Удобството отнема радостта от живота

Франция отново разпалва полемика с поредната си забрана. Този път не става въпрос за бурки или англицизми, или дори използването на „месни“ думи за описание на растителна храна, а за свещен принцип на съвременния живот, срещу който французите се осмелиха да водят война: удобството, пише колумнистката на Financial Times Джъмайма Кели.

Наскоро влезе в сила нов закон, който забранява вътрешните полети, когато е налична алтернатива с влак, отнемаща по-малко от 2 часа и 30 минути, като част от усилията на Франция да намали емисиите на парникови газове. Указът съдържа толкова много изключения, че може изобщо да не окаже голям ефект върху емисиите, но посланието е ясно: нашата култура на удобство не може да продължава безкрайно.

Последва яростна тирада за „забраната на удобството“ от един десен коментатор и раздразнени туитове от други. Но като се има предвид каква одисея е да се качиш и после да слезеш от самолет заедно с багажа си, идеята, че използването на високоскоростен влак представлява неудобство, изглежда откъсната от реалността.

Така или иначе, трябва ли да отдаваме такова значение на удобството? Ами важността на, да речем, удоволствието?

Изглежда сме толкова опиянени от идеята, че всичко трябва да ни е незабавно достъпно, че предпочитаме да вземаме решения въз основа на това, което е удобно, а не на това, което би ни направило щастливи. Удобството имаше за цел да ни помогне да водим по-добър живот, но ние го издигнахме до такова ниво, че сякаш неволно станахме негови роби. И това влошава живота ни.

Един от проблемите е, че удобството е вечно движеща се и в крайна сметка непостижима цел и като такава е дълбоко неудовлетворяващо преследване. Никога не можем да постигнем пълно удобство, защото винаги ще има начини да направим нещата още по-лесни. Имаше време, когато идеята, че можете да седнете на евтина и удобна влакова седалка в Париж, да извадите устройство, което може незабавно да се свърже с останалия свят, и 1 час и 55 минути по-късно да пристигнете в Лион, би изглеждала като немислимо удобство.

Самият интернет е изграден върху идеята, че хората искат безкрайно удобство. Както каза през 2013 г. съоснователят и бивш главен изпълнителен директор на Twitter Евън Уилиъмс, „Удобството в интернет се постига основно чрез две неща: скорост и когнитивна лекота… Ако изследвате кои са наистина големите неща в интернет, ще установите, че това са тези, които правят всичко бързо и не карат хората да мислят.“

Колкото по-удобни стават нещата, толкова повече разчитаме на тях и толкова повече се отнасяме към тези някогашни луксове като към някакво дадено от Бога право. И когато те не функционират толкова ефективно, колкото очакваме, се чувстваме много неудобно. Спомням си колко изумена бях първия път, когато поръчах Uber. В момента се дразня, ако ме оставят да чакам за такси повече от пет минути, пише авторката.

Основният проблем с удобството е, че твърде голямо количество от него отнема радостта от живота. „Животът изисква време и усилия. Тоест, когато елиминираме времето и усилията, ние елиминираме удоволствията от живота“, пише дзен будисткият монах Шунмио Масуно в японския бестселър „Дзен: Изкуството на простия живот.“

Обикновено се смята, че добрият живот се състои от два вида щастие: хедонизъм, свързан със сетивните удоволствия и комфорта, и евдемония, свързана със смисъла и целта. Въпреки че удобството може да има висока оценка по първия критерий, то не се справя добре по втория, както и откъм третото измерение на емоционалното благополучие, което Шиге Оиши, професор по психология в Чикагския университет, нарича „психологическо богатство“, характеризиращо се с разнообразие, предизвикателство и преживявания, променящи гледната точка.

„Прекаленият стремеж към ефективност – вършене на нещата, пестене на време – ще лиши хората от радостта от случайния плод и от психологическото богатство“, посочва Оиши. „Удобството не е добра история, следователно не е добър спомен“, допълва Оиши.

Точно неудобните неща придават смисъл и богатство на живота. Мога да си поръчам освежаваща бъзова напитка от Ocado и да я доставят направо до вратата ми. Но предпочитам да отида сред природата и сама да си набера бъз под лъчите на слънцето, след като съм чакала месеци да разцъфне. Ще накисна цветовете във вода с лимони, набрани от собственото ми дърво, ще прецедя течността и след това ще я сваря със захар, за да си направя домашно приготвен сок, споделя Кели.

Крайният продукт може да се окаже не толкова добър като купешкия, но за мен е важно самото усилие и чувството на гордост и удовлетворение, което то създава, както и възможността да се свържа с естествения свят. Това не е удобно, но удоволствието е в усилието.