Brexit уби индустрията с детегледачки във Великобритания

Британското правителство отчаяно търси начин да направи грижата за децата по-достъпна и да насърчи повече жени да се върнат обратно на пазара на труда. Въпреки това десетки хиляди семейства имаха алтернатива преди Brexit, която днес почти не съществува, пише Bloomberg.

Детегледачките, които живеят в домовете на работодателите им, бяха отговорът на редица дилеми. Те осигуряваха грижа за децата на разумни цени, гъвкава помощ денонощно и начин младите хора да научават нови езици и да трупат опит в различна култура. Малко индустрии обаче бяха ударени по подобен начин от излизането на Великобритания от Европейския съюз през 2020 г.

Някои агенции съобщават, че бизнесът се е сринал с 95% заради по-строгите имиграционни правила за европейските граждани, което оставя семействата на Острова с малко други опции. Според многобройни публикации семейства, особено жените, са намалили работните си часове, за да поемат по-голяма част от отглеждането на децата заради високите разходи на яслите.

Преди Brexit оценките показваха, че във Великобритания е имало 90 хил. детегледачки във всеки един момент. Много от тях идват от Европа – проучване на British Au Pair Agency Association от 2020 г. показва, че повече от половината са дошли от само четири страни на континента.

Пътят към Великобритания за много подобни детегледачки обаче вече го няма. Сега позициите са налични само за много малка група хора, включително онези, които вече са прекарали достатъчно време в страната, за да могат да получат статут на уседналост и временен статут на уседналост. Съществува и визовата схема Youth Mobility, която позволява на някои хора на възраст 18-30 години от определена група страни, включително Австралия, Нова Зеландия и Канада, да работят във Великобритания до две години.

Това не привлича достатъчно интерес, за да се отговори на предишното предлагане, посочва Сандра Ландау, собственик на агенцията за детегледачки Childcare International. По нейни оценки липсата на кандидати след Brexit означава, че бизнесът ѝ се е свил с 95%. Тя вече няма никакви кандидати от Европа.

По отношение на правителството Ландау, която е трябвало да съкрати четиримата си постоянни служители, казва: „Можеше да бъде решено толкова лесно, ако просто можеха да дадат на европейците правото да използват схемата Youth Mobility”. Говорител на Министерство на вътрешните работи заяви, че правителството не планира не планира да въведе визов режим за детегледачки.

Не само нейната агенция се е сринала. Ландау е била председателят основател на търговската организация Британската асоциация на агенциите за детегледачки (BAPAA). В пика си преди десетилетие Ландау казва, че организацията е включвала 37 агенции, които са се срещали на годишни конференции и са формирали сплотена, макар и понякога конкурентна общност. Днес тя има само петима останали членове, като повечето са се отказали поради липса на кандидати.

Разбира се, само онези, които имат свободни стаи в домовете си, биха могли да разчитат на първо място на детегледачки, но те могат да бъдат много рентабилен вариант. Правителството предлага да им се дават поне 90 паунда или повече „джобни пари“ на седмица и да им се предлага безплатно настаняване и храна в замяна на около 30 часа грижи за деца. Това е доста под средната годишна цена от 14 хил. паунда за едно дете в детска градина или клубове след училище. Според проучване от 2020 г. на BAPAA 41% от родителите са казали, че биха намалили работното си време, ако не могат да използват постоянни детегледачки у дома.

Спадът в наличността на детегледачки се случва и докато детските ясли в Обединеното кралство се борят да запълнят местата. Делът на ролите в сектора на грижите за деца, класифицирани като трудни за запълване – което означава, че са останали отворени за два месеца – е скочил до 31% спрямо 20 на сто в началото на 2022 г., показват данни от платформата за търсене на работа Indeed. Трудността при намирането на достъпна грижа като цяло поставя под натиск обещанието на правителството да направи грижите за децата по-достъпни и да насърчи повече жени да се върнат обратно към работната сила.

Промените в имиграционния закон също означават, че детегледачките са по-скъпи от преди, като предлаганите надбавки се покачват до 300 паунда на седмица поради ниското предлагане, посочва Туули Лиискмаа, директор на Smartaupairs. Много по-малкото предлагане означава още, че детегледачките имат по-голям избор за кого искат да работят (и видовете изисквания, които могат да отправят). Онлайн реклами показват някои семейства, които предлагат на детегледачките не само спалня, а цял етаж от дома си.

Тъй като броят на детегледачките, регистрирани в агенциите, намалява, семействата се насочват към други места, за да намерят някой, който да се грижи за децата им – и те невинаги са законни. В няколко групи във Facebook за намиране на детегледачки родителите често получават отговори от млади хора чак от Уганда или Филипините, които искат работа.

Беа Глас, директор на International Helping Hands Agency, казва, че непрекъснато се бори с тези публикации като администратор на група с около 33 хил. членове. Тя не приема реклами от семейства, които не споменават, че детегледачките трябва да получат правото да работят в Обединеното кралство, и изтрива публикации от всички потенциални детегледачки, идващи от държави, които не са част от схемата Youth Mobility.

„Само тази сутрин забелязах, че има 10 публикации за момичета от Филипините“, казва тя, добавяйки, че според нея „много“ семейства са приемали детегледачки, които са пристигнали нелегално с туристически визи. „Хората се отчайват и правят глупави неща, когато имат деца“, каза тя.