Изтекла разузнавателна информация разкрива руските боричкания и ролята на „Вагнер“ във войната

В изтекли секретни документи, за които се твърди, че съдържат презентации на Пентагона, се посочва, че военното ръководство на Русия е разсеяно от боричканията във връзка с войната в Украйна и се затруднява да се справи с огромната роля, която играе там паравоенната група „Вагнер".

Миналата седмица Пентагонът и Министерството на правосъдието започнаха разследване, след като предполагаеми документи на Министерството на отбраната на САЩ бяха публикувани онлайн и разпространени от руски, прокремълски канали в Telegram. The Wall Street Journal не успява да установи по независим начин автентичността на изтеклите документи, но те съдържат достатъчно подробности, за да им се придаде достоверност. 

Служители на Министерството на отбраната заявиха, че вярват, че някои от документите могат да бъдат автентични, въпреки че някои от тях изглеждат и променени. Вашингтон се опитва да оцени щетите от пробива в разузнавателната информация, който може да се окаже едно от най-значимите изтичания на информация в най-новата история. 

Документите хвърлят светлина върху недостига на украински арсенал за противовъздушна отбрана, уязвимостта на някои американски оръжия, предоставени на Украйна, както и върху състава и въоръжението на девет бригади на украинската армия, които се обучават от САЩ и съюзниците им за предстоящата пролетна офанзива. Официални лица в Киев се опитаха да омаловажат изтичането на информация и всякакви съмнения относно способността на Украйна да изтласка Русия от територията си.

Във вторник министърът на отбраната Лойд Остин заяви, че Украйна остава уверена в способността си да започне контранастъпление срещу Русия.

Документите също така изглежда обрисуват негативна картина на състоянието на военните усилия на Русия и на разклатеното единство на върха на военното командване, като в един от файловете подробно се описват споровете между военни лидери и военизиран командир, които са накарали президента Владимир Путин лично да се намеси.

Според един от американските документи началникът на руския Генерален щаб Валерий Герасимов е наредил да се спрат доставките на боеприпаси за паравоенната група „Вагнер" на 12 февруари, в момент, когато нейните части са претърпели значителни загуби в кампанията за превземане на град Бахмут в Източна Украйна след месеци на тежки сражения.

Основателят на „Вагнер" Евгений Пригожин използва присъствието на силите на бойното поле, за да си спечели влиянието на Кремъл, като публично си приписва заслуги за победи като превземането на Соледар северно от Бахмут през януари и превземането на Северодонецк миналото лято. Но в края на февруари той започна да критикува публично военното ръководство на Русия, като нападна Герасимов и руския министър на отбраната Сергей Шойгу, че пречат на бойците му да получават необходимите им боеприпаси.

„Има просто пряко противопоставяне, което не е нищо повече от опит да се унищожи Вагнер", каза Пригожин, като заяви, че боеприпасите се намират в складовете, но служителите пречат на хората му да ги получат.

Според снимка на изтеклия документ, който няма видима дата на публикуване, но е част от партида, датираща от края на февруари, руското министерство на отбраната е било затруднено в средата и края на февруари да се противопостави на твърденията на Пригожин, съюзник на Путин, тъй като Кремъл не е предприемал никакви стъпки за ограничаването му, а високопоставеността му е затруднявала дискредитирането на наратива, който той е разпространявал в социалните медии.

В документа се цитира „довереника" на „Вагнер“ Владислав Андриевски, според когото Пригожин в крайна сметка е бил извикан на среща с Путин и Шойгу, която е имала за цел да успокои напрежението между двамата мъже.

Министерството на отбраната на Русия не отговори на искането за коментар относно евентуално противопоставяне между  Пригожин и Шойгу или относно коментарите на Пригожин за недостига на боеприпаси за „Вагнер" и как той може да се отрази на военните действия.

В други документи от очевидното изтичане на информация се казва, че в началото на февруари „Вагнер“, който не разполагал с оръжие и боеприпаси, се е опитвал да се сдобие с оръжие в Турция, член на НАТО, като се срещнал с турски представители в опит да сключи такава сделка. Западни дипломати в Анкара заявиха, че е малко вероятно турското правителство да се съгласи на продажба на оръжие на „Вагнер“, но това не изключва възможността агенти на „Вагнер“да се опитат да търсят оръжие на черния пазар.

Говорител на турската Агенция за отбранителна промишленост, която контролира разрастващата се оръжейна индустрия в страната, заяви, че не разполага с информация за твърденията в изтеклите документи.

Турция също така има история на противопоставяне на групата на „Вагнер“по време на война. През 2020 г. турски безпилотни самолети, разузнавателни данни и военни съветници помогнаха на международно признатото правителство на Либия да отблъсне нападението на подкрепян от Русия лидер на милиция, който атакува Триполи. Силите на „Вагнер“ изиграха ключова роля в подпомагането на командира на милицията Халифа Хафтар при нападението му срещу Триполи, което се провали, след като Турция изпрати военна помощ на правителството.

