Космополитността, а не етническото разнообразие, е истинският подвиг

Вечерям с двойка, която е в Лондон за една седмица, пише колумнистът на Financial Times Джанан Гънейш. След това с друга. Всяка от тях изразява подтик да се премести в английската столица. Всяка свидетелства, че той е по-„космополитен“ от сегашното им местообитание. Това не е новина, а общо впечатление.

Сега, ако ви кажа, че едната двойка живее в Париж, а другата в Ню Йорк, може малко да се ококорите. В крайна сметка никой не се движи в тези два града, оплаквайки се от липсата на човешко разнообразие.

И това е идеята на тази статия. Разнообразието не е същото като космополитността. Първото е материален факт: толкова много етноси на едно място, толкова много езици, толкова много религии. Второто е - какво? - психическо състояние. Да го дефинирам е трудно, но ето най-добрият ми опит: да бъдете наясно със света и да не ви е грижа много. Това е вид информирано безразличие. Някои хора се провалят по първата точка. Колкото и да се стараят, опитът им е ограничен. Други – по втората. Техният фокус върху етническите или други групови идентичности може да бъде изтощителен и дори дехуманизиращ, пише той.

Ако се провалите и по двете точки, вие сте, ами, „будни“ (от либералното движение за „събуждане“ – бел. прев.), нали? Недоволството ми от това движение не е заради събарянето на статуи и отричането на исторически личности (заради робовладелското им минало например – бел. прев.). Повечето идеологии са нетолерантни. След като видях таблоидите да се опитват да сплашват съдии, не бих поверил на консерваторите културна власт. Не, това, което дразни, е друго. Движението е провинциално. Толкова мъгляво за незападния свят, когото се преструва, че поддържа. Невежеството се проявява като третиране на Африка все едно е държава, империята - като нещо европейско, и всички не-бели хора - като повече или по-малко на една и съща страна, допълва той.

„Будните“ са експерти в разнообразието и безнадеждни в космополитността. Ето защо, когато много испаноговорящи гласоподаватели станаха републиканци, а азиатски студенти подадоха петиции срещу предимството на расовите малцинства при приема (вид положителна дискриминация – бел. прев.), културната левица не можа да види откъде ѝ идва. Една по-глобална общност би знаели, че „цветнокожите“ не са монолитен блок. (Мога да ви разкажа за място, наречено Шри Ланка, пише авторът, който е цветнокож.)

Ако един град може да бъде разнообразен, без да е космополитен, може ли да бъде космополитен, без да е разнообразен? Ян Морис, великият пътеписец, е описал Триест или Венеция в различни моменти от техните истории. Преди всичко, за да се квалифицира като космополитно, едно място трябва да бъде мултикултурно, според мен, не само мултиетническо, добавя той.

Тенджерата за претопяване е благородно нещо. Такава е и асимилацията в Първата френска република (1792-1804 – бел. прев.). Но нито едно от двете не предполага равнодушие към различията. Не, това изисква специална степен на самочувствие на територията на домакина, за да се постигне успех. Неизреченото твърдение е: „Същността на това място може да преживее всяка промяна“.

Преди 18 години терористи взривиха смъртоносни бомби в моя град, като убиха 52 души. В отговор тогавашният кмет каза на онези, които подкрепяха каузата на убийците, да наблюдават нашите летища, пристанища и международния жп терминал през следващите дни. Хората отвсякъде все още ще идват на тълпи, каза той, защото Лондон им позволява - как само се врязаха тези думи - "да бъдат себе си", коментира той.

Показателна фраза, нали? Кметът можеше да каже „да станат британци“. Или „да подобрят живота си“. Или някакви такива. И вижте, можете да правите тези неща. Дотогава бях направил и двете. (Аз съм посредствен космополит - прекалено вкоренен на едно място.).

Вместо това той се спря на липсата на натиск не само от страна на държавата, но и от страна на останалите граждани, да бъдете такива или онакива. Това може да граничи с нихилизма, това мото „живей и остави другите да живеят“. Но след като се върнах преди година (Гънейш живееше в САЩ – бел. прев.), го признавам за отличителното постижение, дори за смисъла на Лондон, казва той.

И макар част от същия дух да прониква в Дубай, Торонто и Банкок, не очаквам друг град да постигне тази културна свобода през моя живот (авторът е на 41 години – бел. прев.), имайки предвид неща, които не могат да бъдат магически приложени навсякъде: вековни навици, географско местоположение, английското почитане на личното пространство и пълното доверие в закона като единствен скрепителен елемент. Особено Западен Лондон, въпреки всичките ми оплаквания относно непостоянния му вкус, е ненадминат в това. Може и да има някакво кътче на Земята, което е по-пълно със и въпреки това по-безгрижно към националните различия, но съдбата още не ме е отвела там, коментира той.

„Защитавайте разнообразието“, гласеше лозунг, издигнат наскоро на протест срещу решението на Върховния съд на САЩ срещу позитивната дискриминация. Но разнообразието може да бъде научено. Вижте Германия преди две поколения и Германия сега. Вижте някои от най-високите постове в Обединеното кралство (премиерът Сунак е от пенджабски, а столичният кмет Кан от пакистански произход – бел. прев.). Япония дори разхлабва имиграцията. Космополитизмът обаче, дори по-труден за постигане, отколкото за дефиниране, е истинският подвиг, заключава той.