Замразяването на участието на Русия в договора „Нов СТАРТ“ за контрол върху междуконтинентални стратегически ракети с ядрена бойна глава, което обяви президентът Владимир Путин, е опасно позициониране. Когато липсва диалог и липсва взаимен контрол върху възможно най-опасните и кошмарни оръжия, които човечеството е създало, това няма как да не обезпокои целия свят. Това заяви Здравко Попов, философ и дипломат, президент на Института за публична политика, в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria.
Той напомни, че пактът е принципна договорка между СССР и САЩ за стратегическо въоръжаване, продължена и след разпадането на СССР, и се отнася до 90% ядрени бойни глави в света, като 6 хиляди са притежание от Русия и малко над 5 хиляди – на САЩ. По думите му с глобалния консенсус между двете големи сили е започнал контролът върху световния мир и сигурност
Попов обясни, че този договор трябва да се актуализира на всеки десет години и да се преподписва, за да се поддържа глобалният мир. „В Украйна се решава бъдещето на световния ред“, коментира той.
По повод посещението на американския президент Джо Байдън в Киев той посочи, че то има конвенционални и неконвенционални значения. Конвенционалните значения, по думите му, са ясно потвърждение на подкрепата – че тя не само няма да спре, но и ще продължи да се увеличава.
Аализаторът е на мнение, че неконвенционалните послания включват личното отношение на Байдън към Путин. „Сякаш (Байдън) иска да каже с посещението си, че не го е страх от Путин. Вижда се непоколебимостта, но е и психологическо предизвикателство, отбеляза Попов. – Другото послание е и до Китай – да внимава, да намери сили да се отдръпне от Русия и мълчаливо да спре подкрепата си с оръжия и с високи технологии“.
Президентът на Института за публична политика посочи, че Китай все още има нужда от време, за да достигне степента на силата във военното дело и високите технологии, особено що се отнася до изкуствения интелект.
Попов коментира и възможностите за присъединяване на България към еврозоната и Шенген, след като стана ясно, че страната ни няма да влезе във валутния съюз на 1 януари 2024 г. „Шенген и еврозоната са най-базисните интеграционни политики на Европейския съюз. Ако една страна е в тях, тя вече може да се нарече истински член на ЕС, а това увеличава степента на цивилизованост, на европеизъм“, заяви той.
По думите на Попов на фона на разногласията и съмненията в обществото в България страната ни започва „леко да прилича на сива зона“. „Вероятно определени кръгове в другите страни си казват, че може би тази страна не е достигнала до собственото си пълнолетие, за да вземе отговорно решение за своето бъдеще“, каза още той.
Кои държави подлежат на контрол върху междуконтинентални стратегически ракети с ядрена бойна глава? Защо е толкова разнопосочно поведението на различни политически сили и обществото за влизането на България в еврозоната?
Целия разговор гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Видеа с всички гости на предаването „Светът е бизнес“ гледайте тук.