По-важното от миналата седмица: Накъде след Гешев?

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока. 

България

Президентът на България одобри уволнението на главния прокурор Иван Гешев - противоречива фигура, която помрачи усилията на страната за реформиране на съдебната система, тъй като бе обвинена в политическа намеса и връзки с организираната престъпност. Президентът Румен Радев финализира решението от миналата седмица на Висшия съдебен съвет на България, органът, който проверява магистратите, за отстраняване на прокурора. Гешев е уронил престижа на съдебната власт, като е нарекъл депутатите „политически боклук" миналия месец, констатира съветът. Прокурорът отхвърли обвинението и обвини от своя страна политиците, че са организирали заговор за отстраняването му.

Ден по-късно ВСС избра досегашния му заместник Борислав Сарафов за временно изпълняващ длъжността. Това стана на извънредно заседание на прокурорската колегия. Те подкрепиха предложението за Сарафов с 8 гласа "за", един беше против. Прокурорската колегия прие още, че решението на съдебния съвет може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд и допусна предварително изпълнение на решението, т.е. Сарафов вече е изпълняващ длъжността главен прокурор. 

Решението предизвика разгорещени политически коментари. "Продължаваме промяната - Демократична България" призова в петък Сарафов да подаде незабавно оставка, иначе министърът на правосъдието Атанас Славов ще предприеме всички възможни действия за преразглеждане на решението за избора на Сарафов. Освен това от коалицията подчертаха, че подмяната на Иван Гешев със Сарафов е фарс, а не реформа. 

Ден по-късно временно изпълняващият длъжността главен прокурор изпрати до БТА позиция, в която посочва, че фундамент на правовата държава е спазването на принципа за разделение на властите. "Гаранция за устоите на демократичното общество е ненамесата на законодателната и изпълнителната власт в дейността и функционирането на съдебната власт", пише Сарафов до държавната информационна агенция. Настоява всички политици и партии, участващи в управлението на държавата, без да споменава изрично "Продължаваме промяната - Демократична България", "стриктно да съблюдават духа и буквата на Конституцията на Република България и да се въздържат от намеса, изразяваща се в пряко въздействие или внушения, които накърняват устоите на правовата държава".

Подозренията за връзки с престъпници отдавна подкопават съдебната система на страната ни, за което тя е подлагана на многократни критики от Европейския съюз и САЩ. Решението за уволнението на Гешев бе взето и след седмици на сътресения, като новото правителство обеща да сложи край на политическата безизходица в София, след като съперничещите си партии се обединиха, за да формират коалиционно мнозинство и да завършат съдебната реформа. Срещу назначаването на Гешев през 2019 г. се обявиха съдии, граждански организации и протестиращи. Борислав Сарафов ще бъде временно изпълняващ длъжността главен прокурор. Снимка: БГНЕС/ЛЮБА ФИЛИПОВА

Конфронтация с Радев и прокурорски назначения в кабинета на Радев година по-късно накараха протестиращите в София да поискат оставката както на Гешев, така и на тогавашния премиер Бойко Борисов. С обвиненията на демонстрантите, че крият връзки с организираната престъпност - които и двамата отричат - протестите помогнаха да се сложи край на управлението на Борисов и предизвикаха политическа криза, която доведе до пет избора от 2021 г. насам.

Първи месечен спад на цените от две години насам отчете националната статистика. През май има дефлация от 0,1% спрямо предходния месец заради по-евтини горива, транспорт и туристически услуги. Така годишната инфлация продължава да се забавя и вече е 10,1%. Въпреки положителната тенденция обаче показателят все още е в пъти над нормалните нива, а всички групи стоки и услуги с изключение на транспорта продължават да поскъпват спрямо година по-рано. 

Държавата ще работи с нов удължен бюджет до края на юли. Дотогава трябва да има приет нормален финансов план за тази година. Министерството на финансите разработва проект с дефицит от 3% от БВП по европейската методология и дори под 3% на касова основа. Това стана ясно от думите на зам. финансовия министър Георги Клисурски по време на заседание на ресорната бюджетна комисия в парламента. Засега не се предвижда и за ново удължаване на изтичащи ДДС преференции. До 1 юли с 9% косвен данък се облагат доставките на централно отопление и на природен газ.

