Пет дни след едно от най-тежките природни бедствия в региона броят на жертвите на земетресението в Турция и Сирия вече надхвърля 28 000 души, съобщават спасителни екипи, цитирани от Ройтерс.
Безредици в южната част на Турция възпрепятстват спасителните операции, чиито участници се надяват да открият още оцелели сред разрушенията. Някои операции бяха прекратени след съобщения за грабежи. Изправен пред въпроси относно начина, по който се справя с последиците от най-разрушителното земетресение в Турция от 1939 г. насам, президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган обеща да започне възстановяването до седмици, след като призна, че стотици хиляди сгради са били разрушени.
В Сирия бедствието засегна най-силно северозападната част на страната, контролирана от бунтовниците, оставяйки много хора без дом за втори път, след като вече бяха разселени заради гражданската война.
В южния турски град Антакия чували с трупове лежат по улиците и жителите носят маски заради миризмата на смърт, докато помагат на спасителните екипи, които трябва да обходят още руини на сгради.
„Навсякъде има хаос, развалини и трупове“, споделя един участник в спасителните операции, чиято група е работила през нощта, опитвайки се да открие университетска преподавателка, който се свързва с екипите от развалините.
До сутринта въпросната жена спира да отговаря на обажданията им.
В Кахраманмараш, близо до епицентъра на земетресението в Турция, видимо активността на спасителните операции изглеждаше беше занижена сред стърчащите бетонни останки на срутените къщи и жилищни блокове. Но в една сграда спасителите се опитват да преминат през нащърбените бетонни плочи, за да стигнат до 5-годишно момиченце. То все още е живо, когато го слагат на носилка, увито във фолио, като някои от спасителите надават викове „Господ е велик!“.
Броят на спасените обаче намалява с напредването на времето.
Две германски спасителни организации преустановиха работа, позовавайки се на съобщения за сблъсъци между различни групи хора и стрелба. Австрийски екип също преустанови за кратко работа.
„Мародери с ножове“
Гизем, спасител от югоизточната провинция Шанлъурфа, споделя, че е виждала грабители в Антакия. „Не можем да се намесим, тъй като повечето от грабителите носят ножове“, признава тя.
Полицията и войниците патрулираха в събота, за да пазят реда, като също така помагаха с облекчаване на трафика, спасителните операции и раздаването на храна.
Турция съобщи, че около 80 000 души са в болница, като повече от 1 милион са във временни приюти.
В покрайнините на Антакия работници на масов гроб спускат чували с трупове в прясно изкопан изкоп, където багер ги зарива. Около 80 чувала очакват погребение.
Нови гробове покриват и хълм извън Газиантеп. Върху някои има оставени цветя или малки турски знамена, които вятърът развява. Една жена плаче до един от гробовете, докато момче се опитва да я утеши.
Оцелелите се страхуват от болести, като основната инфраструктура е разрушена.
"Ако хората не умрат тук под развалините, ще умрат от наранявания, ако не, ще умрат от инфекция. Тук няма тоалетна. Това е голям проблем", подчертава спасителят Гизем.
Ръководителят на хуманитарните въпроси към ООН Мартин Грифитс описа земетресението като най-мрачното събитие за последните 100 години в региона. Той похвали реакцията на Турция, като каза, че според неговия опит обикновено хората в зоните на бедствие винаги остават разочаровани от първоначалните действия при оказване на помощ.
Той прогнозира, че броят на жертвите ще нарасне двойно.
Бедствието удари Турция, докато Ердоган се подготвя за избори, насрочени за юни. Популярността му вече падаше на фона на рязко покачващите се разходи за живот и проблемите около турската валута.
Още преди земетресението вотът беше разглеждан като най-тежкото предизвикателство за Ердоган в неговата политическа кариера. След бедствието той призовава за солидарност и заяви, че осъжда "отрицателната" политика.
Хората в засегнатите от земетресението райони и опозиционните политици обвиниха правителството в бавна и неадекватна първоначална реакция, а критиците казаха, че армията, която изигра основна роля след земетресението от 1999 г., не се е включила достатъчно бързо.
Ердоган призна за някои проблеми, по-специално за осигуряването на помощ в регион, където транспортните връзки бяха повредени, но каза, че ситуацията впоследствие е овладяна.
Започват да се задават въпроси и за устойчивостта на сградите. Държавните прокурори в Адана наредиха задържането на 62 души при разследване на срутени сгради, докато прокурорите поискаха ареста на 33 души в Диарбекир по същата причина, съобщи държавната Анадолска информационна агенция.
Едно от най-тежките природни бедствия от началото на века
Земетресението, което разтърси някои части на Турция и Сирия в понеделник с магнитуд 7,8 по Рихтер, се нарежда на седмо място в класацията на най-тежките бедствия през този век, доближавайки се по разрушителност до земетресението в Иран през 2003 г., което отне живота на близо 31 хил. души. Все пак това е най-тежкото земетресение в Турция от 1939 г., след като по официални данни жертвите в страната достигат 22 327 души Междувременно Сирия отчете над 3500 загинали, но тук броят на жертвите не е актуализиран от петък.
В контролирания от опозицията северозапад бедствието представлява ужасно дежавю за мнозина, оставили зад гърба си кошмарите от войната.
„През първия ден спахме по улиците. На втория ден спахме в колите си. След това спахме в домовете на други хора“, споделя 28-годипшния Рамадан Слейман, чието семейство е избягало от Източна Сирия в град Джандарис, който пострада сериозно от трусовете.
В контролирания от правителството сирийски град Алепо ръководителят на Световната здравна организация (СТО) Тедрос Адханом Гебрейесус описа бедствието като сърцераздирателно, докато ръководеше разпределянето на част от помощите и обеща повече.
Доставката на помощи от Италия, предназначена за контролирането от сирийското правителство части на Сирия, пристигна в Бейрут, заяви италианският пратеник в Дамаск, изтъквайки, че това е първата европейска помощ за правителството във връзка със земетресението.
Западните нации до голяма степен отбягваха президента Башар ал-Асад по време на войната, която започна през 2011 г.
Северозападна Сирия е получила малко помощ в сравнение с десетките самолети, които пристигат в райони, контролирани от сирийското правителство - много от които идват от арабските страни, Русия, Иран, Индия и Бангладеш, съобщават сирийските държавни медии.