Врагът зад портата на руското Министерство на отбраната в главата на Путин

На 27 април 2023 г. руски военни наблюдатели съобщиха за уволнението на зам.-министъра на отбраната генерал - полковник Михаил Мизинцев и замяната му със заместника на Националната гвардия (Росгвардия) генерал-полковник Алексей Кузменков. Изненадващо или не, тази информация не беше потвърдена официално в продължение на дни. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков коментира, цитиран от ТАСС, че отговорът сменен ли е зам.-министърът на отбраната трябва да дойде от самото ведомство, а не от него.

Мизинцев зае поста през септември 2022 година и отговорностите му бяха свързани с логистиката за фронта в Украйна. Според британското разузнаване именно нерешените проблеми в тази област са причината за неговото отстраняване. Руската военна промишленост увеличава производството, но въпреки това не смогва да задоволи нуждите, пишат от Министерството на отбраната в своя дневен обзор за случилото се в Украйна, публикуван в Twitter. 

Преди дни ръководителят на ЧВК "Вагнер" Евгений Пригожин се оплака от липсата на достатъчно муниции и заплаши, че ще изтегли своите части от Бахмут, ако не получи доставки.

В Института за изучаване на войната (ISW) обвързват неочакваното уволнение на зам.-министъра и с инспекция на новия началник на южното направление на военните в Украйна генерал-полковник Михаил Теплински, който е свързван с "Вагнер". Теплински беше до руския президент Владимир Путин по време на изненадващото му посещение в Херсонска област около Великден. След това Путин посети и Запорожието.

Кремъл разпространи видео от визитата на държавния глава в окупираните зони. Те веднага предизвикаха спорове действително ли той е бил на място, кога точно са снимани и колко близо до фронтовата линия е руският президент. Според много наблюдатели тези кадри бяха разпространени, тъй като в същия ден украинският президент Володимир Зеленски отиде в Авдиевка - град, който е полуобграден от руските сили и според геолокализирани данни държавният глава е бил на по-малко от 3 километра от фронтовата линия. Малко преди това Зеленки посети и Бахмут, който е най-горещата точка на войната в момента.

Но от посещението на Путин безспорно е едно - по време на своята фронтова визита (каквито прави изключително рядко) той не беше придружен нито от министъра на отбраната Сергей Шойгу, нито от главнокомандващия Валерий Герасимов. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обясни, че причината за това е била "големият риск" - руският президент е на около 130 километра от фронтовата линия. Според много анализатори това посещение е сигнал за недоверието на руския държавен глава към военното ръководство на фона на предстоящата новата фаза във войната - готвената от Киев контраофанзива.

Внезапната смята на Мизинцев съвсем не е единствената в руската армия в последните 14 месеца.

Реално западното разузнаване още от април 2022 година отбеляза липсата на един командващ операцията в Украйна и коментарите тогава бяха, че зад всички действия стои самият президент Владимир Путин. В първите дни плановете на Кремъл бяха за бърза победа и превземане на столицата Киев и държавният глава можеше да се окичи със славата на тази операция. Но военните действия се проточиха и през април 2022 година Путин официално назначи генерал Александър Дворников начело на операцията. Той изпълняваше тази длъжност само до края на май и беше оттеглен след неуспеха да бъде превзет Донбас за деня на победата - 9 май.

Така руските военни получиха нов командващ - генерал Генадий Жидко.

От ISW отбелязват, че няма конкретна причина Путин да избере някой от двамата, освен връзките им с главнокомандващия руската армия Валерий Герасимов.

Овладяването на Северодонецк и Лисичанск през лятото карат руския президент да се довери и на командващите тези операции - ген. Александър Лапин и генерал Сергей Суровикин. В операцията се включва и частната военна компания "Вагнер". Но последвалите слаби резултати, както и съобщенията за смъртта на десетина руски генерали на бойното поле в Украйна доведоха до нова смяна начело на военната операция - постът заема ген. Сергей Суровикин.

Под негово командване руските войски се оттеглиха от Херсон през ноември. Официално причината е да бъдат избегнати жертви, но реално логистичните линии в региона са прекъснати и така Москва успя да избегне паническото напускане на фронтовата линия в Харковска област, която остави в ръцете на украинските власти въоръжение и материали.

Инициатива на Суровикин е масовият обстрел на обектите на гражданската инфраструктура - основно на енергийната, през есента и зимата. Целта беше парализа на системата, което да доведе до капитулацията на Киев. Тази тактика обаче не даде резултат и въпреки че много от ракетите попаднаха в жилищни сгради, Украйна не се предаде. Русия продължи ракетните удари, макар и вече с по-слаба интензивност и след смяната на Суровикин и края на студеното време.

В началото на тази година военната операция на Путин в Украйна вече се ръководи от Валерий Герасимов, макар че преди това настроенията срещу него в някои фракции в Министерството на отбраната са налице, коментират военни анализатори. През есента Путин обаче даде доверие на официалното ръководство на ведомството, подкрепяйки исканията на министъра Сергей Шойгу да извърши частична мобилизация.

В последните седмици не е много ясно дали Герасимов ще може да удържи своя пост, подложен на натиска на своите големи опоненти - Лапин и Теплински.

В края на 2022 година на Теплински е поверена защита на коридора към Крим, което сочи, че руският държавен глава реално подкрепя фронта "анти-Герасимов". С превземането на Соледар обаче командващия руските войски засега печели благоволението на Путин. Самият Герасимов започна да се обгражда със свои съюзници, интегрирайки военни формирования от самообявилите се ДНР и ЛНР, включително и ултранационалисти, в редиците на руската армия.

Освен на върха, смени непрекъснато се извършват в отделните военни окръзи, като понякога уволнените ръководители се завръщат отново - например ген. Александър Лапин.

Наблюдатели коментират и за непрекъснати свади между отделните воюващи части в Русия, като един от най-видимите конфликти е този между Министерството на отбраната и ЧВК "Вагнер". През зимата Пригожин непрекъснато се оплакваше от липсата на доставки на муниции от страна на министерството, а според източници на ISW в края на март Владимир Путин е загладил конфликта след лична среща с Пригожин и Шойгу. Преди дни обаче в ЧВК "Вагнер" отново отчетоха липсата на достатъчно въоръжение, а собственикът на компанията призна, че тя вероятно ще изчезне заради големите загуби, въпреки че ще "влезе в историята".

Всичките промени на главните действащи лица едва ли работят в посока укрепването на духа на руската армия в Украйна. Анализаторите от ISW са на мнение, че руският президент едва ли ще смени Герасимов - той е вторият след Шойгу в структурата на руската армия. Промяната ще означава тотален удар върху Министерството на отбраната. Нещо повече - за Герасимов се коментира, че е един от най-лоялните чиновници и руският президент може да бъде спокоен, че не планира да оспори властта и авторитета му. Това обаче не означава, че няма да има повече смени на отделните военни окръзи и отговорници за военните действия в Украйна.

Увеличаващите се коментари в руските медии относно готвената офанзива и липсата на фокус върху успехи на военните в операцията, както и честите критики на руските военни наблюдатели, пък могат да допринесат за зараждането на някои настроенията не само сред военните, а и сред руското общество. Преди ден руският правозащитник Марк Фейгин например коментира, че Михаил Ходорковски е събрал руски опозиционери в Берлин, повечето от които са бежанци в чужбина. Какво ще произлезе от техните дискусии не е много ясно, но може и да се окаже обединяващ тласък на противниците на Путин.