Финансовото министерство предлага да се ограничат инхаус поръчките. Ведомството публикува за обществено обсъждане промени в Закона за обществените поръчки, които приличат на първа крачка срещу порочната практика. Те обаче не дават решение за "Автомагистрали" и по-точен механизъм. С промените реално се премахват алинеите от чл. 14, които позволяват на АПИ и НЗОК да сключват договори "изключения".

Европа, ЕС и еврозоната

Европейската централна банка повиши лихвените си проценти за осми пореден път. И трите основни лихвени проценти бяха повишени с по 25 базисни пункта. Основният лихвен процент по рефинансиране вече е 4,0%. Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард също така запази перспективата за още едно повишение на следващото заседание в края на юли. Кристин Лагард. Снимка: Bloomberg LP

Инфлацията в еврозоната през май възлезе на 6,1% (април: 7,0%). Темпът на годишната инфлация в ЕС се забави до 7,1% през май, след 8,1% през април, сочат данните на Евростат.  Статистиката показва, че най-ниска е инфлацията в Люксембруг (2%), Белгия (2,7%), както и в Дания и Испания (по 2,9%). На обратния полюс е Унгария (21,9%), следвана от Полша и Чехия (по 12,5%). Данните на Евростат за България показват, че инфлацията е по-висока от средната за общността - 8,6% през май, след 10,3% през април.

Парламентът на ЕС гласува в подкрепа на така наречения AI Act. Законът има за цел да регулира използването на изкуствен интелект чрез класифициране на приложенията в определени рискови класове, които след това се използват за определяне на обхвата на правните изисквания. Наред с други неща, разпознаването на лица на обществени места трябва да бъде забранено. Сега законът ще влезе в тристранна процедура с държавите-членки и Европейската комисия. 

Европейската комисия заплаши да наложи разпродажба на Google. Тъй като концернът е злоупотребявал с господстващото си положение в областта на онлайн рекламата в продължение на около десет години, Google ще трябва да продаде част от рекламния си бизнес, заяви ЕК. Предполага се, че доброволен ангажимент няма да е достатъчен за прекратяване на предишната практика. Google може да коментира обвиненията. Ако те бъдат потвърдени, компанията е заплашена от глоба в размер до 10% от годишния си световен оборот.

ЕК класифицира китайските телекомуникационни компании Huawei и ZTE като риск за сигурността на ЕС. Двете компании представляват „значително по-висок риск" от другите доставчици на мрежови услуги за 5G. Органът заяви, че поради това в бъдеще няма да използва услуги от двете компании. Освен това комисарят на ЕС по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон призова държавите-членки и телекомуникационните компании да се въздържат от използването на оборудване от Huawei и ZTE в собствените си мрежи. Засега обаче няма задължителна забрана.

Полша обяви, че ще обжалва пред най-висшия съд на ЕС забраната за нови автомобили с двигатели с вътрешно горене. „Надяваме се, че и други държави ще се присъединят към нас“, обяви полското правителство. В края на март министрите на енергетиката на ЕС гласуваха в подкрепа на широкообхватна забрана на двигателите с вътрешно горене от 2035 г. Полша гласува против плановете.

ЕС и Чили възнамеряват в бъдеще да си сътрудничат по-тясно в разработването на литий. Според председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в момента двете страни работят по сключването на съответния меморандум за разбирателство. През април Чили обяви, че иска да разшири добива на литий и да стане водещ производител на метала. За тази цел се планират публично-частни партньорства, контролирани от държавата. Освен това ЕС и Чили искат да си сътрудничат в производството на екологичен водород, като Европейската инвестиционна банка и германската KfW биха могли да действат като финансисти на чилийски проекти.

