Постите са добър повод да си припомним изкуството какво да не правим

Някои от вас може би знаят, че започва Великия пост, периодът, в който много християни празнуват - или страдат - в навечерието на Великден. Той отбелязва 40-те дни и нощи, които Исус прекарва в пост, бидейки изкушаван от дявола в пустинята, пише колумнистката на Financial Times Джъмайма Кели.

Тъй като съм възпитана от вярващ ирландски католически баща и бях изпратена в манастирско училище, се чувствам виновна, ако не спазвам постите чрез най-малкото опит за отказ от някои земни удоволствия или пороци, както много християни са насърчавани да правят успоредно с другите два стълба на Великия пост: молитвата и милостинята. И съм сигурна, че някои от вас също ще се откажат от разни неща – шоколад, алкохол или може би Twitter – дори ако нямате християнски произход или вяра, поради самодисциплина, здравословен живот или просто разум.

Но ние сме бързо намаляваща група. Проучване, проведено от YouGov наскоро, сочи, че само един от 20 британци ще се откаже от нещо през тазгодишните пости (макар че отделно проучване установи, че 8 от 10 щастливо са прегърнали деня на палачинките преди постите). Предния път, когато компанията проведе проучването, през 2012 г., един от 10 бе готов да се откаже от нещо по време на поста. Дори в богобоязливата Америка проучванията показват, че само около един на всеки шест души – и по-малко от половината католици в САЩ – спазват Великия пост, въпреки че 7 от 10 американци празнуват самия Великден (често с консумация на много шоколад).

Малко по-голяма част от хората си дават новогодишни обещания - около един на всеки петима - но те обикновено са насочени към активно правене на неща, като например „да спортувам повече“ или „да се храня по-здравословно“, докато през постите изричният фокус е върху въздържането от неща.

В един свят, движен от двойните сили на консуматорството и производителността, свят на неограничените възможности и безкрайното претоварване, ние изглежда сме забравили изкуството на неправенето на неща и чувството за неговата стойност. Често си задаваме въпроса “Какво успях да свърша днес?”, но много по-рядко се питаме “Какво успях да не свърша?”

И все пак именно неправенето може да бъде по-важно и по-силно. Въпреки че вдигането на тежести или набиването по тротоарите може да ни се стори като подходящ начин за стартиране на програма за отслабване, изследванията сочат, че промяната на диетата – казано направо, по-малко ядене – е много по-ефективен начин за хвърляне на килограми от упражненията. Редовното влагане на пари в индексен фонд с нисък риск може да е добър начин да спестявате за покупката на къща, но това да не играете хазарт е още по-добър метод.

И не само в областта на личностното развитие трябва да обмислим придаването на по-голяма стойност на неправенето на неща. Това има значение и в политиката: скучен, невдъхновяващ лидер без нови идеи е по-добър от харизматичен нарцис с много опасни идеи.

Идеята да мислим повече за това какво не трябва да правим, а не за това какво трябва, може да се приложи и в други области. В областта на многообразието и приобщаването, например, вземането на активно решение да не се изключва никоя група в неравностойно положение - чрез безпристрастно наемане на работа и гарантиране, че хората не се чувстват социално или културно изключени - може да има по-голямо въздействие, отколкото опитът да се включи всяка група заради самото отмятане, нещо, което никога не може да бъде напълно реализирано, като се има предвид, че има безкрайни начини за разделяне и подразделяне на групите в неравностойно положение.

В нашата винаги включена култура изглежда, че сме по-фокусирани върху това как да попълним дневниците си, отколкото как да създадем място в тях. Липсата на неща за вършене може да остави празнота, която ни кара да се чувстваме дълбоко некомфортно, така че посягаме към неща за запълването й, за да регулираме емоциите си и да избягваме неприятните чувства. Но стоенето с некомфортни чувства може да бъде полезно в дългосрочен план и скуката трябва да бъде приемана с по-голяма готовност.

Оливър Бъркман, авторът на „Четири хиляди седмици“ (преведена е на български – бел. прев.), отива по-далеч. Той казва, че трябва да разберем не само в какво искаме да успеем в живота, но и какво искаме да не постигнем. „Неизбежно ще се окажете недостатъчно успешен в нещо, но голямата полза от стратегическия неуспех е, че фокусирате времето и енергията си по-ефективно“, пише той.

Харесвам тази идея, но като човек, който иска да бъде добър във всичко, признавам, че все още не съм я приложила на практика. Съставих си обаче списък с неща, които да не правя. Дори и да не ви се спазват постите, може би ще се присъедините към мен.

Ако имате нужда от вдъхновение, ето няколко идеи: опитайте се да не отлагате; да не прекарват твърде много време в социалните мрежи; да не си лягате твърде късно; да не купувате крипто; да не лъжете и като цяло да не се държите като идиот. Понякога липсата на нещо лошо е по-важна от наличието на нещо добро.