Поддръжката на „Вагнер“ излиза изненадващо евтино на Русия

С други думи, ако данните за разходите на Путин са верни, вероятно Пригожин е надценил размера на своята армия. Всъщност би било в негов интерес да го направи, раздувайки бюджета на „Вагнер“, докато Министерството на отбраната се опитваше да разпусне групировката. Но Пригожин изглежда не се отдалечава много от истината за жертвите, тъй като подчерта високата цена, която неговата наемна армия плати за сравнително незначителните победи при градовете Соледар и Бахмут. Това отчасти би обяснило провала на бунта: силите на Пригожин бяха унищожени в битките в украинските градове, така че само няколко хиляди бойци са успели да се придвижат към Москва, докато още няколко хиляди патрулират в центъра на Ростов на 24 юни.

Вероятно не повече от 30 хил. войници на Вагнер - 10 хил. професионалисти и 20 хил. затворници - са се сражавали в Украйна всеки месец, което хвърля яснота върху това къде са отишли ​​парите и защо са били необходими толкова малко.

Математиката на Министерството на отбраната на Русия изглежда по-мътна. Нейните военнослужещи трябва да получат еднократен бонус от 195 хил. рубли и минимум 162 хил. рубли на месец след това. При около 210 хил. рубли на месец руска военна сила от 200 хил. души в Украйна (по оценка на Министерството на отбраната на Великобритания) ще струва около 504 млрд. рубли на година, без да се броят плащанията на компенсации за семействата. Това е едва 20% от разпределението на бюджета на руското министерство на отбраната от 2,54 трлн. рубли за руските въоръжени сили през 2023 г., което включва само преки разходи за поддържане на основната бойна сила на Русия. Общият руски бюджет за отбрана и сигурност през 2023 г. се очаква да достигне 6,65 трлн. рубли (75 млрд. долара).

Нито една страна от НАТО не харчи по-малко от 30% от бюджета си за отбрана за персонал. Разходите за персонал на Турция се движат близо до половината от военния ѝ бюджет, а САЩ, които обикновено водят военни действия някъде по света, плащат между 35% и 45% за своите военнослужещи.

Според SIPRI класифицираните разходи за „национална отбрана“ на Русия са достигнали 2 трлн. рубли между 1 януари и 11 май – около 59% от класифицираните разходи, предвидени в бюджета на страната за цялата година, което не е необичайно, тъй като плащанията на изпълнителите в отбранителната индустрия обикновено са силно претеглени към първите месеци на годината. Не че министерството на отбраната няма пари да плаща на войниците редовно и почти толкова добре, колкото Пригожин е плащал на своите сили.

И въпреки това военнослужещите и техните семейства  редовно се оплакват от липсващи плащания. За разлика от бойците на „Вагнер“, мобилизираните и доброволците често трябва да купуват собствено оборудване или да разчитат на доставки от доброволчески групи.

Кремъл е доволен, че е в състояние да държи военните разходи под контрол, но дори съществуващите разходи позволяват много неефективност и корупция. Това е частта, видима за войниците и офицерите от пехотните части; след като Путин публично назова разходите на „Вагнер“, легендата за смъртоносната ефективност на групировката може само да расте в сравнение с това, което редовните войници знаят за практиките на министерството на отбраната. Смъртността в рамките на „Вагнер“ – където посочените цифри са по-високи от споделените от Пригожин - вероятно няма да повлияе на тази легенда или да смекчи гнева сред руските военнослужещи – дори само защото и наемниците, и затворниците са знаели какво ги очаква, когато са се записвали в компанията на Пригожин.

За редовните военни е много по-трудно да се бунтуват, отколкото за наемниците на Пригожин. И все пак примерът може да бъде заразителен, особено ако Русия претърпи още неуспехи на бойното поле.