По-важното от миналата седмица – седмицата на централните банки

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

Финансовите пазари 

Различни ръководители на паричната и фискалната политика приветстваха придобиването на Credit Suisse от UBS. В САЩ председателят на Федералния резерв Джером Пауъл и министърът на финансите Джанет Йелън заявиха, че този ход ще засили финансовата стабилност. Представители на Европейската централна банка изразиха подобни мнения. Политиците и регулаторните органи настояваха двете банки да се слеят. 

Йелън също така заяви, че правителството на САЩ ще мобилизира допълнителна помощ за проблемните банки, ако отново се стигне до масирано изтичане на капитали и рискове от разпространение на проблемите в останалата част на финансовия сектор. 

Швейцарската национална банка защити сливането, като заяви, че ако Credit Suisse е била ликвидирана, това е можело да доведе до финансова криза.

Едно нещо е сигурно: Кризата на Credit Suisse е чисто швейцарска и също така е уникален случай в европейския банков пейзаж. Кореспондентът на Handelsblatt в Цюрих Якоб Блуме впечатляващо описва драмата около основаната през 1856 г. Schweizerische Kreditanstalt в седем действия.

Но това не променя факта, че нищо не е нормално в банковия свят, откакто Silicon Valley Bank, една доста малка кредитна институция от Калифорния, специализирана в стартиращи предприятия, фалира, а Credit Suisse се оказа част от UBS на изгодната цена от 3 млрд. франка - със сигурност не и на световните финансови пазари.

Това беше демонстрирано за пореден път в петък: Акциите на Deutsche Bank се сринаха и заедно с тези на Commerzbank бяха сред най-слабите акции в Dax. Книжата на други европейски банки също бяха на червено. Правителствените ръководители, събрали се в Брюксел за срещата на върха на ЕС, се опитаха да успокоят обстановката. А президентът на ЕЦБ Кристин Лагард също увери, че банките разполагат с повече от достатъчно капитал и ликвидност.

ЕЦБ, Федералният резерв и други големи централни банки също обявиха "координирани мерки" за улесняване на банковите трансакции в долари. Ще бъдат разширени т.нар. суапови трансакции, с които централните банки обменят чуждестранна валута помежду си, за да подобрят предлагането на долари на централните банки извън САЩ.

Федералният резерв отново повиши основния си лихвен процент с 0,25 процентни пункта. Целевият диапазон за лихвения процент по федералните фондове вече е 4,75-5,0%. Същевременно централната банка сигнализира, че през тази година е вероятно само още едно повишение на лихвения процент. По отношение на кризата в банковата система на САЩ Фед обяви, че според него банковата система е „стабилна и устойчива". Въпреки това последните събития вероятно ще доведат до ограничения в кредитирането на домакинствата и предприятията и ще окажат влияние върху икономическата активност, пазара на труда и инфлацията. 

Швейцарската централна банка също повиши лихвените проценти въпреки сътресенията в банковия сектор. Основният лихвен процент бе повишен с 0,5 процентни пункта до 1,5%. Не е изключено да се наложи допълнително повишаване на лихвените проценти, за да се осигури ценова стабилност в средносрочен план - обясни SNB. Освен това тя ще продължи да се намесва на валутния пазар, ако е необходимо. Английската централна банка също повиши основния си лихвен процент. Той беше повишен с 0,25 процентни пункта до 4,25%.

България

Без изненада и през 2022 г. брутният вътрешен продукт на България остава най-ниският в целия Европейски съюз. Като дял от средното за ЕС равнище той продължава да расте. Темпото на нарастване обаче е такова, че не предвещава в обозримо бъдеще икономиката на страната да достигне средното за ЕС равнище. Освен това България е и сред трите страни с най-нисък брутен вътрешен продукт на човек от населението, измерен през покупателната способност - 41% от средното за ЕС. В същата група са Словакия (33 на сто) и Гърция (32 на сто). Средното ниво на цените и услугите в България също расте с бавни темпове като дял от средното за общността въпреки сериозното поскъпване през последната година, сочат данните на Евростат.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) извърши няколко внезапни проверки в офисите на търговски вериги с цел да провери има ли забранени споразумения, които водят до високите цени на храните. Анализ на комисията установил, че значителният ценови ръст на хранителните продукти на едро и на дребно чисто обективно не намира пазарна обосновка в разходите на производителите и другите участници във веригата за дистрибуция.

