По-важното от миналата седмица: България вече отново има редовно правителство

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България 

България отново има редовно правителство цели 310 дни след като първият служебен кабинет на служебния премиер Стефан Янев се закле на 12 май 2021 г. Основните политически партии в България си осигуриха мнозинство за съставяне на съвместно правителство, което е крайъгълен камък в края на тригодишната политическа безизходица, която измъчваше източноевропейската членка на Европейския съюз.  Николай Денков, бивш министър на образованието при бившия премиер Кирил Петков, оглави кабинета, след като депутатите гласуваха с 131 срещу 69 гласа за създаването на алианса във вторник (6 юни). Коалициите наПетков и дългогодишния ѝ съперник и бивш премиер Бойко Борисов финализираха споразумението за правителство на единството седмица по-рано, преодолявайки обвиненията относно подслушването и публичната борба с президента на България Румен Радев.

Новото правителство се ангажира да придвижи напред предложението за влизане в еврозоната, да ремонтира съдебната система и да влезе в европейския безграничен режим Шенген - все области, в които напредъкът бе възпрепятстван от политическите сътресения. Балканската страна проведе пет избори от 2021 г. насам, като по средата на тях коалицията на Петков се разпадна в средата на миналата година. Така България ще има и първия в историята на страната кабинет с ротационен премиер. Съгласно споразумението между двете основни партии Денков ще предаде премиерския пост на Мария Габриел от ГЕРБ след девет месеца. По време на дебатите в пленарната зала нямаше нито една критика срещу предложените министри, заяви премиерът акад. Николай Денков. Той обеща, че ще работи с опозицията по проблемите на страната.

Близо 14 часа продължи разглеждането на искането на четирима членове на прокурорската колегия за отстраняване на главния прокурор Иван Гешев заради репликата му, че е ясно кой е политическият боклук и той трябва да бъде изметен от Народното събрание, след като първото искане за отстраняването му (заради пряка намеса в разследването на взрива до автомобила от кортежа му на 1 май - бел. ред.) бе оттеглено от вносителите. Основният акцент на заседанието, което беше първо за новия правосъден министър Атанас Славов, беше да се оцени дали Гешев не е изрекъл фразата под афект и какво е било емоционалното му състояние. Съдебният съвет 14 часа оценява емоционалното състояние на Иван Гешев. Снимка: БГНЕС

Заседанието се отличи с множество доказателствени искания, правени от Гешев за изслушване на негови заместници и служители, стигна се до неколкократно прегласуване на вече взети решения, с чудене в каква точно процедура се намират и по кой кодекс. На моменти дебатът залиташе в обяснения за емоционалното състояние на Гешев след взрива до колата му, както и за ролята на израелския експерт, допуснат да огледа мястото на взрива до колата на главния прокурор. По време на заседанието бяха изслушани зам.-шефът на Националната следствена служба Ясен Тодоров и заместникът на Гешев и директор на службата Борислав Сарафов, който от половин месец е в открит конфликт с главния прокурор. В крайна сметка бе взето решение заседанието да продължи в понеделник, 12-ти юни, когато по искане на Гешев ще бъде изслушан още един негов заместник - Даниела Машева като предстои да се обсъждат и други доказателствени искания.

Русия изглежда планира да попречи на България да бъде домакин на международните преговори на ООН за климата през следващата година. България, която е член на ЕС и НАТО, се конкурира с Азербайджан и Армения за домакинство на конференцията. Според Ройтерс намесата на Русия рискува да забави окончателния избор на домакин на COP29, което може да намали времето за подготовка на събитието. Петте глобални региона на ООН се редуват в домакинството на конференцията, а Източна Европа трябва да получи своя ред през следващата година, като 23-те държави от региона ще гласуват единодушно за избор на домакин. Русия би могла да наложи вето на държавите-членки на ЕС, което ще даде предимство на Армения и Азербайджан. Москва вече е изпратила писма до други страни от Източна Европа, в които заявява, че няма да подкрепи нито една държава-членка на ЕС. В електронното писмо, видяно от Ройтерс, руската делегация в органа на ООН по въпросите на климата заяви, че страните от ЕС са възприели "политизиран" подход при определянето на страната домакин и блокират страните, подкрепяни от Русия. "Има основание да се смята, че страните от ЕС, ръководени от политиката на Брюксел, нямат капацитет да служат като честни и ефективни посредници в глобалните преговори за климата в рамките на UNFCCC [Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата]", се казва в писмото, цитирано от Ройтерс. Ако групата не успее да се споразумее, резервен вариант би могъл да бъде провеждането на събитието в постоянните офиси на органа на ООН по изменение на климата в Бон, но това ще изисква одобрението на германското правителство.

