IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Бразилският Конгрес подложи крак на зелените политики на президента Лула

Ново законодателство ограничава признаването на нови територии за коренните народи, вдигайки палец за мощното аграрно лоби

23:05 | 06.06.23 г. 7
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
Бразилският държавен глава Луиз Инасио Лула да Силва. Снимка: Ton Molina/Bloomberg
Бразилският държавен глава Луиз Инасио Лула да Силва. Снимка: Ton Molina/Bloomberg

Бразилските депутати, много от които са свързани с влиятелното селскостопанско лоби, одобриха миналата седмица законопроекти, които биха отслабили или отменили политиките в областта на човешките права и околната среда, започнати от новото правителство на президента Луиз Инасио Лула да Силва.

Законът 49, който ограничава признаването на нови територии за коренното население, беше приет от долната камара на бразилския Конгрес миналия вторник, но се нуждае от одобрението на Сената и президента, за да влезе в сила, отбелязва Ройтерс.

В четвъртък пък Сенатът прие временна мярка, която потвърждава политическите реформи на левия кабинет на Лула, но ограничава правомощията на министерството на околната среда и на новосъздаденото министерство на коренните народи.

Тази мярка връща въпросите за признаването на нови земи за коренните народи обратно в компетенциите на министерството на правосъдието.

Тя също така изземва от министерството на околната среда контрола върху водните ресурси на страната и върху регистъра, използван за оценка на това, колко земеделски земи са покрити от гора – нещо, възприемано за ключово средство за спиране на обезлесяването.

Миналата седмица организации на коренните народи излязоха на протест и блокираха магистрала близо до Сао Пауло, припомня Ройтерс.

Макар приетата в четвъртък от Сената мярка да е удар срещу „зелените“ политики на Лула, тя стана обект на компромис в доминирания от консерваторите Конгрес, тъй като президентът беше изправен пред още по-нерадостната перспектива 17 от неговите министерства, включително министерството на коренните народи, да бъдат разпуснати, ако промените не минат.

След четиригодишното управление на  бившия крайнодесен президент Жаир Болсонаро, който ограничаваше признаването на нови земи за коренните народи и фактически подкрепяше изсичането на Амазонската гора, Лула беше избран с обещанието да провежда „зелена“ политика, да насърчи демаркацията на земите на коренните народи и да спре обезлесяването, посочва Ройтерс.

През първите си месеци на власт Лула започна да преследва нелегалните мини в земите на коренните народи и официално призна шест резервата за тях. Приетите миналата седмица от Конгреса промени обаче подчертават уязвимостта на неговите реформи и влиянието на аграрното лоби в Бразилия.

Агробизнесът е най-влиятелното политическо лоби в страната, защото към него принадлежат 347 от общо 594-те членове на бразилския Конгрес.

Педро Лупион, който е лидер на това лоби, защити мерките за връщане на въпросите за нови резервати за коренните народи в компетенциите на министерството на правосъдието, като каза, че да се оставя възможността на тези народи едностранно да решават за демаркацията на земите си не е справедливо.

Конституцията на Бразилия от 1988 г. признава правото на коренните народи на собствени земи, където традиционно живеят. В момента близо 200 района в страната са в процес на признаване като принадлежащи на коренните народи.

Правителството също така все още контролира десетки милиони хектари „ничии“ обществени земи, чието бъдеще дали да станат частни ферми или защитени територии е във фокуса на разгорещени дебати.

Все повече изследвания сочат, че признаването на земята като принадлежаща на коренните народи не само защитава хората, които живеят там, но също така и околната среда, която те контролират, посочва Ройтерс.

Закон 490 установява със задна дата лимит за признаването на земи за коренните народи, постановявайки, че им признава земите, които са заемали по време на приемането на Конституцията през 1988 г. Тези народи обаче често са били изгонвани от земите си, а някои са се опитвали да се върнат обратно в земите, които са изгубили.

Според активисти за правата на коренните народи новият закон ще направи невъзможно за подобни общности по законов път да си върнат земите, които са заели след 1988 г., особено ако тези земи вече са били дадени от правителството на частни фермери.

В момента 41 на сто от територията на страната е заета от частни ферми, а на коренните народи са оставени 12,6% от територията, сочат данни на правителството.

Бразилският Върховен съд разглежда също дали въведеното ограничение за ползване на дадени земи до тези , които са били заемани от коренните народи до 1988 г., може да анулира претенциите на тези народи, като част от споровете са за територии, които коренните народи са заели през 90-те години на миналия век.

Природозащитниците в Бразилия пък са най-силно обезпокоени от възможността за по-нататъшно обезлесяване на Амазонската гора.

Нилто Тато, лидер на екологичното лоби в Конгреса и член на бразилската Партия на трудещите се на Лула каза, че според него „лобито на агробизнеса само се прострелва в крака“, приемайки новите разпоредби.

Лула да Силва дойде на власт едва преди няколко месеца с амбициозна програма за реформи, но доминираният от консерватори Конгрес вече му слага прът в колелата. Бразилският президент ще трябва да лавира между интересите на различни лобистки групи в Конгреса, ако иска да продължи реформите, както и да приведе лявата си политика в съответствие с местните условия в страната.

/БТА/

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 23:03 | 06.06.23 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини
Още от Свят виж още

Коментари

7
rate up comment 5 rate down comment 11
Скъсана_Ушанка
преди 1 година
От лакомия, когато природата се скапе от човешката алчност, пак някой друг ще им е виновен! Иначе безмозъчните все се оплакват - нямало вече зима, от 3 месеца вали, не било като едно време, изсекли били горите и тн., но са против зелените политики?! Това е да си TAПИP в човешки образ.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 7 rate down comment 11
khao
преди 1 година
До: zelka007 пълно е с объркани хора в нашата държава... ужасТ
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 7 rate down comment 12
zelka007
преди 1 година
До: evlogi ... до вчера поддържаше идеята да се садят дървета за да се компенсира СО2 и защо не се садели ... ами на въпросните 12,6% има точно това , гори с вековни дървета ... :))) ... или първо да ги изсечем и после да садим , ако и когато се хванат де ...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 5 rate down comment 13
khao
преди 1 година
плоско-земец е цензурирана дума, хахахахяхя
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 6 rate down comment 13
khao
преди 1 година
До: evlogi и целия свят да стане като пакистан... това ли ни предлагаш? това *** сте странно племе...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 12 rate down comment 10
evlogi
преди 1 година
За коренните народи оставали 12.6% от територията на страната. Че това са повече от 1 млн квадратни километра бе.Пакистан е по-малко от един милион квадратни километра, пък в него живеят 220 млн души.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 15 rate down comment 12
cyclop
преди 1 година
зелена политика e новговор за античовешки, унищожителни, безумни политики, водещи до глад, упадък и мизерия.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още