Децата са по-добри детективи на истината от възрастните

Прекарах години в опити да помогна на хората да осмислят света около тях и особено да разберат числата, които описват този свят, пише колумнистът на Financial Times Тим Харфърд. "През последните няколко месеца се боря с ново предизвикателство: мога ли да направя същото нещо за деца от 9 до 13 години? Надявам се, че мога да помогна на тези млади хора да станат „детективи на истината“, разпознавайки кое е вярно и кое не във време, което може да изглежда объркващо",допълва още той.

Според автора това може да изглежда необещаваща задача. Повечето възрастни се борят със сложни статистики и мнозина се чувстват безсилни да оценят почти всяко твърдение във вид на число. Обезпокоявящо голямо малцинство се съмнява в ясни твърдения. Например фактът, че основните ваксини срещу Covid-19 са ефективни и имат много нисък риск от сериозни странични ефекти, или че Земята е почти сферично тяло, обикалящо около слънцето. Ако възрастните не могат да се справят, какъв шанс имат пред-тийнейджърите?

В крайна сметка децата могат да бъдат доста лековерни. Вземете широко разпространеното вярване в елена Рудолф с неговия червен нос. Това е очарователна измислица, измислена от рекламен копирайтър през 30-те години на миналия век, предназначена да накара децата с малко приятели да се чувстват по-добре. Това е прозрачен абсурд - Дядо Коледа е достатъчно вълшебен, за да разнесе подаръци по целия свят за една нощ, така че едва ли ще му трябва сигналния нос за мъгла на елена. Въпреки това малките деца вярват в Рудолф.

Лесно е да загубим надежда и да заключим, че тези впечатлителни млади мозъци ще бъдат безпомощни в свят, пълен с дезинформация. Децата може да нямат рефлексивния цинизъм (заявяване на интелектуално превъзходство – бел. ред.) на много възрастни, но това е сила, а не слабост.

Много от най-разяждащите лъжи, разпространявани в момента, са се наложили не защото вярващите в конспирациите са готови да приемат всичко, а защото те започват с невярване на нищо. За да повярваме, че Covid-19 е бил измама или че президентските избори в САЩ през 2020 г. са били откраднати, първо трябва да не вярваме на традиционните медии, научните списания и отколешните институции. И трите, уви, понякога ни дават поводи да се съмняваме в тях, но тези причини не трябва да водят хората до догматично отхвърляне на всичко, което е станало общоприето. Това защитно съмнение може да изглежда умно, но всъщност е когнитивно предаване, породено от чувство за безпомощност и отчаяние, допълва Тим Харфърд.

Младите хора мислят по много различен начин за света. Те задават въпроси, изслушват отговорите и непрекъснато се опитват да осмислят всичко. Подобно на възрастните, те понякога могат да изопачат логиката си, за да спечелят спорове или да се впишат. Но докато много възрастни правят това през цялото време, децата всъщност се опитват да разберат света, нещо, което някои възрастни са спрели да правят преди много време.

"Когато съветвам хората как да осмислят света, наблягам на три фактора: спокойствие, контекст и любопитство", отбелязва Тим Харфърд. Спокойствие, защото емоционалните ни реакции към числата, които виждаме в новините, често са по-силни от рационалната мисъл; трябва да забележим тези реакции и да се опитаме да не им позволим да ни завладеят. Контекст, защото числата са безсмислени без него; трябва да разберем дали те са големи или малки, нарастващи или спадащи, както и методите зад тях. И любопитство, защото най-важната стъпка в разбирането на света около нас е желанието да го разберем. Твърде често се хващаме за фактически твърдения, за да спечелим спор или да изразим лоялност към дадена гледна точка, а не защото искаме да знаем повече.

И така, как се справят децата в търсенето на спокойствие, контекст и любопитство? Често им липсва контекст, вярно е. Но това помага за спокойствието: те са склонни да не влагат толкова много емоции в спорове, които карат възрастните да се плашат или ядосват. И те са невероятно любопитни: искат да разберат какво се случва, попиват нови идеи и никога не спират да питат кой, как и преди всичко защо.

Ние възрастните подценяваме стойността на това любопитство, коментира анализаторът. Можем да намерим тези въпроси за очарователни, дразнещи или опасни. Ами ако децата се натъкнат на факти, които могат да ги изплашат?

Но децата могат да приемат истината; дори моите отлични книжни редактори понякога имаха нужда да им се напомня за това. Тим Харфърд разказва как редакторите на неговата книга „Детективът на истината“ са били притеснени относно опита за илюстриране на информацията и дезинформацията чрез изследванията на рисковете за здравето от цигарите." Моите редактори се притесняваха, че младите читатели с родители пушачи ще бъдат уплашени или разстроени като чуят, че цигарите причиняват рак. С удоволствие мога да кажа, че успях да ги убедя, че истината е по-важна от успокоителното мълчание", допълва той.

Информационната екосфера не е толкова зловредна, колкото възрастните понякога се страхуват. Да, има онлайн ехо камери на омраза и лабиринти от конспиративни теории. Но има и ярки, достъпни ръководства за всяка тема, която можете да си представите, от тролейния казус в моралната философия (психологически експеримент, включващ дилемата дали да се жертва един човек, за да се спасят много – бел. ред.) до гениалното инженерство зад автоматичното изключване на бензиновите колонки при зареждане.

Никога не е било по-лесно да намерим забавни, ясни и дълбоки перспективи за сложния свят около нас. Основната пречка е умишленото невежество: ние не задаваме въпроси, защото не ни е грижа да знаем отговорите. Ето защо любопитството е толкова важно и младите читатели често са по-добре подготвени да бъдат детективи на истината, отколкото техните родители.

"Майкъл Бластлънд, статистически сведущият журналист, създател на програмата More or Less, която сега представям по BBC Radio 4, наскоро ми напомни защо е полезно да мислим за нашето търсене на разбиране като за детективска работа. „Разнищването е част от удоволствието“, пише той, „нещо, което мисля, че журналистиката може да пропусне", пише в заключение Тим Харфърд.

Опитът да разбереш света наистина може да бъде удоволствие. И журналистите не са единствените възрастни, които понякога забравят това.