Възможно ли е от изоставени петролни находища да се добива литий?

Крис Доорнбос пристига в основно петролно находище в Албърта с бебешкосиня Tesla Model Y. Това се случва в един свеж януарски следобед в най-замърсяващата канадска провинция, на фона на хапещата температура от минус 5 градуса по Целзий. 40-годишният ръководител на миннодобивната компания се взира в участък от земята, в който са търсили нефт в средата на миналия век. Сега обаче важен е литият, който се намира под почвата, пише Робърт Тъдъл за Bloomberg.

Петролното находище Ледук е открито през 40-те години на миналия век, когато група работници на Imperial Oil Ltd. се натъкват на кладенец, толкова богат на петрол, че при първото сондиране изхвърля газообразна огнена топка на почти 15 метра във въздуха. Откритието дава началото на канадската нефтена и газова промишленост. Не след дълго се правят хиляди сондажи в цяла Албърта в търсене на черната утайка. Петролните компании пробиват повече от 4000 дупки само в полето Ледук, пише Bloomberg TV Bulgaria.

Днес много от тези сондажи са изчерпани и изоставени. Кухините са запълнени с цимент, а някои от годните за спасяване площи сега са заети от земеделски производители на пшеница. Това, което остава под тези обширни пространства, след като нефтът е изчезнал, са големи залежи от солена вода, известна като солен разтвор, която съдържа следи от литий - желаната съставка в батериите на електрическите превозни средства. Добивните компании на ранен етап на развитие, като ръководената от Доорнбос E3 Lithium Inc., залагат на това, че един ден ще могат да извличат литий от тези подземни водоносни пластове в търговски мащаб.

През 2018 г. компанията на Доорнбос нае част от находището Ледук, за да тества технология, предназначена за рафиниране и преработка на литий. Сребристо-белият минерал се задържа във водоносните пластове под нефтените платформи на Албърта в продължение на един век, но рафинирането му до приемливо качество на метала не е лесно. За целта е необходима технология, която е в много начален стадий на развитие и почти не се използва за мащабно производство на литий. Освен че е главен изпълнителен директор и президент на E3, Доорнбос е геолог и ако успее да се справи, ще бъде първият, който ще извлече литий с търговско качество от изоставено нефтено находище.

Няколко миннодобивни компании изглежда са имали същата идея по едно и също време. Подтикнати от нарастващото глобално търсене на електрически превозни средства, компании като Prairie Lithium и LithiumBank Resources Corp. са закупили права върху земята на близките изоставени петролни полета и са започнали да разработват собствени технологии за добив. Доорнбос, който години наред е работил в петролната индустрия, вижда в това начин, по който отпадъците на големите петролни компании могат да се използват в енергийния преход. "Трябва да се откажем от петрола, а това ще отнеме 20 или 30 години. Но аз предпочитам да съм на страната на прехода, отколкото на страната на повече от същото", казва той.

По-голямата част от лития в света се добива от солници и твърди скали чрез скъп и продължителен процес, който изисква специализирано оборудване и огромно количество прясна вода. Това е парадокс в процеса на преминаване към чиста енергия: Отказът от изкопаемите горива сам по себе си представлява опасност за околната среда. Въпреки че световните производители на автомобили разчитат изключително на този вид добив за производството на батерии за електрически превозни средства, вероятно ще са необходими и други видове добив, за да се отговори на нарастващото търсене. Според BloombergNEF годишното търсене на литий за електрически батерии се очаква да скочи девет пъти, до почти седем милиона тона, между 2023 и 2050 г.

