По-важното от миналата седмица

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България

Инфлацията в страната се забави до 16% през февруари заради по-слаб годишен ръст на цените на храните и горивата, показват данни на НСИ. Въпреки това почти всички икономически сектори продължават да регистрират значително поскъпване както на месечна, така и на годишна база. За спада от 0,7 пункта спрямо януари допринасят почти всички групи продукти и услуги, като най-голям ефект имат транспортът и храните (тъй като са с голяма тежест в потребителската кошница). Макар да се забавя, най-осезаем на годишна база остава ръстът при храните – 23,8%. Въпреки обявените от служебното правителство мерки срещу високите цени хранителните стоки средно са поскъпнали с нови 2,4% само за последния месец, което е най-бързият темп от април миналата година.

Румънският финансов надзорен орган ASF отне лиценза на местното дъщерно дружество EUROINS ROMÂNIA на българската застрахователна компания „Еврохолд". До развръзката се стига, след като в началото на февруари "Еврохолд" влезе в открита битка с регулатора, а председателят на Надзорния съвет Асен Христов обвини ключови служители на ASF, включително и вицепрезидента за застраховане Кристиян Рошу, в натиск и подготвяне на рейдърска атака спрямо компанията.  Според румънските власти в „Евроинс Румъния" е констатиран недостиг на средства за осигуряване на покритие на изискванията за платежоспособност (т.нар. SCR, или Solvency Capital Requirement) още към 30 юни 2022 г. и той се е запазил и към 30 септември. За възстановяване на показателя над минимума от 100% са нужни 2,19 млрд. леи (над 445 млн. евро). 

Отнемането на лиценза на „Евроинс Румъния“ срина основния индекс на Българската фондова борса (БФБ) SOFIX до ниво, отчетено последно на 17 февруари. Акциите на „Еврохолд България“ поевтиняха с 14,63% в рамките на сесията в петък, като са най-губещите и от състава на SOFIX, и от BGBX40. Акцията е и най-търгуваната в сесията със 180 сделки. 

Машините за гласуване няма да разпечатват протоколи в края на изборния ден, а за краен резултат от вота ще са меродавни само хартиените бюлетини и разписките, които ще вади машината при всяко гласуване. Това става ясно от указанията, които ЦИК е дала на фирмата изпълнител "Сиела норма" - устройствата в секциите да отпечатват единствено "финален отчет", в който ще съдържа само броят на гласувалите с дадената машина. 

Късно в петък Министерството на финансите публикува идеи за данъчни промени, които накратко търсят средства за бюджета, като орязват подаръци от предишни предизборни популизми, но и въвеждат еднократно плащане върху свръхпечалби за вероятно повечето компании в страната. Шансът обаче да бъдат приети от мнозинство в следващия парламент е малък. Трите ключови промени са еднократен данък свръхпечалба за всички фирми, отпадне на ниската ДДС ставка за заведения, спорт и туризъм и искането прагът за плащания в брой да се намали наполовина до 5 хил. лв. 

Още по-рано през седмица при анонса от служебния финансов министър Росица Велкова предложенията не срещнаха подкрепата на партиите. От ГЕРБ например заявиха, че ниският ДДС за заведенията са го въвели те и няма да го пипат, а от "Продължаваме промяната" - че няма нужда от данък свръхпечалба, за да се върже бюджетът за тази година.

Министърът на икономиката Никола Стоянов обяви в интервю пред btv, че първоначалното намерение веригите да информират Комисията за защита на потребителите, ако слагат на някои стоки надценка, надхвърляща 20-25% е заменено с 10%. „Ако не постигнем някакво споразумение, тип това във Франция - самите участници на пазара да наложат за определен период от време таван на някои цени, ние ще наложим таван на надценките. Първоначално идеята беше този таван да е между 20% и 25%, сега по-скоро клоним към 10%", обяви той. Той каза, че таванът ще зависи от това за колко на брой продукти ще е в сила - колкото повече са, той ще е толкова по-висок. По думите му до две седмици ще има яснота за конкретния механизъм.

Европа, ЕС и еврозоната

UBS прие да купи конкурентната швейцарска банка Credit Suisse за 3 млрд. швейцарски франка (3,23 млрд. долара) в акции и да поеме загуби до 5 млрд. франка (5,4 млрд. долара) в сливане, замислено от швейцарските власти, за да предотвратят нови сътресения в световната банкова индустрия. Сделката включва ликвидна помощ от 100 млрд. франка (108 млрд. долара) за UBS и Credit Suisse от Швейцарската централна банка. За да позволи на UBS да придобие Credit Suisse федералното правителство предоставя гаранция за загуби от максимум 9 млрд. швейцарски франка за ясно определена част от портфейла, съобщи правителството. Тя ще бъде активирана, ако наистина настъпят загуби по този портфейл. В този случай UBS ще поеме първите 5 млрд. франка, федералното правителство – следващите 9 млрд. франка, а UBS – всички следващи загуби съобщи правителството. Разширяваща се пропаст в пазарната капитализация на UBS и CS.