Поглъщането на Credit Suisse от UBS бе завършено. Новата UBS управлява активи на стойност над 5 трлн. долара и има около 120 000 служители. Очаква се обаче банката да съкрати много работни места. Спешното поглъщане беше инициирано от швейцарското правителство през март, след като Credit Suisse беше на ръба на несъстоятелността. Credit Suisse Group AG се срина в неделя, когато швейцарските власти договориха сделка с UBS Group AG за придобиване на стойност 3 млрд. франка. Снимка: Bloomberg

За бившия британски премиер Борис Джонсън седмицата беше мрачна. Доклад на Комисията по привилегиите заключи, че Джонсън умишлено е подвел Камарата на общините по скандала „Партигейт“, което е изключително сериозно провинение. Така Джонсън бе принуден да подаде оставка като депутат. Като напуска парламента, Джонсън изпревари обнародването на доклада, както и възможните последствия от това да му се наложи да води унизителна битка за запазване на депутатското си място в северозападния лондонски избирателен район Ъксбридж и Южен Райслип, където има крехко мнозинство от малко над 7000 гласа.
Азия 

Китайската централна банка понижи седемдневния си репо-лихвен процент от 2,0 на 1,9%. Намалението има за цел да подкрепи отслабващата напоследък икономика. Миналата седмица големите китайски банки вече бяха понижили лихвените си проценти по редица спестовни продукти, за да стимулират потреблението. Така Китай остава встрани от решенията на световните централни банки, докато разхлабва паричната политика, за да стимулира растежа, а останалите централните банки повишават лихвите, за да се справят с нарастващите потребителски цени. Допълнителни понижения на лихвите в Китай само ще разширят разликата в доходността спрямо САЩ, макар че Фед наложи пауза в качването на лихвите миналата седмица, а това изпрати юана надолу и ускори отлива на капитал.

Младежката безработица в Китай достигна нов рекорден връх от 20,8% през май. Това означава, че всеки пети млад човек е останал без работа, както официално обяви Националното статистическо бюро в четвъртък. През април безработицата в тази възрастова група е била 20,4% - четири пъти над нивото на общата безработица, която остава непроменена на равнище от 5,2%. Данните за младежите обхващат младежите на възраст от 16 до 24 години в градските райони. През последните месеци този вид безработица продължава да нараства. Що се отнася до общия брой на трудоспособното население, равнището на безработица остава непроменено - 5,2% в сравнение с предходния месец април. В Китай равнището на безработица не дава пълна представа за ситуацията, тъй като се изчислява само за градските райони.

Индустриалното производство във втората по големина икономика в света все пак нараства с 3,5% през миналия месец спрямо година по-рано, сочат данни на Националното статистическо бюро. Но разширяването през май отбеляза най-бавния растеж от февруари насам. Анализатори, анкетирани от Ройтерс, очакваха ръстът на производството да се забави до 3,6% от 5,6% през април. Отслабващото търсене в страната и в чужбина увеличава натиска върху централните банкери и политиците да продължат да подпомагат неравномерното икономическо възстановяване след пандемията. Според анализатори данните от миналия месец може да са силно изкривени заради много слабите резултати от миналата година, когато много градове наложиха сериозни ограничения заради пандемията. Но икономическото възстановяване от първото тримесечие загуби значителна инерция, което накара централната банка да намали някои основни лихвени проценти през миналата седмица. 

Северна Америка

Федералният резерв на САЩ остави основния си лихвен процент непроменен за първи път след десет поредни повишения. Според председателя на Федералния резерв Джером Пауъл обаче всички членове на Съвета с право на глас са за по-нататъшни повишения на лихвите през тази година. От март 2022 г. американската централна банка повиши референтния си лихвен процент 10 пъти поред в опит да охлади инфлацията. Ръстът на потребителските цени се забавя, както се видя от последните официални данни, но нивото на инфлацията е все още двойно по-високо от целта на Фед. „Последните данни показват, че икономическата активност продължава да се разширява със скромни темпове. Увеличаването на работните места е стабилно през последните месеци, а нивото на безработица остава ниско. Инфлацията остава висока“, констатират от Фед. „Банковата система на САЩ е стабилна и устойчива. По-строгите кредитни условия за домакинствата и бизнеса вероятно ще натежат върху икономическата активност, наемането на работна ръка и инфлацията“, допълва се в доклада на комисията. 