Сезонно изгладеният БВП на България нараства с 2,3% на годишна база през първото тримесечие, показват предварителните данни на статистическата служба, публикувани на 8 юни. През предходните три месеца икономиката отбеляза ревизиран ръст от 2,2% на годишна база. В сравнение с предходното тримесечие икономиката се разшири с 0,5% през първото тримесечие. Последните данни на статистическата служба са по-добри от експресната оценка, според която показваше ръст от 2% на годишна база. Крайното потребление (78,5% от общото през тримесечието) се увеличи с 2,1% г/г през първото тримесечие, след като през предходното тримесечие се повиши с ревизираните 5,2% г/г. Динамиката на брутообразуването в основен капитал е положителна и възлиза на 1,8% г/г, след като се разшири с ревизираните 0,5% през предходното тримесечие. Вносът намаля (-2,3% на годишна база), докато износът се повиши (+2,3% на годишна база) през първото тримесечие. БВП нарасна главно поради подобряващото се представяне на строителството (+7% на годишна база).

Индексът на индустриалното производство в България е спаднал с 12,6% на годишна база през април, след като през март отбеляза ревизиран спад от 9,3%, съобщи статистическата служба, позовавайки се на предварителни и сезонно изгладени данни. В месечно изражение индустриалното производство на България се понижи с 2,9% през четвъртия месец на 2023 г. след ревизирания спад от 2,1% през март, съобщи Националната статистическа служба (НСИ) в месечния си доклад. И трите основни промишлени сектора отбелязаха както годишен, така и месечен спад на производствените темпове през разглеждания месец. Производството в сектора на доставките на електрическа и топлинна енергия, газ, пара и климатични инсталации спадна най-много на годишна база - с 38,7%. В месечно изражение най-значително намаление на производството - с 8,2%, бе отчетено в добивната промишленост и кариерите. 

След настъпилото слабо оживление в продажбите на дребно в началото на годината през април търговските обороти рязко се свиват. Търговията на дребно в България записва първи годишен спад от миналото лято насам. Това се вижда от календарно изгладените данни на Националния статистически институт (НСИ) за април. Оборотите на търговците на дребно се забавиха още в края на миналата година, като впоследствие през зимните месеци на 2023 година отбелязаха известен ръст, последван от ново забавяне през първия пролетен месец. През април продажбите в сектор "Търговия на дребно" (без търговия с автомобили) се понижават на годишна и на месечна база. Спадът на годишна база е от 2,7%, а спрямо март понижението е с 2%. На годишна база спадът в търговските обороти през април се дължи основно на понижените продажби на нехранителни стоки (без търговията с автомобилни горива и смазочни материали) - с 6,7%. Съществен спад се наблюдава и при търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника и други потребителски стоки - с 1,4%. 

Европа, ЕС и еврозоната 

Европейската комисия разреши на 14 държави членки да получат държавно финансиране за 68 проекта в областта на микроелектрониката на стойност до 8,1 млрд. евро. Те ще бъдат осъществени в рамките на т.нар. проект от общ европейски интерес (IPCEI). Очаква се държавната помощ да генерира допълнителни 13,7 млрд. евро частни инвестиции. На Германия се падат 31 проекта за полупроводници в единадесет федерални провинции. Сред другите участващи държави са Франция, Италия и Испания, както и редица източноевропейски страни.

Според FT EK вече обмисля да наложи на държавите членки задължителни изисквания за разширяване на мобилните мрежи за 5G поради опасения за сигурността. Според материалакомпаниите, които биха могли да представляват риск за сигурността, не трябва да могат да бъдат допускани за разширяване на мрежите в членките на ЕС. Една от тези компании е китайската Huawei . Стъпката е в отговор на нарастващата загриженост на ЕК, че понастоящем само една трета от държавите от ЕС са въвели забрани за Huawei в критични области. Досега Комисията оставяше на държавите членки да решат дали да изключат или да разрешат на Huawei да участва в 5G мрежата.

БВП на еврозоната нарасна с 1% през първото тримесечие в сравнение със същия период на миналата година. В сравнение с предходното тримесечие е отчетен минус от 0,1%. Това означава, че еврозоната се намира в техническа рецесия, след като БВП вече бе спаднал през последното тримесечие на 2022 г.

