Москва: Арест на Путин в чужбина би бил равносилен на обявяване на война

За бившия президент на Русия Дмитрий Медведев арестуването на Владимир Путин в чужбина в резултат на заповедта за арест на Международния наказателен съд би означавало обявяване на война на страната му. Това разкри той в интервю за държавната информационна агенция ТАСС, публикувано в четвъртък. 

„Нека си представим - разбира се, това е ситуация, която никога няма да се случи, да - но нека си представим, че това наистина се случи. Действащ президент на ядрена сила идва в Германия, например, и е арестуван. Какво е това? Обявяване на война на Руската федерация", каза Медведев. Самият Медведев публикува интервюто в канала си в Telegram.

От миналата седмица има международна заповед за арест на лидера на Кремъл Путин за военни престъпления в Украйна. Русия обаче не признава юрисдикцията на Международния наказателен съд.

Коментирайки думите на германския министър на правосъдието Марко Бушман, че Германия трябва да изпълни съдебното решение и да арестува руския лидер, ако той влезе на германска територия, Медведев заяви: „Дали той изобщо осъзнава, че това би било casus belli, обявяване на война? Или не си е написал домашното?". В такъв случай Русия ще изстреля ракети по Бундестага и канцлерството, заплаши бившият президент. Москва не признава съда в Хага.

Във всеки случай, казва Медведев, решението на Международния наказателен съд се отразява негативно на отношенията със Запада, които вече са по-лоши, отколкото в началото на Студената война.

Медведев подчертава, че Украйна е част от Русия. Страната му не можела да допусне Украйна да се присъедини към НАТО, за да може след това да започне операция срещу Русия. 

Медведев също така подчерта, че Русия разполага с въоръжение, равно или по-добро от това на Запада. „Най-важното сега е всичко това да се произвежда в необходимите количества, а за целта все още трябва да се започнат нови производства“. Преди всичко, каза той, стратегическите ядрени оръжия на Русия гарантират нейната защита. „Ако не бяха те, те вече щяха да ни разкъсат на парчета“. 

Медведев също така подчерта, че Русия разполага с въоръжение, равно или по-добро от това на Запада. „Най-важното сега е всичко това да се произвежда в необходимите количества, а за целта все още трябва да се започнат нови производства“. Преди всичко, каза той, стратегическите ядрени оръжия на Русия гарантират нейната защита. „Ако не бяха те, те вече щяха да ни разкъсат на парчета“. 

Русия планира да произведе 1500 танка тази година за войната срещу Украйна. „Военно-промишленият комплекс работи на пълни обороти", заяви заместник-ръководителят на Съвета за национална сигурност Медведев. Той допълни, че по-голямата част от отбранителните заводи работят на трисменен режим. Въпреки че Западът се опитва да отреже Русия от важни компоненти, твърдейки, че в страната липсват артилерийски снаряди, танкове и ракети, „все пак само през тази година произвеждаме 1500 танка", каза бившият президент. 

411 млрд. долара – разходите за възстановяване на Украйна

Световната банка оценява разходите за възстановяване на Украйна след руската инвазия на 411 млрд. долара (около 390 млрд. евро) през следващите десет години. В доклада, представен в сряда, се посочва следното: 

- най-малко 9655 убити цивилни граждани, включително 461 деца; 

- близо два милиона разрушени домове; 

- най-малко едно от всеки пет обществени здравни заведения е повредено; 

- 650 превозни средства за спешна помощ са повредени или разграбени.

Общо Световната банка изчислява преките щети върху сградите и инфраструктурата на 125 млрд. долара, без да включва по-широките икономически щети. Президентът на Световната банка Анна Биерде, която отговаря за Европа и Централна Азия, заяви в конферентен разговор, че щетите биха били още по-големи, ако защитата на Украйна не беше толкова силна. Най-големите военни щети са нанесени в районите на фронтовата линия - Донецк, Харков, Луганск и Херсон, добави тя.

Столтенберг: Путин не се готви за мир, а за продължителна война 

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг се зарече Западът да продължи да снабдява Украйна с оръжия за борба с руската инвазия още дълго време. Руският президент Владимир Путин няма непосредствени планове за мир в Украйна, заяви той пред британския вестник Guardian.

„Президентът Путин не планира мир, а повече война". Ето защо, каза Столтенберг, Западът трябва да бъде готов да продължи да снабдява Киев с оръжие още дълго време. Русия увеличава военнопромишленото производство за своята „война на изтощение" и подава ръка на „авторитарни режими като Иран или Северна Корея" да се сдобие с повече оръжия, каза Столтенберг. Ожесточените боеве за Бахмут в Източна Украйна са показали, че Русия е готова да „разположи хиляди и хиляди войници и да приеме много жертви за минимални ползи".

В резултат на това според Столтенберг САЩ, Великобритания, Франция, Германия и други западни държави трябва да са готови да подкрепят Украйна с оръжия, боеприпаси и резервни части за дълъг период от време. „Необходимостта ще продължи, защото това е война на изтощение; става въпрос за промишлен капацитет за поддържане на подкрепата“. 

Столтенберг заяви, че оборудването, предоставено от Запада, ще позволи на украинците „да си върнат териториите и да освободят все повече и повече земя", която Русия е завзела след инвазията през февруари 2022 г. Целта е „да се даде възможност на украинците да започнат настъпление и да си върнат територията“.