САЩ са против предлагането на пътна карта за членство на Украйна в НАТО

САЩ се противопоставят на усилията на някои европейски съюзници да предложат на Украйна „пътна карта“ за членство в НАТО на срещата на върха на алианса през юли. Това показва разделението на Запада за статута на Киев след войната, пише Financial Times.

САЩ, Германия и Унгария са против усилията на страни като Полша и балтийските държави да предложат на Киев по-дълбоки връзки с НАТО и ясни заявления за подкрепа за бъдещото му членство, съобщават пред FT четирима представители, участвали в разговорите.

Разделението е станало явно на срещата на външните министри на страните членки на НАТО в Брюксел тази седмица, като представители на страните членки ще преговарят в следващите два месеца преди срещата на върха на лидерите във Вилнюс през юли.

Преговорите ще се водят на фона на предупреждения от украинския президент Володимир Зеленски, че ще участва на срещата на върха, само ако страните членки предложат осезаеми стъпки към членство на страната му в НАТО като гаранции за сигурността след войната и по-дълбоко сътрудничество с алианса.

През 2008 г. НАТО прие, че Украйна ще стане член в даден момент, но оттогава не е предприела конкретни стъпки. По онова време именно САЩ призоваха алианса да предостави на Украйна конкретен график за асоцииране, т. нар. План за действие за членство, но Франция и Германия се противопоставиха заради опасения, че ходът ще провокира Русия.

Украйна официално кандидатства за членство в НАТО миналата година след нашествието на Русия. Същото направиха Финландия и Швеция, първата се присъедини към алианса по-рано тази седмица.

Миналия месец генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг предостави документ на страните членки, очертаващ „практически и политически“ предложения за Киев, съобщиха официални представители. Те включваха предложение за нова декларация за отношенията на Украйна с НАТО, надграждаща заявлението от 2008 г.

Дипломати, участвали в разговорите тази седмица, заявиха, че се води оживен дебат сред външните министри в Брюксел за това какво трябва да бъде предложено на Украйна. Съюзниците показват истински различия в исканията си в контраст с широкото единство на НАТО, откакто руският президент Владимир Путин нареди пълномащабно нашествие в Украйна през февруари миналата година.

„Имаме няколко седмици на усилени преговори преди изглаждането на тези различия и постигането на политически изход“, коментира западен представител.

Всички 31 страни членки на алианса приеха, че членството не е краткосрочен вариант и не може да бъде обсъждано сериозно на фона на войната.

Но двама души, участвали на срещите тази седмица, заявиха, че нараства подкрепата за това на Украйна да бъде предложен „политически път“ за членство във Вилнюс, който ще „затвърди“ връзките между базирания в Брюксел алианс и Киев. САЩ обаче са против предложението, допълниха те.

„Пътят (към Вилнюс) все още е много стръмен“, заяви втори западен представител.

Вместо това САЩ призовават съюзниците да останат съсредоточени върху краткосрочната военна, финансова и хуманитарна помощ за Украйна, за да може страната да устои и в крайна сметка да отблъсне нашествието на Русия. Практическа подкрепа като доставка на боеприпаси трябва да е основният приоритет за Вилнюс, казват американски представители, а разговорите за потенциални политически отношения след войната само отклоняват от тази цел.

Вашингтон е притеснен, че задълбочаването на отношенията по време на войната може да засили говоренето на Путин за битка между Русия и НАТО и че Москва може да ескалира конфликта, включително като разположи евентуално ядрени оръжия.

„За да обсъдим въпроса кога и как да приемем Украйна в алианса, трябва, да сме сигурни, че Украйна ще надделее като суверенна, независима страна, както отбеляза генералният секретар“, каза високопоставен американски представител.

Единият обсъждан вариант е да се повиши статутът на съществуващата комисия НАТО-Украйна в съвет НАТО-Украйна – стъпка, която ще повиши статута на страната като партньор на алианса и ще засили участието ѝ в срещите на НАТО и в консултациите, включително увеличаване на разузнавателната информация. Русия има такъв формат с НАТО, който беше замразен от началото на нашествието.

Зеленски уведоми лидерите на НАТО, че ще присъства на срещата във Вилнюс, само ако алиансът е подготвен да предприеме конкретни стъпки за сътрудничество с Киев и иска да обсъди гаранции за сигурността на Украйна вместо пълноправно членство в алианса.

„Бих искал да кажа на всичките ни партньори, които постоянно търсят компромиси за пътя на Украйна към НАТО, че нашата страна няма да прави компромиси по този въпрос“, заяви Зеленски в реч тази седмица.

Съюзниците от НАТО спорят и по въпроса дали трябва да има отделно изявление след срещата на върха, посветено конкретно на Украйна, или страната трябва да бъде включена в по-широка обща декларация след срещата.

„Източноевропейците, разбира се, се опитват да измислят формули за стартиране на процеса“, казва запознат с разговорите източник. „Те искат да ни въвлекат в процес, който неизбежно води до желания от тях край за членство на Украйна, а останалите се колебаят по този въпрос“, допълни той.

Говорител на НАТО посочи публично изявление на Столтенберг след срещите в сряда, в което той потвърди обещанието на НАТО към Украйна от 2008 г.

Но Столтенберг каза също, че дали то ще стане реалност зависи от това Украйна да остане „суверенна, независима страна“ и въоръжените сили на страната да приемат доктрините и практиките на НАТО. „Този преход започна, но се нуждаем от още  усилия и трябва да ги положим по-бързо“, изтъкна той.

В същото време в централата на НАТО в сряда американският държавен секретар Антъни Блинкен каза пред репортери, че вратата на алианса остава отворена за Украйна. „Няма промяна в това“, заяви той, но допълни, че непосредственото внимание трябва да бъде върху помощта за Украйна да подготви контраофанзивата си и да приведе силите си към „стандартите на НАТО“.