First Republic Bank, засегната от банковата криза в САЩ, получи 30 млрд. долара в подкрепа на незастраховани депозити от единадесет големи банки. Сред тях са Bank of America, Citigroup и JPMorgan Chase. Регионалната банка First Republic изпадна в затруднение след срива на Silicon Valley Bank (SVB). По данни на Федералния резерв на САЩ през миналата седмица американските банки са привлекли общо 164,8 млрд. долара от Федералния резерв чрез две кредитни линии. В номинално изражение това е повече от когато и да било преди. Предишният исторически максимум през 2008 г. беше 111 млрд. долара.

Независимо от сътресенията в банковия сектор Европейската централна банка отново повиши трите си основни лихвени проценти с по 50 базисни пункта. Основният лихвен процент по рефинансиране вече е 3,5%. ЕЦБ подчерта, че според нея банковият сектор в еврозоната има "устойчиви" капиталови и ликвидни позиции. Повишенията имат за цел да ограничат инфлацията. Според новите прогнози общата инфлация ще достигне 5,3% през 2023 г. и 2,9% през 2024 г. За сравнение, в предишните си прогнози от декември 2022 г. банката очакваше тя да достигне 6,3% през 2023 г. и 3,4% през 2024 г., т.е. намалението е от съответно цял и от половин процентен пункт. Прогнозата за 2025 г. е за инфлация от 2,1%, тоест почти изцяло завръщане към целта на централната банка от 2%, спрямо предишните очаквания за ниво от 2,3%.

Банковият сектор в момента е в много, много по-силна позиция от тази, в която беше през 2008 г. Това заяви председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард на пресконференция след заседанието по парична политика, на което бе взето решение за вдигане на основните лихвени проценти с 50 базисни пункта, както се очакваше. „Банките са устойчиви, с високи капиталови коефициенти, стабилни ликвидни буфери, ограничена експозиция към институциите на САЩ в този случай и общата оценка е доста ясна – че банковият сектор в Европа е издръжлив", заяви и заместник-председателят на ЕЦБ Луис де Гиндос. „(Служителите на ЕЦБ) са демонстрирали в миналото, че могат също така да проявят креативност в много кратък срок, в случай че е необходимо да се отговори на това, което би било ликвидна криза, ако има такова нещо. Но не виждаме такова нещо", каза още Лагард по темата за евентуална криза с ликвидността.

Бундестагът прие реформата на избирателния закон. Тя ще намали числеността на парламента до максимум 630 депутати (преди: 736) чрез премахване на надвисналия и компенсаторния мандат. На националните парламентарни избори германските граждани гласуват два пъти - един път пряко за регионален кандидат и един път за партийна листа, която определя относителната сила на партията в парламента. Ако дадена партия спечели повече гласове чрез първото гласуване, отколкото ѝ се полага въз основа на второто, броят на депутатските места в парламента може да се увеличи над минималния брой от 598, за да се гарантира, че всяка партия разполага с необходимия брой места в Бундестага. След влизане в сила на реформата даден кандидат може да спечели при прякото гласуване за него в неговия избирателен район и въпреки това да не влезе в Бундестага - което е неизгодно най-вече за опозиционните партии.

Освен това Бундестагът прие закона за въвеждане на Deutschlandticket. Основният въпрос е финансирането на билета, който от май ще позволява на хората да използват обществения транспорт в цяла Германия срещу 49 евро на месец. Федералното правителство ще участва с 1,5 млрд. евро в разходите за всяка от годините от 2023 до 2025 г. Освен това федералното правителство ще покрие половината от разходите, произтичащи от въвеждането на билета през настоящата година. Окончателното гласуване в Бундесрата е планирано за края на март.

Германия е постигнала целта си в областта на климата през 2022 г. Според изчисленията на Федералната агенция по околна среда емисиите на парникови газове са намалели с 1,9% в сравнение с предходната година до около 746 млн. тона. В сравнение с 1990 г. емисиите са намалели с 40,4 %. Енергийният сектор, като най-голям производител на CO2, също постигна целта си въпреки увеличеното използване на въглища. За разлика от него транспортният сектор не успя да изпълни законовите си задължения за втори пореден път и беше единственият сектор, който увеличи емисиите си в сравнение с 2021 г. 

Европейската комисия представи първия си проект за така наречения Закон на ЕС за критичните суровини (CRMA). Целта на CRMA е да осигури доставките на критични и стратегически суровини в дългосрочен план и да намали проблемните зависимости. За тази цел Комисията предлага, наред с другото, да се увеличи капацитетът за преработка и рециклиране в ЕС, да се насърчи разширяването на стратегическите партньорства и да се провеждат редовни стрес тестове. Освен това трябва да се ускорят процедурите за издаване на разрешения. В момента пакетът се съгласува с институциите на ЕС. 

