Владимир Путин има повече общи неща със Саддам Хюсеин, отколкото с Петър Велики

През лятото на 2022 година, само няколко месеца след началото на войната в Украйна, руският президент Владимир Путин се сравни с Петър Велики и водената от него Северна война и връщане на руски земи. Но всъщност неговите действия може би имат повече общо със Садам Хюсеин.

Важността на войната в Украйна до голяма степен се крие в нейната география - тя се води в Европа, в близост до богати и миролюбиви нации, пише в коментар за Bloomberg журналистът Леонид Бершидски. В първите дни военните действия върнаха спомените за войни, водени в региона, включително и Зимната война, която СССР започва с Финландия, но сега паралелите с Месопотамия са много по-видими.

Историята не се повтаря изцяло, коментира авторът, но допълва, че приликите между Путин и иракския диктатор Саддам Хюсеин и неговата война с Иран стават все по-големи. През 1980 година той атакува с въздушни атаки, а след това и с танкове, за да спре започналата малко по-рано Ислямска революция в съседната си държава. В началото руският президент също мотивира своята военна инвазия със заплахите на "неонацисткия режим в Киев" и Западните заплахи срещу страната му.

Не искаме нито да разрушаваме Иран, нито да го окупираме, твърдяха в Багдад десетина дни преди да нападнат страната. През октомври и Путин също заяви:"Ние никога не сме си поставяли за цел да разрушим Украйна", а само броени дни преди това анексира четири украински области.

Военните цели на Путин бяха също така неясно дефинирани както тези на Саддам Хюсеин през 1980 г. И двамата използват националистическа реторика. Путин се сравнява с Петър Велики, а Саддам - ту с генерал Саад ибн Аби Уаккас, победил числено превъзхождаща перскийска армия през 636 година, ту с цар Навуходоносор, който завладява Йерусалим.

Както Путин, така и Саддам Хюсеин разчитат на бърза победа. В първите дни иракската армия започва военни действия на широк фронт и превзема редица населени места, изглеждайки много по-силна от по-слабо въоръжените ирански военни. Но също като Русия, те не успяват да унищожат военновъздушните сили на Иран и не си осигуряват превъзходство в небето. Много скоро става ясно, че фронтът е прекалено широк, за да бъде поддържан натискът.

42 години по-късно Путин прави същите грешки, подценявайки бойния дух на украинците.

Бойните действия в Иран се водят месеци наред със самоубийствени атаки на иранските военни и тежки климатични условия и на този фон иракчаните съвсем губят своите цели. Това е видимо от докладите, разказващи за голям брой дезертирали, изоставени оръжия и взети в плен иракски военни. Така, през пролетта на 1981 г. иракската война вече не напредва, а Иран успя да си върне ключов град - Хоремшахр, който иракчаните наричат Ал-Мухамара.

Наричането на един и същи градове с различни имена се използва и днес от руската пропаганда, която нарича град Бахмут с името му от съветско време Артьомовск.

През следващите месеци Саддам Хюсеин започва да обстрелва ирански градове с ракети, целейки се в обекти от гражданската инфраструктура.

Неуспехите на фронта карат Саддам Хюсеин да започне да укрепва границата си с Иран, макар в столицата Багдад животът продължава и нищо не подсказва, че страната е във война. В момента Русия прави същото в областите Белгород и Курск, а Москва е същият оживен град, както и преди.

Според биографи на Саддам Хюсен в този момент той се опитва да докаже, че може да води война и едновременно с това животът да си тече както обичайно в страната му. Иракчаните приемат загубите на бойното поле, а близките на загиналите са компенсирани с автомобили, парцели земи и безлихвени заеми за сторителство. Нови автомобили получават и близките на загиналите военни в Украйна.

В двата военни конфликта различно е отношението на САЩ. Вашингтон вижда в Саддам Хюсеин светски лидер и негласно го подкрепят, макар и да доставят оръжие за Техеран. Сега САЩ и Западът са твърдо на страната на Украйна, но не смятат да се намесват пряко в конфликта, а Русия не е Иран от 80-те години на миналия век, пише още Леонид Бершидски.

Конфликтът между Иран и Ирак е един от най-дългите през 20-и век. През 1987 г. Саддам Хюсеин изглежда готов да оттегли своите войски, както гласи призив в резолюция на ООН. Това обаче не е достатъчно за Иран, който настоява за репарации (както и Украйна днес). Година по-късно Техерен приема резолюцията, а Ирак се изтегля, но запазвайки част от окупираните територии. Това дава възможност на Саддам Хюсеин да обяви победа.

При този конфликт загинаха повече от 360 хил. души (и от двете страни), а ранените са повече от 700 хил. Щетите от него се оценяват на повече от 600 млрд. долара.

Владимир Путин със сигурност ще сметне за победа задържането на някои от превзетите територии, особено на фона, че военните цели така и не бяха съвсем ясно дефинирани. Руският президент обаче едва ли ще върне доброволно окупирани територии, както направи Хюсеин през 1990 година, когато вече насочваше вниманието си към новата си военна цел - Кувейт. Там вече неговите действия бяха спряни от САЩ

Истината е, че без натиска на Вашингтон иракският диктатор би запазил властта си, дори и на фона на слабите успехи на бойното поле. Хюсеин държи под контрол фрагментираната и слаба опозиция, жертвите бяха приети от обществото, а стандартът на живот не се промени толкова много.

Това не е невъзможно за Владимир Путин - едва ли някой очаква американски войници да маршируват в Москва. Но ако този исторически паралел има някакви основания, то той е индикация, че бърз мир в Украйна не може да бъде постигнат, отбелязва в заключение авторът.