Пътниците, които загинаха при опит да посетят останките на "Титаник" миналия месец, платиха изключително висока цена за тази привилегия: по 250 хил. долара. Това едва ли е изненадващо, като се има предвид колко много хора се интересуват от историята на потъналия кораб. Към момента тази мания се обслужва от една печеливша индустрия, като най-новото предложение в нея са търговските музеи, пише Bloomberg.
Макар да е изкушаващо да обвиним режисьора Джеймс Камерън и неговия касов хит "Титаник" за това състояние на нещата, това не е съвсем правилно. Манията по трагедията на "Титаник", заедно с нейното осребряване, имат далеч по-дълбоки корени. Още докато труповете на загиналите при корабокрушението очакват погребение през април 1912 г., редица предприемачи се възползват от възможността да натрупат състояние от нещастието на другите.
Първи са компаниите за производство и разпространение на кинохроники за прожектиране в киносалоните. В рамките на няколко дни след потъването в препълнени киносалони и театри от двете страни на Атлантическия океан започват да се прожектират кратки филми, за които се твърди, че показват големия кораб преди фаталното му пътуване. Единственият проблем? - Те почти не включват кадри от кораба.
Няма значение! Някои от филмовите компании се сдобиват с кадри на кораба близнак на "Титаник" - "Олимпик", в Ню Йорк. Те задраскват имената на други кораби в кадрите, както и всякакви други улики, които биха могли да издадат, че те са различни кораби. Те също така използват кадри на капитана Едуард Смит, заснети на друг кораб, като ги представят така, сякаш е управлявал "Титаник".
Тази съмнителна смесица от факти и измислици, обикновено придружена от мелодраматична музика, се оказва доста доходоносна за тези компании. Warner's Features, която пуска на пазара един от тези заблуждаващи филми, твърди, че е продала 100 копия за 48 часа.
Не всички обаче получават блестящи отзиви. Някои хора протестират, след като откриват, че противно на твърденията в рекламата филмите всъщност не съдържат кадри от потъването на кораба.
Филмовата индустрия стига още по-далеч. По-малко от месец след потъването на кораба по кината тръгва "Спасени от Титаник". В него участва Дороти Гибсън, американска звезда от нямото кино, която по случайност е била на "Титаник" по време на фаталното плаване. Филмът, изграден върху поредица от ретроспекции, показва Гибсън, която пресъздава преживяното от нея, облечена в роклята, която е носела в онази съдбовна вечер.
Филмът на Гибсън се оказва огромен хит, засенчвайки друг комерсиален успех, свързан с "Титаник", пуснат на германския пазар: "Нощ и лед" (Nacht und Eis). И двата филма успяват там, където кинохрониките не са могли, изграждайки модели, които изобразяват действителното потъване. Германците дори стигат дотам да покажат как капитан Смит се дави. На зрителите им харесва.
Хора разглеждат 15-тонна част от корпуса на "Титаник" на изложба на над 300 автентични артефакта от отломките на кораба през 2006 г. в Сан Франциско. Снимка: David Paul Morris/Getty Images
Но големият екран е само едно от многото места, които привличат хора, желаещи да превърнат катастрофата в пари. В началото на XX в. издателите усъвършенстват изкуството да издават т. нар. "моментни книги", които имат за цел да увековечат и документират трагедиите. Когато "Титаник" потъва, те не се колебаят.
Първата мигновена книга излиза в рамките на един месец след потъването, последвана от няколко други. Обикновено те претендират за някакъв вид официално разрешение - "единствената достоверна книга", както се твърди в една от тях. Отпечатани на евтина хартия и подплатени с пасажи от вестници, тези книги достигат до пазара чрез армии от продавачи, които обикалят от врата на врата и събират предварителни поръчки за произведенията, които обикновено се продават за по един долар, или около 30 долара в днешни пари.
Музикалната индустрия също се включва в модата. По онова време повече пари се печелят от публикуването на ноти, а не от разпространението на плочи. Някои от композициите са написани с идеята да се съберат средства за семействата на жертвите, но много от тях са създадени с цел печалба. Качеството на предложенията е различно. Някои от тях са с плачевни текстове: "My Sweetheart Went Down With the Ship" (Любимият ми потъна с кораба) например е типична за този жанр.
Макар че Първата световна война временно прекратява увлечението по всичко, свързано с "Титаник", това не е краят. Както отбелязва един от историците на този попкултурен феномен, "интересът към катастрофата не е угаснал, а е заспал" и се възражда през 1929 г. с един огромен кинохит: "Айсбергът". Той става основа на друг филм - "Атлантикът", който е обявен за "гръмотевична драма, невъзможна за описание".
В по-голямата си част критиците на комерсиализацията на потъването на "Титаник" са от британските и американските корабни линии. Тези магнати се опасяват, че всички филми, пиеси и радиодрами за трагедията могат да възпрат хората да плават с кораби. Така например, когато през 30-те години на миналия век BBC предлага да се направи изключително реалистична радиопиеса за "Титаник", допълнена със звукови ефекти, представители на пресата, симпатизиращи на корабните лайнери, предупреждават, че слушателите ще преживеят "нощ на ужас, която по ужасяващ реализъм вероятно ще надмине всичко до този момент". Но критиците рядко печелят тези кампании за цензура.
Мъж минава покрай увеличено копие на последната снимка, направена на "Титаник" при отплаването му на 11 април 1912 г. в атракциона "Титаник Белфаст" в Северна Ирландия. Снимка: Peter Macdiarmid/Getty Images
Следвоенната епоха подновява търговския интерес към трагедията. Бестселърът на Уолтър Лорд от 1955 г. "Последната нощ на "Титаник" се превръща във високооценен от критиката филм. Други филми са по-малко успешни. През 1980 г. "Да извадим Титаник", създаден по едноименната книга на Клайв Къслър, се оказва грандиозен провал. За заснемането му са необходими 40 млн. долара, а приходите от него са едва 7 млн. долара. След провала в боксофиса продуцентът Лю Грейд се шегува: "По-евтино щеше да бъде да се понижи нивото на Атлантическия океан".
Мнозина прогнозират, че "Титаник" на Джеймс Камерън ще има същата съдба. Това не се случи, като в крайна сметка филмът спечели повече пари от всички други, създадени до този момент. Но макар Камерън да е спечелил най-много пари от "Титаник", той в никакъв случай не е първият.
А съдейки по съдбата на подводницата Titan, няма и да е последният. Каквито и да са другите причини за привлекателността на потъналия кораб във времето, едно нещо изглежда сигурно - той винаги е бил и ще остане източник на печалби, както и всичко останало.