Европейската комисия изготви списък на стратегическите суровини и на суровините, които са от решаващо значение за развитието на технологиите, необходими за постигането на зелените амбиции на общността. Те ще се радват на опростени процедури за разработване и добив на находищата - 24 месеца за разрешителните за добив и 12 месеца за разрешителните за преработка и рециклиране. Държавите членки ще трябва също така да разработят национални програми за проучване на геоложките ресурси. 

Освен това ЕК представи своята концепция за реформа на пазара на електроенергия в ЕС. Основният елемент е насърчаването на дългосрочните договори за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници и ядрена енергия. За да бъдат защитени крайните клиенти от силни ценови колебания, ЕК предлага например право на договори с фиксирани цени и договори с динамично ценообразуване. Първоначално обсъжданото отделяне на цената на електроенергията от цената на газа вече не е включено в предложението. За да се стимулират инвестициите във възобновяеми енергийни източници, държавите от ЕС трябва да гарантират на производителите на електроенергия минимална цена на електроенергията, когато те правят нови инвестиции.

Съществува опасност реформата на Пакта за стабилност и растеж да се забави още повече. На срещата на финансовите министри на ЕС германският министър на финансите Кристиан Линднер (СвДП) призова Европейската комисия да се консултира отново с държавите членки, преди да представи проектозакон за реформа на правилата. Според Линднер „все още има дълъг път, който трябва да се извърви, преди Германия да приеме споразумението".

Европейският парламент гласува за по-строги изисквания за саниране на сгради с особено ниска енергийна ефективност. Жилищните сгради трябва да достигнат най-малко клас на енергийна ефективност E до 2030 г. и клас на енергийна ефективност D до 2033 г. Планираните нови разпоредби ще засегнат около 35 милиона сгради в цяла Европа. Освен това евродепутатите се застъпват за това от 2028 г. нататък да се строят само къщи, които практически не отделят допълнителни емисии на парникови газове. Законът е част от пакета за климата „Fit for 55", който има за цел да намали нетните емисии на парникови газове в ЕС. Сега Парламентът и държавите от ЕС трябва да се споразумеят за обща линия и най-вероятно все още ще има значителни промени.

На фона на бурни протести френското правителство прие пенсионната си реформа без окончателното одобрение на парламента. То направи това, използвайки специален член от конституцията, без да се проведе гласуване в Националното събрание. Планът за повишаване на пенсионната възраст от 62 на 64 години все още може да бъде отменен чрез вот на недоверие, но това се смята за малко вероятно.

Испанското правителство също инициира пенсионна реформа, но под друга политическа егида. Синдикатите подкрепят плана, а бизнес асоциациите го критикуват. Наред с другото, приходите на пенсионния фонд трябва да се подобрят чрез бавно, но постоянно увеличаване на вноските. В същото време трябва да се увеличат държавните субсидии и по-ниските пенсии. Планира се също така да се въведе "квота на солидарност" за социалните вноски на хората с по-високи доходи. Реформата все още трябва да бъде одобрена от парламента, където правителството на малцинството на социалдемократическия министър-председател Педро Санчес се нуждае от подкрепата на други парламентарни групи.

Северна Америка 

През февруари инфлацията в САЩ спадна с 0,4 процентни пункта до 6,0%. Това беше осмият пореден спад.

Азия

Според съобщения в държавните медии китайското правителство очевидно обмисля постепенно увеличаване на възрастта за пенсиониране. Понастоящем тя е 60 години за мъжете, 55 години за служителите в офиси и 50 години за жените, работещи във фабрики. Националната комисия по здравеопазване прогнозира, че броят на хората над 60 години в Китай ще нарасне от сегашните 280 милиона на повече от 400 милиона до 2035 г. 

Китайската централна банка разхлаби възможностите на банките за отпускане на кредити. Нормата на резервите за търговските банки беше намалена с четвърт процентен пункт до 10,75%. Това е първото намаление от декември насам.

Китай ще преотвори границите си за чуждестранни туристи за пръв път от три години след избухването на пандемията от Covid-19, позволявайки на всички категории визи да бъдат издавани от сряда. Премахването на последните трансгранични мерки за контрол, наложени за защита срещу Covid-19, се случва, след като миналия месец властите обявиха победа над коронавируса.

Развиващи се пазари

Икономическата и финансовата криза в Аржентина се задълбочи. Годишната инфлация нарасна до 102,5 % през февруари. Значително се повишиха най-вече цените на храните и напитките, както и таксите за интернет и телефон. Международният валутен фонд обяви, че е облекчил някои от целите, с които страната се е ангажирала в рамките на настоящата програма за заем. Същевременно обаче той призова правителството да направи повече за борба с инфлацията.

Войната в Украйна

Международният наказателен съд поиска ареста на Владимир Путин, съюзници на Украйна ще ѝ изпратят изтребители МиГ, а руски и американски летателни апарати се сблъскаха над Черно море. Въпреки че Русия не признава съда в Хага, решението на прокурора Карим Кан поставя под въпрос възможностите за пътуване на руския лидер в 123 страни. Решението на Полша и Словакия да изпратят 17 МиГ-29 на Киев няма пряко да реши войната, но е важен прецедент в западната помощ за Украйна.