През последните месеци правителството на САЩ засили натиска върху Турция заради опасения, свързани с износа на суровини, електроника и промишлени изделия за Русия, от които Кремъл се нуждае за своята армия. Въпреки това няма доказателства, че Турция изпраща оръжия на руската армия. В сряда Министерството на финансите наложи санкции на две компании и две физически лица от Турция за подпомагане на руски фирми в областта на отбраната да получават електроника.

Според друг предполагаем американски документ влиятелната Федерална служба за сигурност на Русия обвинява Министерството на отбраната, че е занижило данните за руските жертви в Украйна, като е изключило смъртните случаи сред части, които не са част от въоръжените сили, като „Вагнер“ и Националната гвардия. Служители на ФСБ изчислиха, че действителният брой на руснаците, ранени или убити при действия в Украйна, е около 110 000 души, което далеч надхвърля официалните оценки.

От началото на руската инвазия в Украйна Националната гвардия е натоварена със задачата да потушава протестите в окупираната украинска територия и да охранява стратегически обекти, но също така е претърпяла загуби сред личния състав, участващ в защитата на фронтовите позиции, се казва в един от изтеклите документи. В него се казва, че загубите на личен състав в частите на Националната гвардия подкопават способността на Русия да задържи окупираните части на Украйна.

Путин е наредил лично ареста на американския журналист от WSJ, твърди Bloomberg

За първи път от времето на Студената война президентът на Русия Владимир Путин лично е одобрил ареста на американски репортер по обвинение в шпионаж.

Одобрението на руския президент за този ход отразява нарастващото влияние на хардлайнерите в Кремъл, които настояват за задълбочаване на конфронтацията с Вашингтон, която смятат за необратима, твърди Bloomberg, позовавайки се на запознати с темата източници. 

Задържането на репортера на WSJ Еван Гершкович на 29 март предизвика гневни осъждания от страна на САЩ и техните съюзници, отбелязвайки поредното влошаване на американско-руските връзки след нахлуването на Путин в Украйна миналата година. 

„Това трябва да бъде истински сигнал за събуждане не само за САЩ, но и за целия Запад", казва Алина Полякова, председател на Center for European Policy Analysis във Вашингтон. „Това е сигнал, че в мисленето на Путин няма връщане назад към стабилни и надеждни отношения“. 

С напредването на втората година от войната Кремъл все повече се опитва да я представи като екзистенциална борба срещу НАТО, който се стремял да унищожи Русия. Ходове като заповедта заарест заради военни престъпления срещу Путин, издадена от Международния наказателен съд миналия месец, само задълбочиха усещането на ръководството, че няма място за отстъпление в конфликта, който се очаква да продължи с години. 

Тази седмица парламентът ускори приемането на рязко затягане на наказанията за тези, които се опитват да избегнат военна служба. Промените създават нова онлайн система за връчване на известия за призоваване и забраняват на тези, които ги игнорират, да напускат страната, като по този начин се затварят вратичките, които мнозина използваха, за да избегнат наборната служба. Мярката, която се очаква скоро да бъде подписана от Путин, подхранва опасенията, че по-късно тази година може да се стигне до нова мобилизация. От Кремъл твърдят, че в момента няма такива планове. Миналогодишното призоваване на 300 000 резервисти предизвика бягството на около един милион руснаци.

Инициативата за арестуването на американски репортер по обвинение в шпионаж за първи път от близо 40 години е дошла от „ястреби" сред висшите служители на руските служби за сигурност, твърдят хората, запознати с въпроса.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че това не е решение на Путин, а е „пълен прерогатив на специалните служби. Те са си вършили работата". Тези служби се отчитат пряко на президента. Американският журналист на WSJ Еван Гершкович. Снимка: Bloomberg

31-годишният Гершкович беше задържан в Екатеринбург, на около 1400 км източно от Москва, от агенти на Федералната служба за сигурност (ФСБ). Обвинен в шпионаж, за който се предвижда 20-годишно наказание, сега той е задържан в московския затвор Лефортово и досега Русия не е предоставила достъп до задържания на консула на САЩ. Кремъл твърди, че той е бил хванат „с доказателства", но не предоставя доказателства за това. WSJ отрича обвиненията.

Държавният департамент официално е установил, че Гершкович е бил неправомерно задържан от Русия, което отваря пътя на САЩ да преговарят от негово име. 

Според запознати с въпроса Русия е настоявала да включи в предишни размени на затворници вътрешният човек на Кремъл Владислав Клюшин, който през февруари беше признат за виновен за търговия с вътрешна информация и хакерство. Според тях той разполага с информация, свързана с хакването на сървърите на Демократическата партия по време на президентските избори през 2016 г.

Миналата година Русия и САЩ извършиха две размени на затворници, включително през декември, когато размениха звездата от WNBA Бритни Грийнър за известния търговец на оръжие Виктор Бут. 

Президентът Джо Байдън разговаря със семейството на Гершкович на 11 април, като ги увери, че „правителството прави всичко по силите си, за да го върне у дома възможно най-бързо", се казва в изявление на семейството. 

На фона на силното обществено внимание към случая САЩ сега може да нямат друг избор освен да преговарят, което ще насърчи повече подобни вземания на заложници, каза Полякова.

„Руснаците стават много по-агресивни и вече са видели, че когато вземеш за заложници високопоставени граждани на САЩ, получаваш това, което искаш", каза тя.