Полезна ли е климатичната надпревара за ЕС и САЩ?

Също така в списъка със задачи на блока са високите разходи за експлоатация на заводите. Дори преди войната в Украйна, ЕС отчиташе по-високи и по-волатилни цени на енергията от САЩ. Изключването на руските изкопаеми горива от мрежата на континента значително увеличи разликата в разходите за електроенергия от двете страни на Атлантическия океан.

„IRA действа като електрошок на Европа“, изтъква Канфин. „Трябва да се променим, за да опростим правилата и трябва да дадем на компаниите предсказуемост по отношение на цените на енергията“, добавя той.

Стана ясно, че ЕС не се стреми да одобри копие на IRA. Първо, блокът не може да последва примера на Вашингтон, защото няма единна система за корпоративен данък. Един от начините, по който ЕС се опитва директно да се противопостави на заплахата, е да позволи на страните да дават субсидии за производство на зелени технологии, които да „съвпадат“ с тези, предоставяни извън Европа, според план, разкрит миналата седмица от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен. Въпреки че към плана не беше приложена информация относно паричните стимули, той ще трябва да премине през дългия месеци или години процес на ЕС, преди да бъде приложен в реалната икономика.

Китай води по размер на разходите за климатични цели. Източник: Bloomberg

Дотогава обаче Европа ще разчита на по-единна позиция срещу глобалното затопляне. За разлика от демократите в САЩ, които трябва да се борят с републиканците, категорично противопоставящи се на законодателството в областта на климата, европейските политици не трябва да се тревожат толкова за реализирането на пакет в подкрепа на чистата енергия, колкото за нещо различно от законопроект за климата.

„Оптималната комбинация от политики е ценообразуване на въглеродните емисии, инвестиции и регулиране“, изтъква Симон Талиапетра, научен сътрудник в Bruegel, белгийски мозъчен тръст. Това е подходът на Европа. „Но политически това е забранено“ в САЩ.

Основните цели на ЕС в областта на климата имат единодушната подкрепа на неговите 27 страни членки, дори и да има различия в гледните точки относно изпълнението. Това ниво на единност позволява налагането на мита върху вноса на въглеродно интензивни стоки и използване на екологични, социални и управленски правила (ESG) за привеждане на финансовата система в съответствие с климатичните цели. Тези мерки отдавна се смятат за неосъществими в политиката на САЩ, въпреки че в знак на променящи се ветрове идеята за облагане на вноса на въглеродно натоварени стоки набира популярност сред някои републиканци.

IRA може да не се окаже благодатта, която някои производители очакват. Анализ на Rhodium Group показва, че местното производство на зелени технологии може да получи само 10% от обещаните парични субсидии. По-голямата част от тях ще бъдат насочени към внедряването на слънчеви панели, вятърни турбини и електрически автомобили.

С течение на времето по-трезвите умове в САЩ и Европа вероятно ще видят по-широката картина. И двете страни трябва да намерят начини да създадат значима конкуренция за световния лидер в производството на чисти технологии: Китай. Двете западни сили обявиха миналата седмица, че работят по предварително споразумение относно стратегически важните суровини за електромобили, което може да осигури на компаниите от ЕС достъп до някои от предимствата на IRA.

„В момента, в който започнете да мислите, че Китай може да използва чисти технологии по същия начин, по който Русия използва газ, започвате да разбирате, че не е добре да бъдете преекспонирани с една страна“, изтъква Талиапетра.

САЩ все още трябва да извървят дълъг път, за да спечелят доверието на ЕС и да засилят влиянието си в международните преговори за климата. ЕС, от своя страна, ще трябва да придобие повече бизнес опит, докато се конкурира с голямата, зелена индустриална машина отвъд Атлантика.

„Да имаш конкуренция за осигуряване на по-бързи и по-големи мащаби, не е лошо нещо“, коментира Дженифър Морган, екоактивист. „Това е нещо като игра. Да започваме!".