Бившият британски министър-председател Борис Джонсън съобщи, че напуска парламента. Той посочи, че е бил принуден да се оттегли в резултат на "лов на вещици", организиран срещу него от политическите му противници. „С голяма тъга напускам парламента - поне засега - но преди всичко съм потресен от изключително недемократичния и тенденциозен начин, по който бях принуден да си тръгна“, заяви той. Джонсън е разследван от парламентарна комисия за многократно въвеждане в заблуждение на парламента по скандала с купоните, организирани на „Даунинг стрийт“, докато беше премиер, по време на най-строгото затваряне заради пандемията и в нарушение на противоепидемичните мерки. На изслушване по-рано тази година пред комисията той упорито настояваше, че не е подвеждал никого. В навечерието на обявяването на заключителния доклад на комисията Джонсън обяви, че разследващите са се свързали с него, като по думите му му е било „дадено ясно да разбере, че членовете на комисията са решени да го принудят да напусне парламента“.

Трета седмица не стихват учителските протести в Румъния. В петък (9 юни) над 10 000 учители блокираха центъра на Букурещ с искане за достойно заплащане. Недоволството на учителите блокира образователния процес в страната, изнерви и притесни родители и постави под въпрос завършването на хиляди ученици и полаганате на важните за преминаване в следващия клас изпити на края на годината. Стачката продължава въпреки договорката между синдикати и представители на правителството за увеличаване на заплащането. На поредния кръг преговори те се разбраха началните учителски заплати да бъдат увеличени с 45% - или 600 леи повече, равняващи се на 240 лв. По тяхно искане учителите ще получават ежегодно и ваучери на стойност 1500 леи - 600 лв. 

Северна Америка 

Според съобщения в медиите финансовите регулатори на САЩ обмислят да наложат средно с 20% по-високи капиталови изисквания на големите банки в страната. Конкретните подробности могат да бъдат обявени по-късно този месец, като точният размер ще зависи от размера на банковия бизнес. Предисторията са неотдавнашните сътресения в банковия сектор на САЩ. Планът за подсилване на капитала се очаква да е първа от няколко стъпки за затягане на контрола на Wall Street, промяна спрямо по-лекия регулаторен контрол от времето на администрацията на Доналд Тръмп. Според индустрията обаче по-строги правила не са необходими, може да принуди повече банки да се слеят, за да останат конкурентни и може да затрудни отпускането на заеми. По-строгите правила вече се очакваха за най-големите кредитори още преди мартенските проблеми с регионалните банки и фалита на Silicon Valley Bank. Оттогава регулаторите се заканват да въведат нови разпоредби за по-широк кръг от компании. 

Американският филиал на най-голямата криптоборса в света Binance обяви спиране на сделките в долари. Преди това Комисията по ценните книжа и фондовите борси на САЩ обвини Binance в изграждането на "мрежа от измами" за заобикаляне на законите. Подобно на по-малкия си конкурент Coinbase компанията работи с нелицензирана платформа за търговия. Освен това се твърди, че оборотът на борсата е бил манипулиран с помощта на фиктивни сделки и чрез отклоняване на средства на клиенти.

Търговският дефицит на САЩ се увеличава през април до най-високото си равнище от шест месеца на фона на свиване на износа с най-много от началото на пандемията и увеличаване на износа. Недостигът при търговията със стоки и услуги е нараснал с 14 млрд. долара, 23% спрямо предходния месец, до 74,6 млрд. долара, показват данни на министерството на търговията на САЩ, цитирани от Bloomberg. Медианната оценка в допитване на агенцията бе за увеличение до 75,8 млрд. долара. Стойността на изнесени стоки и услуги е намаляла с 3,6% - най-много от април 2020 г., до 249 млрд. долара, докато вносът се е повишил с 1,5% до 323,6 млрд. долара. Спадът при изнесените обеми е относително широк и включва понижение при индустриалните стоки. Износът на капиталови и потребителски стоки също намалява.

Бившият президент на САЩ Доналд Тръмп е с 37 повдигнати обвинения, включително по 31 точки в нарушаване на Закона за шпионажа, като част от разследването на специален прокурор Джак Смит за нерегламентирано съхранение на класифицирани документи по времето, когато е бил в Белия дом. Обвинителният акт от 49 страници беше обнародван от министерството на правосъдието и в него подробно се описва как Тръмп е съхранявал кашони с класифицирани документи в различни помещения на имението си Мар а Лаго, включително в салон за приеми, баня, в кабинета, в спалнята си и в килер. Според обвинителния акт сред класифицираните и свръхсекретни папки е имало сведения за ядрените способности на други страни, както и за отбраната и въоръжението на САЩ и чужди страни; за американските ядрени програми; за потенциални слаби места на САЩ и съюзниците им при военно нападение; и за евентуалните планове за отговор при нападение.