В същото време след над месец приготовления и многократно отлагани срокове служебното правителство пусна дълогочаквания сайт за сравнение на цените.  Електронната платформа за наблюдение на цените на основни хранителни продукти  (www.foodprice.bg) дава информация за пазара на хранителни стоки у нас – от изкупни цени на основни суровини, през цени за внос и цени на едро, до цените в търговските обекти на дребно.  Нов портал сравнява цените по веригите и у нас и в чужбина. Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Сайтът, проверките из търговските мрежи и опитът да се стандартизират цените на продуктите обаче предизвикаха отрицателните мнения на редица коментатори на фона на опитите на представители на служебния кабинет да защитят мерките, които са предприели в борбата с високата инфлация в страната. Опитваме се през различни мерки – информираност, контрол и законодателни мерки, да повлияем и да изправим пазара, коментира по Нова телевизия служебният министър на икономиката Никола Стоянов. Най-вероятно проблемът е навсякъде по веригата и съвкупността от проблеми от различните звена води до едно необосновано поскъпване. Служебното правителство прави всичко възможно да провери дали има нелоялни практики при формирането на цените на храните. Това заяви и вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов. По думите му кабинетът търси баланса и разговор с търговските вериги. „Във фокуса на служебния кабинет в момента е темата с цените на храните. На първо място, не можем да намерим обяснение защо някои продукти в България са по-скъпи в абсолютни стойности, отколкото в Австрия и Германия например“, добави Пеканов.

В същото време обаче Петър Ганев, старши икономистът на Института за пазарна икономика, коментира пред bTV, че сайтът по-скоро би довел до обърквания. Относно проверките на КЗК той посочи, че дебатът се води така, сякаш у нас има само големи вериги. Проверяват се продукти, които ги има само там. Бившият шеф на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов определи сайта като такъв с кухи към момента формули и липса на реални действия за понижение на цените. „Това е опит да се систематизира информация, която не води нито до повишаване, нито до намаляване на цени“, посочи още той и припомни, че няма как да се стигне до нормативни промени без работещ парламент.

През последното тримесечие на годината цените на жилищата са продължили да растат, като за година те са поскъпнали с 13.4%. Спрямо предходното тримесечие обаче повишението е с 0.4 на сто, показват данните на Националния статистически институт. На тримесечна база в шестте най-големи по население градове повишението продължава с изключение на София, където се отчита спад с 2.5%. Най-голям ръст има в Стара Загора (+7.4 на сто), следван от градовете Бургас и Варна - съответно с +4.7 на сто и +2.1 на сто, а понижение на цените се наблюдава в град София (-2.5 на сто).

По оста София-Скопие се появи нов повод за напрежение. Във вторник стана известно, че българския клуб "Иван Михайлов" в Битоля е заличен от Централния регистър в Северна Македония. Това решение на Министерството на правосъдието е мотивирано със законодателните промени, въвеждащи нови изисквания за имената на подобни организации. България реагира остро на действията на Скопие. Като “безпринципни и тенденциозни” ги определи Министерството на външните работи. Президентът Румен Радев припомни задължението на Скопие да впише българите с своята конституция като условие България да даде зелена светлина на преговорите за еврочленство на съседната държава. Че това е задължение на Северна Македония към самия ЕС напомни и германският външен министър Аналена Бербок по време на тазседмичното си посещение в Скопие. Както тя се изрази, "ако македонските политици не искат младите да напускат Република Северна Македония в посока Европа, трябва да направят така, че държавата им да бъде в Европа". 

България няма да се включи в инициативата за закупуване на снаряди за Украйна, която се защитава в бруталната руска война срещу нея, въпреки че повечето европейски държави (включително Унгария, считан за Троянски кон на Русия) се присъединиха към проекта. Това обяви президентът Румен Радев, който за пореден път представляваше държавата ни в Брюксел. Радев обяви, че страната ни подкрепя инициативите за „постигане на мир“ в Украйна. Той обаче отклони въпроса какво би се случило, ако президентът на Руската Федерация Владимир Путин пристигне у нас, въпреки че той е обвинен от Международния наказателен съд в Хага заради престъпленията в Украйна.