Вече навлиза прякото извличане на литий - технология на ранен етап, която има за цел да ускори извличането, като същевременно намали потреблението на вода. Тази технология се състои от сравнително малки, модулни машини, които изсмукват солен разтвор от земята и отделят лития, подобно на филтър за кафе. Поддръжниците твърдят, че технологията е много по-малко разрушителна от традиционния добив; от една страна, тя работи в много по-малък мащаб и не изисква тежки въглеродни изпарителни басейни, които обикновено се използват за обработка на лития. Според доклад на McKinsey & Co. от 2022 г. тази технология предлага "значителни перспективи" за увеличаване на доставките, като същевременно намалява въздействието на добива на литий върху околната среда. Но тя все още е толкова млада, че само една компания я използва с търговска цел.

Множество малки компании, сред които и E3, са прекарали години в опити да разработят химическите сорбенти, необходими за отделянето на лития от соления разтвор. Един от проблемите, с които те се сблъскват, е, че няма универсално решение. Въз основа на различните седименти и геоложки формации сорбентът, необходим за солниците в Аржентина, е различен от сорбента, необходим в Албърта. В резултат на това повечето добивни предприятия трябва да изградят своя собствена технология от нулата.

Дългият и криволичещ процес на проучване и разработване забави компаниите с технологии за пряко извличане на литий и предизвика нетърпение сред инвеститорите. През изминалата година цената на акциите на някои компании спадна, тъй като хедж фондовете свиха очакванията за стойността на акциите им, а фирмите за инвестиционни проучвания публично поставиха под въпрос тяхната търговска жизнеспособност. Фондовият пазар също не беше особено благосклонен към E3: Доорнбос наблюдава как цената на акциите на компанията му спада с 16,1 % през 2022 г., въпреки че обяви инвестиция от около 6,4 млн. канадски долара (4,6 млн. щатски долара) от Imperial Oil и финансиране от 27 млн. канадски долара от отдела за иновации на канадското правителство.

Той признава, че мащабът е предизвикателство, но настоява, че прякото извличане на литий може да го постигне. Когато E3 започна да експериментира през 2016 г., "нямаше никаква технология и това предизвика риск", казва той. "Днес пейзажът е много по-различен. Тонове компании са усъвършенствали технологиите си, така че рисковият фактор, който съществуваше преди няколко години, е намален."

Междувременно двата най-големи университета в Албърта са отделили средства за усъвършенстване на технологията за пряко извличане, тъй като компаниите търсят нефтени находища в провинцията за добив на литий. Даниел Алеси, химик в Университета на Албърта и съосновател на друг стартъп за пряко извличанена литий, Recion Technologies, казва, че вярва, че скоро ще има пробив.

"Това, което много от тези компании откриват, е, че могат да извличат литий от солен разтвор доста лесно, но оперативните разходи са твърде високи, тъй като това е на ранен етап", казва Алеси. "Сега те не са на печалба, но мисля, че в близко бъдеще ще ги видим да експлоатират търговски инсталации."

Пътуването с автомобил до находището в Ледук отнема около 45 минути от центъра на Калгари - криволичещо пътуване от предградията на града към жълтите пасища и ливади на канадските прерии. Потенциалът на E3 е свързан с местоположението му. Някои минни компании прекарват години в изучаване на неизследвани терени в отдалечени региони, където достъпът до пътища е ограничен, а получаването на разрешително не е сигурно. В Албърта, където петролните сондажи датират от повече от век, това е по-лесно.

Газовата индустрия е натрупала десетилетия наред изследвания и данни за седиментите, които се намират в земята на Средния запад на Канада. Когато Доорнбос основава E3, той има на разположение повечето информация, насочена към лития. "Не се наложи да преминаваме през скъпия и високорисков етап на проучването", казва той. "Разбрахме какво има във водоносния слой и дали можем да сондираме в него", защото петролната индустрия вече го беше направила.

Доорнбос не претендира, че ще бъде лесно, но ако технологията за пряко извличане напредне, той казва, че тя може да се превърне в основен двигател в литиевата индустрия и да предложи на Албърта печеливша алтернатива на петрола. "Извличането на първото парче литий винаги е най-трудно", казва той. "Но след това мисля, че става по-лесно."