Агонията на погрешно адресирания мейл

Доколкото знам, няма дума на английски, която да описва писането на имейл до приятел с цел оплакване от ненавиждан колега и изпращането му на колегата вместо на приятеля, пише колумнистката на Financial Times Пилита Кларк.

„Идиотщина“ не е съвсем точно. „Малшанс“ е малко по-близо, както и мисълта, която винаги ми идва, когато чуя за подобен инцидент: лесно можеше да се случи на мен.

Погрешно насоченият имейл е един от най-катастрофалните гафове в офиса, но е и изключително често срещан.

Около 40 процента от служителите в САЩ и Обединеното кралство наскоро са изпратили имейл до грешния човек, разкри проучване миналата година, като изненадващите 20 процента твърдят, че са загубили работата си в резултат на това.

Много е писано за това какво да се прави в ужасния случай на грешен получател. Натиснете бутона „отмени изпращането“, ако е възможно. Признайте си веднага, ако не е. Извинете се напоително на всеки, когото сте оклеветили, унижили или опозорили.

Далеч по-малко внимание се обръща на онези, които получават погрешния имейл, което е жалко, защото е ясно, че в безизразните равнини на модерния офис техните отговори са интригуващ тест за характера.

Наскоро ми беше напомнено за това, когато една приятелка ми показа потресаваща поредица от имейли, в които току-що беше копирана по погрешка, пише Кларк.

Те разкриваха, че един човек в офисната йерархия я смята за неопитна и незначителна служителка в двадесетте си години. Всъщност тя е професионалист в средата на тридесетте си години, който е работил много успешно в своята област у дома и в чужбина в продължение на близо 15 години.

Не съм сигурна, че всеки на нейно място би реагирал толкова благосклонно, колкото тя. Вместо да разкрие нелепата грешка по начин, който излага работата на подателя на опасност, тя му отговорила да коригира мейла и изяснила, че не е нанесена сериозна вреда.

Това трябва да е било облекчение за подателката, която беше попаднал в капан, който аз самата избегнах на косъм, допълва Кларк. Тя написала името на моята приятелка в полето „изпрати“, за да провери правописа му, след което забравила да го изтрие.

Подобни инциденти се случват поради начина, по който компютрите автоматично попълват имената на хората, на които смятат, че искате да изпратите имейл.

Когато бях аерокосмически кореспондент на Financial Times, ми трябваха значителни усилия да не пратя мейл на шефа на авиокомпанията Emirates Тим Кларк всеки път, когато пишех на по-малкия си брат Тим.

Погрешно изпратеният имейл, разбира се, може да бъде много по-сериозна заплаха.

Винаги съм искала да знам какво в човешкия мозък кара толкова много хора по погрешка да изпращат обидни съобщения на човека, с когото са свързани.

Вземете австралийския опозиционен лидер Питър Дътън. През 2016 г., когато беше министър на имиграцията, той се опита да изпрати съобщение на свой колега, за да се оплаче от „шибаната луда вещица“, визирайки политическата редактор на вестник, но го изпрати на самата нея.

Не предполагам, че Дътън знае защо се е случило това, но отново отговорът на получателя беше възхитителен. Тя бързо върна съобщение на Дътън, за да каже: „Знаеш ли, приятелю, ти изпрати този текст за лудата вещица на самата луда вещица.“

Можеше да бъде много по-лошо. Тя можеше да е шеф на Дътън.

Веднъж работех във вестник в Сидни, където редакторът Джон Лайънс седеше на компютъра си един ден, когато съобщение от репортер проблесна на екрана му.

В него се казваха думи от рода на: „Боже, Лайънс няма представа“. Какво е направил сега, написа Лайънс обратно. Няма да повярваш, беше отговорът. Кажи ми?

Последва порой от гневни послания от нещастния репортер, докато накрая, след едно особено подробно описание на недостатъците му, Джон отговори, че всъщност, като се замисли, намира Лайънс за изключително внимателен и справедлив.

Последва дълго мълчание от страна на подателката, след като тя осъзна грешката си. След това написа: О, боже!

Тя запази работата си. Всъщност надживя Лайънс, който разказа историята на сбогуване с вестника. Спомням си, че се смях толкова силно, че си помислих, че може да счупя ребро. Поуката е ясна. Ако ще изпращате имейл на грешния човек, трябва да се надявате той да е дебелокож, с добра душа или с отлично чувство за хумор.