Европа, ЕС и Еврозоната 

Европейската комисия възнамерява да удължи с една година европейския план за действие при извънредни ситуации с природен газ. Допълнителното намаляване на търсенето на газ ще гарантира подготовката за следващата зима, заяви ЕК. Това ще улесни и постигането на целта за запълване на газовите хранилища на 90% до 1 ноември. Планът за извънредни ситуации в областта на природния газ влезе в сила през август миналата година на фона на възможното спиране на доставките на руски газ и първоначално трябваше да се прилага до края на март. Той изисква от всички страни от ЕС доброволно да намалят потреблението на газ с 15 % в сравнение със средното потребление през последните пет години. 

Според ЕК търсенето на газ в ЕС е намаляло с повече от 19 % между август и януари. Комисията препоръчва да се продължи намаляването на потреблението на газ с 15 % до март 2024 г. и да се съкратят задълженията на държавите за докладване от два на един месец. Решението за удължаване на срока може да бъде взето през следващата седмица.

След седмици на спорове относно бъдещето на автомобилите с двигатели с вътрешно горене германското правителство постигна компромис с ЕК в събота. Според него нови автомобили с такава задвижваща система ще могат да бъдат регистрирани в ЕС и след 2035 г., ако се зареждат с гориво, неутрално по отношение на климата. Всъщност Европейският парламент и държавите членки на ЕС вече се споразумяха през октомври, че от 2035 г. в ЕС ще могат да се регистрират само нови автомобили с нулеви емисии. Германия обаче настояваше по принцип да бъдат включени всички автомобили с двигатели с вътрешно горене, които работят с т.нар. електронни горива. Това са горива, които се произвеждат със зелена електроенергия от вода и въглероден диоксид. Потвърждаването на споразумението от държавите от ЕС, насрочено за началото на март, първоначално беше възпрепятствано от Германия. Оттогава ЕК и германското правителство преговарят за компромис. Според намереното сега решение всички автомобили, задвижвани с електронни горива, трябва да могат да бъдат регистрирани. Определени са и конкретни процедурни стъпки и задължителен график за изпълнение“. 

Парламентът на ЕС и държавите членки се споразумяха да намалят емисиите на CO2 от големите кораби с 80% до 2050 г. Въпреки това се предвиждат временни изключения, например за кораби, които посещават малки острови и райони, които са икономически силно зависими от тяхната връзка.

ЕК представи проектозакон за забрана на т. нар. Greenwashing. В бъдеще компаниите ще могат да рекламират продуктите си като неутрални по отношение на климата или щадящи околната среда само ако това може да бъде научно доказано. Съответните данни следва да бъдат публично достъпни. Според собствено проучване на ЕК от 2020 г. около половината от рекламните твърдения за екологосъобразност и екологосъобразност в ЕС са "неясни, подвеждащи или необосновани", а 40% са "несъстоятелни". Комисията също така иска да въведе "право на поправка". Тя предвижда за някои уреди, като прахосмукачки, съдомиялни и перални машини, да се създадат прости и евтини начини за поправката им дори след изтичане на гаранцията. 

Предвижда се в продължение на пет до десет години купувачите да могат да изискват от производителите продуктите, които са технически поправими съгласно законодателството на ЕС, да бъдат ремонтирани, ако ремонтът е по-евтин от закупуването на нов. Сега Парламентът на ЕС и държавите членки трябва да договорят компромис по двете предложения.

Правителството на френския президент Еманюел Макрон оцеля в двата вота на недоверие. Те бяха поискани, защото кабинетът използва конституционното си право, за да прокара закона за пенсионната реформа без гласуване в парламента. Неуспехът на вотовете означава, че реформата влиза в сила. Тя е необходима, за да се запълни дефицитът в пенсионната система на страната със застаряващо население. И въпреки че бъдещето на кабинета беше поставено под въпрос, президентът Еманюел Макрон даде да се разбере, че няма да отстъпи. Според него реформата, която предвижда повишаване на възрастта за пенсия от 62 на 64 години, е необходима, тъй като системата е пред колапс. Макрон увери, че иска да подобри напрегнатите отношения с профсъюзите и да ги включи по-тясно в обсъждането на бъдещи реформи. Заявеното от него обаче не успокои духовете. Протестите в цялата страна продължиха, включително със стачки и блокади. При нови безредици в Париж демонстранти чупиха витрини, палиха гуми и контейнер за смет. Подпалено беше и кметството на югозападния град Бордо. Заради безредиците беше отложено планираното за края на тази седмица първо посещение на новия британски крал Чарлз във Франция. Демонстрантите блокираха железопътни гари, летище „Шарл дьо Гол" в Париж, петролни рафинерии и пристанищa. Снимка: EPA/MOHAMMED BADRA