Развиващи се пазари

Националната валута на Турция - лирата, претърпя допълнителни тежки загуби. Дори покупките на подкрепа от страна на централната банка и новите назначения на висши постове не можаха да спрат спада. Президентът Реджеп Тайип Ердоган назначи икономиста Мехмет Шимшек за министър на финансите. Той се застъпва за пазарно ориентирана икономическа политика и вече е заемал този пост между 2009 и 2018 г. Хафизе Гайе Еркан ще бъде новият ръководител на централната банка. Преди това тя е работила за американската First Republic Bank, но няма предишен опит в областта на паричната политика. Това е вече петото ново назначение начело на централната банка в рамките на четири години.

Глобалната икономика

Саудитска Арабия обяви, че ще намали дневното си производство на петрол с още един милион барела. Това ще бъде най-ниският обем от няколко години насам. Този ход е част от споразумението на петролния картел Опек+. Последният път, когато беше договорено намаляване на производството, беше през април, за да се стабилизират цените на петрола. Първоначално цените на суровината се повишиха след обявяването на решението, но след това бързо се стабилизираха около нивата от последните месеци.

ОИСР приема, че за момента световната икономика е преодоляла трудното си положение. Възстановяването обаче продължава да бъде бавно. За текущата година организацията очаква глобален икономически растеж от 2,7%, който да нарасне до 2,9% през 2024 г. Това все още ще бъде по-малко, отколкото в годините преди пандемията от коронавируса. 

Ситуацията създава особено силни главоболия за централните банки, тъй като те трябва да продължат да реагират на натиска от високите цени, който се оказва по-силен от очакваното, докато в същото време не накърнят твърде много растежа, каза ОИСР. „Разбира се, централните банки трябва да останат бдителни и да претеглят и двете страни на риска“, каза главният икономист на организацията Клеър Ломбардели на пресконференция. „Очевидно те не трябва да затягат твърде много до степен, че това да има по-голямо въздействие върху растежа, отколкото е необходимо. Така че това е деликатен баланс за централните банки, но днес ние казваме, че те ще трябва да поддържат ограничителна парична политика, докато има доказателства, че инфлацията не се е върнала трайно към целта, а това важи както за основната инфлация, така и за общата инфлация“. Предупреждението бе изказано ден след като Световната банка предупреди, че глобалната икономика е в несигурно състояние и ще се насочи към значително забавяне на растежа по-късно тази година, тъй като повишенията на лихвените проценти започват да се отразяват. 

Войната в Украйна

Година и четири месеца след началото си войната на Русия срещу Украйна доведе до природно бедствие, което може и да е предизвикано от воюващи от една от двете враждуващи страни. В нощта на 5 срещу 6 юни беше разрушена стената на язовир „Нова Каховка", намиращ  се в контролираната от Русия част на Херсонска област на източния бряг на река Днепър. Това предизвика голямо наводнение в поречието на Днепър и предизвика мащабно бедствие. Приливната вълна от водата на язовира с обем от 18 милиона кубични метра, заля десетки населени места по поречието на реката. Разрушената стена е висока 30 метра и дълга над 3 километра. Още в първите часове започнаха спасителни операции и спешна евакуация на живеещите в засегнатите от бедствието райони. Русия и Украйна взаимно се обвиняват за атаката срещу язовира и водноелектрическата централа.

На фона на наводнението и свързаните с него спасителни операции станахме свидетели на поредна седмица, белязана от ожесточени военни действия. Според информацията двете страни се обстрелват с артилерия, а силите на Киев са в настъпление. Ожесточени са боевете край южния украински град Орехов и на други места в Донецка и Запорожка област, където украинската армия се опитва да изтласка окупационните руски сили. По-рано през седмицата министърът на отбраната на Русия Сергей Шойгу съобщи за неуспешна атака на украинската армия срещу руските позиции в Запорожка област. Той увери, че противникът е бил отблъснат, като е понесъл тежки загуби. В едно от последните си вечерни видеообръщения Володимир Зеленски съобщи, че е провел заседание с щаба на Върховното главноко мандване, на което са обсъдени отбранителните действия и постиженията на фронтовата линия, но не спомена възможна контраофанзива. 
Язовир "Нова Каховка" бе взривен - Русия и Украйна се обвиняват взаимно. EPA/MAXAR TECHNOLOGIES HANDOUT
Междувременно руският президент Владимир Путин обяви, че в началото на юли Русия ще разположи тактическо ядрено оръжие на територията на Беларус. На неформална среща в Сочи с беларуския си колега Александър Лукашенко Путин заяви, че се очаква в началото на юли ще бъдат готови хранилищата за ядреното оръжие

От Сочи Путин обяви, че украинските въоръжени сили със сигурност са започнали очакваната контраофанзива, но че всеки опит за напредък е бил неуспешен и с цената на жертви.