Под отломките от земетресението в Турция гласовете постепенно заглъхват 

Малко след обяд Дениз Килинч се взира в разрушенията на срутения жилищен блок на сестра си Дилек, когато чува гласа ѝ да се обажда изпод студените бетонни плочи.

Слаб, но ясен - тя вика за помощ.

Шест часа по-късно, когато паднал мрак, 37-годишният Килинч бди на същото място, но чува само тишина.

На няколко крачки от него спасителите, които също са чули виковете на сестра му, стават все по-песимистични.

„Никой няма да издържи трета нощ така", казва Хасан Озкан, 35-годишен доброволец от Анкара, облечен в яркожълта общинска униформа. „Ако не я измъкнем тази нощ, няма на какво да се надяваме“ , казва той, цитиран от The Wall Street Journal. 

В този малък анадолски миньорски град, разположен близо до епицентъра на двойното земетресение от понеделник - и в цяла Южна Турция и Северна Сирия - времето за спасяване на оцелели все повече намалява.

Вече е потвърдена смъртта на повече от 15 400 души, неизвестен брой хора все още се водят за изчезнали, а стотици трупове се изваждат от отломките всеки час. Темпът на вадене на оцелелите се забавя, докато спасителните работници достигат критичните 72 часа, които според повечето експерти по бедствията са най-вероятният срок за спасяване на човешки живот. В сряда вечерта температурите паднаха под нулата за трета поредна нощ.

Снежните бури и лютият студ затрудняват спасителната операция, която е критикувана заради логистични проблеми, лошо ресурсно осигуряване и бавна реакция. В някои региони оцелелите са чакали с дни да пристигне помощ, а в някои случаи са наблюдавали безпомощно как виковете за помощ на затрупаните членове на семейството накрая са замлъквали. 

140-хилядната общност на Елбистан е пощадена от голяма част от щетите, когато първият трус с магнитуд 7,8 по Рихтер удря в понеделник в 4:17 ч. Но когато девет часа по-късно друг трус с магнитуд 7,5 по Рихтер удря южната част на Турция, епицентърът му е точно под града.

В индустриалния район на града повече от дузина жилищни блокове са превърнати в отломки, през които понякога прозират дантелени завеси. На едно от местата на отломките трима братя седят край огъня и подхвърлят дървени плоскости и други останки от дома на братовчед си.

„Нашият братовчед се бори в продължение на 30 часа", казва 46-годишният Мехмет Чинар, който работи в близката електроцентрала. „Виждахме ги, можехме да говорим с тях, но никой от правителството не дойде“. 

Надеждите на жителите намаляват. Ден и нощ те бдят над срутените сгради със сключени ръце или се притискат един към друг край откритите огньове. Семейства споделят одеяла срещу вятъра, наливат си чай от чайници, поставени на открит огън.

В сряда президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган призна „недостатъците", докато обикаляше някои от най-засегнатите райони, включително град Кахраманмарас, на по-малко от 160 км. от Елбистан. „Не е възможно да бъдем готови за подобно бедствие", каза той.

Турската опозиция твърди, че реакцията на правителството е била твърде бавна и че Ердоган не е направил достатъчно през 20-те години на своето управление, за да подготви страната за бедствие от такъв мащаб. Оцелели се топлят на огъня, докато чакат спасителите. Снимка: EPA/ABIR SULTAN

Десетки държави, сред които САЩ, Русия, страните от Европейския съюз и държавите от Персийския залив, обещаха да помогнат, а все повече екипи за издирване и хуманитарни доставки пристигат в страната. Турската агенция за управление на бедствията съобщава, че е изпратила 60 000 души персонал, стотици хиляди палатки, матраци, одеяла и възглавници, както и 10 кораба и 100 самолета и хеликоптера.

Спасителите обаче твърдят, че разполагат с твърде малко ресурси и че времето за спасяване на човешки животи изтича.

