Какво може да накара българите да даряват двойно повече за социални каузи?

С подходяща мотивация българските граждани биха могли да даряват за социални каузи годишно над два пъти повече - 567 млн. лева, отколкото в момента. 

Значителен брой инициативи и действия могат да повлияят положително върху нивото на социална отговорност сред частните донори според проучване проведено през април и май от Social Impact Alliance for Central and Eastern Europe съвместно с Американската търговска камара в България и „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков" („ДГКВ”), с подкрепата на Google.org. За изследването са проведени онлайн интервюта по структуриран сценарий с експерти от 20 представителни организации на бизнеса, инвеститорите, нестопанските организации, академичните среди, публичната администрация и организациите, подкрепящи социалната ангажираност в България.

Предизвикателства и обществена ангажираност

Близо шест от десет граждани в региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) вярват, че настоящите предизвикателства – като глобалната пандемия от COVID-19, климатичната криза и войната в Украйна – изискват по-голяма обществена ангажираност. Според изследването България има огромен филантропски потенциал, един от най-големите в ЦИЕ. Въпреки това различни „меки", данъчни и правни пречки продължават да възпрепятстват развитието на социалната отговорност в страната.

Данните, събрани от Social Impact Alliance for Central and Eastern Europe, показват, че 49% от българите вече са готови да плащат повече за продукти и услуги, предлагани от социално отговорни марки. Също така компаниите все повече започват да прилагат отговорни и устойчиви практики, мотивирани от нарастващата информираност сред служители, инвеститори и потребители.

Според проучването 50% от българите правят финансови дарения за социални каузи, като към момента годишният принос възлиза на 235 млн. лева (140 лева на дарител), 42% даряват продукти като лекарства и храни, а 32% вече са участвали в доброволческа дейност през последните 12 месеца.

„Предприятията и хората са все по-склонни да ангажират своите ресурси – пари, време и умения за справяне с най-належащите социални и екологични предизвикателства. Улесняването им е в интерес на всички нас", посочи Анна Корженевска, основател на Social Impact Alliance for Central and Eastern Europe.

Политическата ситуация и диалога с публичния сектор

В България основно препятствие пред разработването на дългосрочни стратегии и действия е липсата на стабилност на централното правителство, става ясно от доклада. С многократните смени на правителствата през последните две години, включително на министрите, отговарящи за социалните въпроси, ефективният диалог и осъществяването на промените са трудни, се посочва още. Препоръката е за създаване на специален орган или лице, които да отговарят за насърчаването на хоризонталният подход към социалните въпроси и общата стратегия във всички министерства

Ще има ли дългосрочно финансиране на социални цели?

Както и в други държави от региона, в България преобладава краткосрочно и основано на проекти финансиране. Също така преобладава подходът „тук и сега", а не задълбоченият анализ на проблема, става ясно от данните. Фондовете на ЕС, макар и потенциален източник на дългосрочно финансиране, са свързани с предизвикателства като взискателна бюрокрация и отчетност. Международните частни фондации някога бяха важен източник на дългосрочно финансиране, но много от тях се оттеглиха след присъединяването на България към ЕС, като приеха, че фондовете на ЕС ще покрият необходимите средства. Оказа се обаче, че много организации започнаха да предоставят социални услуги на държавата, като по този начин отново станаха зависими от публично финансиране. Завръщането на международните донори в България би осигурило стабилност, докато подкрепа в областта на фондовете на ЕС по отношение на изготвянето на заявления и отчитането остава необходимост, посочват авторите.

Как се определя стандартизираната терминология?

В областта на социалните предприятия и инвестициите с положително социално или екологично въздействие, т.н. impact investing, често има объркване и липса на яснота. За някои тези инвестиции са по-скоро нова форма на филантропия, отколкото реална алтернатива на традиционните инвестиции, коментират авторите. Нефинансовата отчетност също е нов елемент за много от предприятията (особено за местните), като понастоящем липсват ясни насоки. Стандартите следва да са международни и да са съобразени с глобалната верига на доставки. Стандартизацията е важна, както и експертната помощ и насоки, с които да се дадат разяснения за постигането на добри резултати. За да се решат тези проблеми, би било от полза да се разработят еднозначна терминология, инструменти за измерване на въздействието, стандартизирана нефинансовата отчетност и да се обменят знания в тази област, се казва още.

„Вярваме, че преодоляването на пречките, очертани в сътрудничество с организациите, формиращи българската екосистема за социално въздействие, ще помогне да се определят приоритетите и да се насочат по-нататъшните действия, като се повлияе положително на нивото на социална ангажираност сред частните донори през следващите години”, заяви Анна Корженевска.

Ще има ли система от стимули за данъчни облекчения?

Сега физическите лица могат да приспаднат 5%, 15% или 50% от сумата от данъчната основа за направените от тях дарения, а предприятията могат да намалят финансовия си резултат, при условие че разходите за дарения възлизат на 10%, 15% или 50% от счетоводната им печалба, но приспаданията не са толкова значителни предвид ниския размер на данъка (10% върху приходите и върху доходите на физическите лица). Също така, даренията в полза на организации с нестопанска цел в частна полза не се признават за данъчни цели, а изискванията за документиране на данъчни облекчения са тежки и могат да възпрат потенциалните донори.

„За да се реши този проблем, следва да се обмисли промяна на механизма или въвеждане на други видове стимули, като например преференциално третиране при търгове сред други. С опростяването на изискванията за документиране и разширяването на списъка на признатите бенефициери би се намалила административната тежест и би се насърчила подкрепата за по-широк кръг каузи и организации”, е мнението на Вяра Тодорова, партньор отдел „Данъци” в „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков”.

Какви ще са правилата за търговска дейност на юридическите лица с нестопанска цел?

Понастоящем Законът за юридическите лица с нестопанска цел позволява на тези лица да извършват дейност, чрез която да генерират приходи, но приходите се облагат с корпоративен данък (10%) и са свързани с определени условия и ограничения. Например стопанската дейност трябва да допълва предмета на основната дейност на юридическото лице с нестопанска цел и печалбата не може да бъде разпределена като дивиденти, което ограничава достъпа до външни източници на финансиране. Поради тези ограничения стопанската дейност обикновено се ограничава до продажбата на дребни предмети или до рекламни дейности. Този проблем би могъл да се реши чрез ясни насоки и примери, които да помогнат на юридическите лица с нестопанска цел да разберат видовете стопански дейности, които могат да се считат за допълващи тяхната мисия. Това ще помогне на организациите да се ориентират в изискванията и да гарантират спазването на закона, като същевременно разширяват потенциала си за генериране на приходи.

„За да развием устойчива филантропия, се нуждаем от надеждни данни и споделяне на знания. Централна и Източна Европа има реална възможност да продължи да изгражда култура на филантропия и устойчива социална подкрепа. Ето защо е важно да се ангажират всички участници в обществото по стратегически и дългосрочен начин", добави Лиза Белозерова, старши мениджър за Европа, Близкия изток и Африка в Google.org, който подкрепи проучването.