Осигуряване на доставки за Украйна: Европа сключи пакт за боеприпаси

Какво мислят европейците за „мирното пътуване" на китайския президент Си Дзинпин до Москва, стана ясно още от темите, обсъждани на съвместната среща на министрите на външните работи и на отбраната на ЕС в Брюксел: на дневен ред беше европейски пакт за боеприпаси, който да осигури доставки за Украйна, която е обект на нападение от страна на Русия. В ЕС Си не се възприема като миротворец, а като партньор на руския агресор Владимир Путин.

Планът от дванадесет точки за прекратяване на войната в Украйна, представен от китайското ръководство в края на февруари, вече срещна скептицизъм в Брюксел, тъй като до момента Китай така и не е осъдил руската инвазия. ЕС, също както и НАТО, продължава да разчита на привеждане на Украйна в потенциално добра преговорна позиция с помощта на оръжия. „Украйна продължава да се нуждае от нашата подкрепа, за да може да спечели мира", обясни германският министър на външните работи Аналена Бербок (Зелени), цитирана от Handelsblatt. 

А за германският министър на отбраната Борис Писториус (СПД) „Европа трябва да действа бързо". Преди края на годината „значителен брой боеприпаси трябва да бъдат доставени на Украйна". За тази цел Европа трябва да обедини пазарната си мощ.

По тази причина Германия е в процес на отваряне на националните си рамкови споразумения с оръжейната индустрия за партньори. Дания и Нидерландия вече са проявили интерес, твърди Писториус.

Други държави искат да се обърнат към Европейската агенция по отбрана за съвместни поръчки на боеприпаси - за да попълнят собствените си складове, но и за да снабдяват Украйна с материали. По този начин правителствата следват предложението на пратеника на ЕС по външните работи Жозеп Борел. 

Малко място за дипломация

В началото на месеца испанецът беше разработил концепция от три етапа. Според плана страните от ЕС трябва „незабавно" да доставят на Украйна артилерийски снаряди със стандартния за НАТО калибър 155 милиметра и да обединят поръчките към заводите за боеприпаси в Европа, за да получат по-добри условия. Интервенциите в областта на индустриалната политика имат за цел също така да увеличат производствения капацитет на оръжейната промишленост.

Според анализите, които се разпространяват сред брюкселските дипломати, в момента Украйна изстрелва по 110 000 снаряда месечно, но за успешна контраофанзива би се нуждаела от 300 000 на месец. Европа не може да достави такова количество. 

Въпреки това държавите от ЕС се споразумяха за обещанието да доставят „до" един милион артилерийски снаряда в рамките на една година. С това те последваха, в малко по-слаба форма, инициативата на Естония, за която Handelsblatt съобщи в петък.

Според ЕС в момента има малко място за дипломатически инициативи. Особено след като в петък Международният наказателен съд издаде заповед за арест на Путин. Германският канцлер Олаф Шолц и френският президент Еманюел Макрон никога не са прекъсвали контактите си с Путин. Но в Северна и Източна Европа все повече се налага мнението, че лидерът на Кремъл е подсъдим и вече не може да бъде партньор в преговорите с ЕС.

От друга страна, Путин получава подкрепа от Китай. Си и Путин, които са приятели от десет години, си обещаха своето „безгранично партньорство" малко преди началото на войната и в същото време представиха „общ, авторитарен възглед за международния световен ред, който подкопава западните либерални принципи", казва Даниела Шварцер, директор за Европа и Централна Азия във фондация "Отворено общество". „Дори Си да е заинтересован от мира - това не го прави надежден посредник". 

Китай застава твърдо на страната на Русия

През последните месеци китайското ръководство се опитва да подобри влошените си отношения с Европа. Срещата между Путин и Си сега може да застраши тези усилия. Посещението е сигнал, че Пекин е твърдо на страната на Русия.

Въпреки че усилията за мир са добре дошли, в момента няма основа за преговори, казва Нилс Шмид, говорител по външната политика на парламентарната група на СПД. Освен това е ясно, че „не трябва да има военна подкрепа за Русия от китайска страна".

В Берлин се опасяват, че Пекин може да окаже натиск върху украинското правителство, за да се съгласи на мир при условията на Москва. Владимир Путин даде ясно да се разбере как би изглеждал такъв мир в статия за в. Renmin Ribao, рупора на Китайската комунистическа партия. Киев трябва да признае „новите геополитически реалности" и да приеме руската анексия на Крим през 2014 г. и на четири украински региона през миналата година.

В понеделник говорител на германския канцлер Олаф Шолц (СПД) предупреди, че не може да има диктаторски мир по руски образец. Неприемливо е Русия да анексира части от Украйна. В усилията си за посредничество Китай трябва да разговаря директно и с украинския президент Володимир Зеленски, поиска говорителят.

Всъщност Си не е имал нито един телефонен разговор със Зеленски от началото на войната. През последните дни се появиха спекулации, че Си може да се обади и на Зеленски за първи път. Експертът по външна политика на ХДС Норберт Рьотген критикува всичко това: „Китай използва възможността да се представя за мирна сила в света, без да има сериозната воля или способност да го направи“.