Самир Ал-Чакиех, доброволец от Ливан, казва, че екипът му е работил през цялата нощ на вторник с прожектори и фенерчета, като за 12 часа е отишъл до 12 срутени сгради.

Рано в сряда турските власти докараха багер на мястото на спасяването, но той се счупи в рамките на няколко часа и екипът работи по поправката му, признава Ал-Чакиех.

Вместо това групата разчита на лопати и лостове, за да разчисти развалините, и на сонар и термокамери, за да открие все още затрупаните.

До късно сутринта са извадили осем трупа, но са успели да намерят бременна майка и дъщеря ѝ. „Надявам се, че сме спасили три живота", казва той.

Най-големият проблем, с който са се сблъскали, е липсата на оборудване, казва той и добавя, че се надяват да спасят някои хора, затрупани под сградите, в зависимост от нараняванията им и от това дали ще успеят да ги достигнат преди настъпването на нощта.

„Температурата тук през нощта е [-7 градуса по Целзий]", каза той.

Друг малък екип от ливански колеги на Ал-Чакиех е изпратен в Сирия, където предизвикателствата пред екипите за реагиране са още по-големи.

Политическата изолация на президента Башар Асад и политиката на правителството му да лишава от помощ цивилните в контролираната от бунтовниците територия усложняват усилията за доставяне на помощ в разкъсваната от война страна.
 

Miracles are repeated and voices embrace the sky again.
Moments filled with joy as the child Karam was rescued from the ruins of a destroyed house in the village of Armanaz in the countryside of #Idlib, #Syria on the first day of the #earthquake. pic.twitter.com/eec9Ws91kn

— The White Helmets (@SyriaCivilDef) February 8, 2023

От "Лекари без граници" заявяват, че се борят да помогнат на оцелели в Северна Сирия - район, контролиран от бунтовниците, който е достъпен само през тесен коридор на турската граница. Пътищата и магистралите, водещи до единствения одобрен от ООН граничен пункт между Северозападна Сирия и Турция, са повредени. В анклава, контролиран от бунтовниците, работят близо 500 служители на „Лекари без граници".

От ООН поясняват, че очакват силно повреденият път от Турция към Северозападна Сирия да бъде отворен отново в четвъртък, за да може международната помощ да започне да се стича в район на Северна Сирия, който досега не е получавал почти никаква помощ.

Усилията за оказване на помощ в опозиционните райони на Сирия се ръководят от Сирийската гражданска отбрана - доброволческа група, специализирана в медицинска евакуация и търсене и спасяване след бомбардировки по време на гражданската война. Групата, известна още като „Белите каски", извади младо момиче от дома му в сряда в град Салкин близо до турската граница, след като 40 часа е било в капан под развалините.

„Още веднъж, още едно чудо", заявиха „Белите каски“ в Twitter.

От другата страна на границата, в Елбистан, Дениз Килинч се моли сестра му Дилек също да оцелее по някакъв начин. 

Когато е станало първото земетресение, сестра му е извела съпруга си и гостуващите роднини от апартамента си на безопасно място. Първите трусове отминали и те отново влезли в къщата, която след това се срутила под силата на втория трус същия следобед. Медицински работници пренасят оцелял, спасен от срутена сграда 60 часа след земетресението в Хатай, Турция. Снимка: EPA/ERDEM SAHIN

Дениз Килинч не е напускал дома си след първото земетресение. “Аз не бях много внимателен, но тя беше, а вижте какво стана", каза той, взирайки се в отломките.

Друг спасител - Севкат Арслан, който обикновено кара автобус в столицата, разговаря с колега за намаляващите изгледи за оцелели. „От утре трябва да се съсредоточим само върху сградите, където можем да чуем хора", казва той. „В противен случай ще е напразно."

А Килинч стои неподвижно с лице към отломките, със стегната около лицето му качулка, за да го предпази от студа. 

„Все още имам надежда", казва той.