Войната в Украйна

Русия сключи споразумение със съседна Беларус за разполагане на тактически ядрени оръжия на нейна територия, каза президентът Владимир Путин в телевизионно интервю в събота. Подобен ход няма да наруши споразуменията за неразпространение на ядрено оръжие, каза Путин, добавяйки, че Съединените щати са разположили ядрени оръжия на територията на европейски съюзници. На 1 юли Русия ще завърши изграждането на хранилище за тактическо ядрено оръжие на територията на Беларус, заяви още той в ефира на телевизионния канал "Россия 24".

МВФ е постигнал споразумение на техническо ниво да даде на Украйна четиригодишен финансов пакет за 15,6 млрд. долара. С него Украйна става първата страна, която ще получи заем от МВФ, докато е във война. Очаква се окончателно одобрение в следващите седмици, след като преди дни фондът промени правило, за да разреши нови кредитни програми за държави, изправени пред „изключително висока несигурност", без да назовава Украйна.

САЩ предложиха да продадат на Словакия 12 нови хеликоптера Bell AH-1Z Viper с две трети отстъпка, след като Братислава изпрати своите изтребители МиГ-29 в Украйна, каза министърът на отбраната Ярослав Над. Той заяви, че правителството му все още предстои да одобри сделката, според която ще плати 340 млн. долара за три до четири години за пакет на стойност над 1 млрд. долара. Останалата част ще бъде покрита от програмата на САЩ за чуждестранно военно финансиране. Сделката включва части, обучение и повече от 500 ракети AGM-114 Hellfire II.

Множат се съобщенията, че руската офанзива в района на Бахмут отслабва. В петък и събота Киев отбеляза, че настъплението на Москва в района на Бахмут започва да затъва. Битката за Бахмут се "стабилизира", заяви главнокомандващият украинските сили генерал Валерий Залужни. Ситуацията на фронта по посока на Бахмут е най-тежка, но благодарение на огромните усилия на войниците ни успяваме да стабилизираме ситуацията, отбеляза Залужни и допълни, че украинската армия е успяла да облекчи напрежението върху един от маршрутите си за снабдяване. По-рано през седмицата пък стана ясно, че Евгений Пригожин, влиятелният основател на наемническата групировка „Вагнер", се готви да ограничи дейността на частната си армия в Украйна, след като руските военни началници успяха да прекъснат ключови доставки на хора и боеприпаси. Възприеман като нарастваща заплаха от службите за сигурност и политическата върхушка, Пригожин се затруднява да се справи с недостига на хора и боеприпаси в Украйна, след като му беше забранено да набира хора от затворите - основният му източник на новобранци - и беше лишен от доставки. Войските на „Вагнер“ досега не са успели да превземат основната си цел - украинския град Бахмут - въпреки месеците опити и смайващите загуби. Сега Пригожин планира да премести фокуса си обратно към Африка, казват източниците на Bloomberg.

Глобалната икономика

Според последния доклад на Междуправителствената експертна група по изменение на климата (IPCC) глобалните цели за опазване на климата са силно застрашени, ако емисиите на CO2 не бъдат драстично намалени в рамките на това десетилетие. Според IPCC целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса вече е практически невъзможна. Според организацията оценките на най-новите научни открития показват, че последиците от изменението на климата са дори по-големи, отколкото се предполагаше в предишния доклад за оценка от 2014 г. Например, най-горещите в момента години в бъдеще ще бъдат сред най-хладните в рамките на едно поколение.

Според анализ на Unctad обемът на световната търговия е нараснал до нов рекорден връх през миналата година. Според доклада общата сума е 32 трилиона долара. В анализа се посочва, че търговията със стоки се е увеличила с около 10% до 25 трлн. долара в сравнение с 2021 г., докато търговията с услуги е нараснала с 15% до 7 трлн. долара. Обемът обаче е намалял през четвъртото тримесечие на миналата година. За настоящата година Unctad очаква стагнация.  Развитие на световната търговия според Unctad. Графика: Unctad