Щатската инфлация се охлажда през май, достигайки най-ниското си годишно равнище от около две години насам, съобщи Министерството на труда на страната. Индексът на потребителските цени, който измерва промените в стойността на редица стоки и услуги, се е покачил с едва 0,1% на месечна основа, което смъква годишното равнище до 4%. Това 12-месечно ускорение е най-малкото от март 2021 г., когато инфлацията едва започваше да се ускорява, преди да достигне най-високото си равнище от 41 години. Основният измерител, който изключва волатилните цени на храните и енергоизточниците, обаче не бе така оптимистичен. Основната инфлация се е ускорила с 0,4% на месечна основа и все още е 5,3% на годишна база. Това сигнализира, че въпреки известното облекчаване на ценовия натиск потребителите все още са под напрежение.  Растежът на заплатите в САЩ се забави, което ще облекчи централните банкери. Снимка: Moe Zoyari/Bloomberg

Фабричното производство в САЩ продължава да работи на бавни обороти през май, което предполага, че производителите стават предпазливи в лицето на слабото международно търсене и растящите разходи за оборудване. Индексът на фабричното производство нараства с 0,1% през май спрямо април, като все още изостава с 0,3% спрямо май 2022 г., показват данни на Федералния резерв на САЩ, публикувани в четвъртък. Общото фабрично производство, което включва минното дело и комуналните услуги, се понижава с 0,2% спрямо април.

Бившият американски президент Доналд Тръмп за втори път тази година имаше сблъсък със закона и се наложи да се яви в съда. Федерален съдия официално повдигна 37 обвинения на Тръмп, свързани  с незаконно притежание и съхранение на класифицирани документи. Тръмп, който вече започна кампания за повторно влизане в Белия Дом, формално беше арестуван и даде отпечатъци преди да бъде изправен пред съдия. Бившият президент пледира невинен по всички 37 обвинения, повдигнати след разследването на специалния прокурор Джак Смит за предполагаемо неправомерно съхранение на секретни документи в имението му в Мар-а-Лаго, в щата Флорида. Тръмп знае как да настройва привържениците си. Снимка: Al Drago/Bloomberg

Развиващи се пазари 

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган заяви, че приоритет на новия му икономически екип ще бъде да намали инфлацията до едноцифрено число от сегашното ѝ ниво от около 40%. „Сега, след като изборите приключиха, ръката ни е по-силна", заяви Ердоган в телевизионна реч пред група турски износители. „Ще намалим инфлацията до едноцифрено число, това ще бъде приоритетът на новия икономически екип“. Той също така заяви, че икономиката се възстановява силно след двете опустошителни земетресения през февруари.

Войната в Украйна

Няколко държави от ЕС - Франция, Германия и Полша, обещаха да подкрепят Украйна в защитата ѝ срещу руската инвазия, докато държавите-членки от НАТО, дискутират двустранни гаранции за сигурност, с които да укрепят отбраната на Киев и да осигурят независимото бъдеще на страната. Президентът на Франция Еманюел Макрон, германският канцлер Олаф Шолц и полският президент Андрей Дуда се срещнаха в Елисейския дворец в Париж през седмицата, демонстрирайки единство в подкрепата към Украйна, която започна своята дългоочаквана контраофанзива срещу руските сили.

Междувременно беларуският президент Александър Лукашенко заяви, че страната му е започнала да приема доставки на руски тактически ядрени оръжия, някои от които според него са три пъти по-мощни от атомните бомби, пуснати от САЩ над Хирошима и Нагасаки през 1945 г. Разполагането им е първото преместване от страна на Москва на такива бойни глави - по-малко мощни ядрени оръжия с по-малък обсег, които потенциално биха могли да бъдат използвани на бойното поле - извън Русия след падането на Съветския съюз. Ходът обаче се следи отблизо от Съединените щати и техните съюзници, както и от Китай, който многократно е отправял предупреждения срещу използването на ядрени оръжия във войната в Украйна.