Планът на Байдън за чиста енергия отприщи яростна надпревара за финансиране

Правителството на САЩ се готви да отпусне 27 млрд. долара за финансиране на проекти в общности в неравностойно положение, които ще подкрепят намаляването на емисиите на парникови газове и ще стимулират генерирането на чиста енергия. Вливането на пари от миналогодишния мащабен закон за климата цели да ускори внедряването на слънчеви панели, термопомпи и електрически превозни средства на места със слабо покритие на тези технологии, пише Bloomberg.

Но дори преди правителството официално да обяви приемането на молби за финансиране, стотици потенциални заявители вече се надпреварват за средствата.

Конкуренцията противопоставя кредитни съюзи и институции за развитие на общностите срещу национални организации с нестопанска цел.

До дни се очаква Агенцията за опазване на околната среда (ЕРА) да издаде своята присъда относно най-новата схема за финансиране с обявяване на официалния старт за приемане на молби. Фондът за намаляване на емисиите на парникови газове, както е известен, е един от най-големите планове за зелени инвестиции, попадащ в рамките на по-широкия климатичен закон, предлагащ над 370 млрд. долара за развитие на чистата енергия и борбата с изменението на климата.

Това също е ранен тест за способността на администрацията на президента Джо Байдън бързо да прилага мащабни инициативи, създадени съгласно миналогодишния всеобхватен закон за климата – дори когато това означава посочване на победители и губещи.

Как ще подходи ЕРА е „въпрос за милиони долари – всъщност въпрос за 27 млрд. долара“, изтъква Халил Шахид, управляващ директор „Стратегии за околната среда и капитала“ в Съвета за защита на природните ресурси (NRDC).

Тук е заложена е съдбата на безпрецедентните усилия на правителството на САЩ да се бори едновременно със замърсяването на атмосферата и екологичната несправедливост. Една успешна програма би могла да насърчи създаването на иновативни договорености за кредитиране и бизнес модели, които насочват капитала от частния сектор към пренебрегвани пазари, като същевременно носят предимствата за чистата енергия за общностите с ниски доходи.

„В крайна сметка наистина искаме да разширим съществуващия опит, капацитета, взаимоотношенията, финансовите продукти и стратегии, за да можем наистина да използваме ефективно тази помощ“, коментира Мариса Рамирезот NRDC.

Но времето притиска участниците. Съгласно Закона за намаляване на инфлацията (IRA) ЕРА разполага с време само до 30 септември 2024 г., за да отпусне грантове от фонда за внедряване на въглеродно неутрални технологии и извършване на други дейности за намаляване на въглеродните емисии. Според закона EPA трябва да започне този процес в неделя.

Щатите и автономните територии, населени с коренно население, трябва да получат 7 млрд. долара. Останалите 20 млрд. долара са на разположение за „отговарящи на условията“ нестопански организации за предоставяне на финансова помощ за национални, регионални, щатски и местни проекти, като най-малко 40% от финансирането се насочва към общности с ниски доходи и такива в неравностойно положение.

Законът предлага малко насоки за това кои могат да бъдат тези отговарящи на условията получатели. Те трябва да бъдат финансирани от публични или благотворителни дарения и да могат да предоставят капитал или друга финансова помощ за бързо внедряване на продукти, технологии и услуги без емисии. Но те не могат да приемат депозити, освен за изплащания и други приходи, свързани с програмата за безвъзмездни средства.

Конгресът остави отговорността на EPA, което постави началото на битка между институциите, които се стремят към парите.

Коалицията за зелен капитал, организация с нестопанска цел, която подкрепя регионалните зелени банки, твърди, че трябва да бъде избрана за хранилище за тези 20 милиарда долара, което ще я прави национална клирингова къща за финансирането.

Рийд Хунд, председателят на коалицията, казва, че тя е в най-добра позиция да максимизира инвестициите, като първоначалните средства привличат много повече частен капитал за финансиране на набор от проекти и предоставяне на предвидените от Конгреса ползи.

„Планът тук е да се увеличи максимално ливъриджът с национален субект, който може да получи най-голямото количество инвестиции“, така че да може да бъде разгърнат в общности с недостатъчно покритие, изтъква Хунд пред журналисти. „Ако 20-те милиарда долара бъдат вложени в едно национално предприятие в продължение на десетилетие, това може да доведе до повече от 250 млрд. долара инвестиции“, добавя той.

Поддръжниците на подхода казват, че коалицията, която извършва бизнес като American Green Bank Consortium, може да използва опита си и изградената широка мрежа от щатски и местни партньори, за да гарантира парични потоци към устойчиви проекти и да осигури по-ефективно редуциране на въглеродните емисии.

„Чрез централизирания и координиран модел на зелена банка можем да достигнем до обществените организации и общностните лидери, за да активираме техните мрежи, да активираме техния опит на място“, изтъква Майкъл Джийнс, главен изпълнителен директор на Growth Opportunity Partners, която предоставя капитал за развитие и услуги за райони с ниски доходи.

Преди приемането на IRA през август, някои от най-големите защитници на инициативата в Конгреса твърдяха, че EPA трябва да използва финансирането, за да капитализира една единствена национална финансова институция с нестопанска цел.

Но някои групи за защита на околната среда и местни кредитори, включително кредитни съюзи и финансови институции за развитие на общността, приемат този подход. Поставянето на всички яйца на фонда в една кошница е твърде рисковано, казват те.

„Концентрирането на всички ресурси в една национална зелена банка крие голям риск от изключване на междинните посредници за развитие на общността и за зелено финансиране и увеличава риска средствата да не бъдат разпределени навреме и за населението, което GHGRF е проектиран да обслужва“, предупреждава Мишел Аутлоу, изпълнителен директор на Growth Opportunity Partners, която предоставя капитал и услуги за райони с ниски доходи.

Критиците на идеята твърдят, че местните кредитори са по-добре подготвени да подхранват проекти по нови начини, като работят директно в общностите, които обслужват, за да идентифицират възможности, да свързват собственици на сгради с изпълнители и инженери и дори да проверяват най-иновативните сделки.

Парите „няма да достигнат до общности с ниски доходи и такива в неравностойно положение, освен ако не се предостави финансиране на финансови институции със специализиран опит в обслужването“, изтъква Корпорацията за подпомагане на селските общности, която подкрепя организации, обслужващи хора с ниски доходи.

Сега някои се застъпват за компромис, който според тях предлага най-доброто от двата варианта: EPA може да насочи голяма част от 20-те милиарда долара към национална зелена банка, която може да привлече повече частен капитал и да катализира начинания за чиста енергия с обхват в цялата страна. Останалото може да бъде разпределено в набор от регионални и местни организации, които имат богат опит в работата в общности в неравностойно положение, но се нуждаят от помощ за изграждане на експертиза в зеленото кредитиране.