва във всички видове хранителни продукти и други стоки, тъй като цените на маслото за готвене на вътрешния пазар се повишиха. Не е трудно да си представим, че страната, на която се пада повече от половината от целия световен износ на палмово масло, ще използва Ел Ниньо, за да оправдае повторното налагане на ембаргото, или че други производители на селскостопански стоки ще предприемат подобни действия.
Цялата тази несигурност крие редица потенциални сътресения в предлагането, които могат да доведат до повишаване на цените само през следващата година. Повишаването на температурите вследствие на климатичните промени ще ги направи още по-често срещани; през май Световната метеорологична организация обяви, че има 98% вероятност следващите пет години да бъдат най-горещите в историята благодарение на комбинацията от емисиите на парникови газове и Ел Ниньо.
Така след инфлационната буря, предизвикана от пандемията и войната в Украйна, на хоризонта изглежда се задава нов мощен икономически ураган.