Епохата на следващата глобализация

Връща ли се глобализацията обратно към живот? Това бе големият въпрос на годишната среща на Световния икономически форум в Давос, където основателят на форума Клаус Шваб попита дали е възможно да имаме сътрудничество в епоха на фрагментация.

През последното десетилетие финансовата криза през 2008 г., Brexit, избирането на Доналд Тръмп, демократичният упадък по света, Covid-19 и войната на Русия в Украйна се разглеждаха като признаци, че глобализацията е стигнала твърде далече и двигателят ѝ ще бъде включен на заден ход.

Настроението на тазгодишната среща обаче бе малко по-оптимистично, пише Марк Ленард, директор на европейския мозъчен тръст European Council on Foreign Relations. Въпреки сериозната загриженост, свързана с конфликтите и икономическите битки, светът явно се справя малко по-добре, отколкото глобалният елит смяташе, когато последно се срещна през май миналата година. Украинците храбро се съпротивляват с руските нашественици, Западът е обединен, Европа успява да държи лампите си светнати тази година, а някои смятат, че може да се разминем и с рецесията.

Нещо повече, под тези важни краткосрочни развития лежи по-дълбоката промяна към нова форма на глобализация, макар и доста по-различна от предшестващата я. Макар че глобализацията на стоки изглежда достигна своя връх, услугите стават още по-глобализирани благодарение на революцията в дистанционната работа по време на пандемията.

Революцията в енергетиката, отчасти в резултат на войната в Украйна, също се ускорява. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и германският канцлер Олаф Шолц прогнозират, че широкото приемане на възобновяеми източници и водородна енергия ще бъде толкова значимо, колкото индустриалната революция през 19-и век. В същото време напредъкът в изкуствения интелект отваря огромни нови възможности, но и създава напрежение в сферата на микрочиповете, както и възобновени страхове за безработица и подивели роботи.

Развитията в три основни сфери – дистанционна работа, възобновяеми източници и изкуствен интелект – ще обвържат държавите в нови мрежи на взаимозависимост. Както показва последният доклад на McKinsey Global Institute, “никой регион не е близо до самодостатъчност“.

Но реглобализацията, забелязана в Давос, ще бъде фундаментално различна от предишни прояви. Първо, макар че старият модел бе свързан с корпоративните печалби, новият е свързан с националната сигурност във всичките ѝ измерения. Западните държави описват войната в Украйна като защита на либералния, базиран на правила ред спрямо едностранната агресия от Русия (и разширявайки идеята – Китай). Затова те бързат да се отдалечат от Русия и да преосмислят икономическите си отношения с Китай. В Давос канадският финансов министър Кристия Фрийленд бе един от множеството политици, които подчертаха нуждата от „подкрепа от приятели“.

Но за мнозина извън Запада, Европа и САЩ са също толкова виновни за разрушаването на световния ред, колкото Русия и Китай – и то с огромни последици за собствената им сигурност и просперитет. Така, както го виждат те, Западът взе решение да превърне войната в икономически конфликт (чрез най-амбициозните и всеобхватните пакети санкции в историята) с опустошителни последствия за милиарди хора.

Обратно в спокойните дни на Давос базираната на долари финансова система се разглеждаше като глобално обществено благо, което ще разпространи просперитет към всеки ъгъл на света. Сега обаче тя все повече бива възприемана като тояга, с която САЩ може да наложи идеологическите и стратегическите си предпочитания. Санкциите върху Русия следват същия модел на западни политики, използвани във „войната срещу тероризма“ и борбата с разпространението на ядрени оръжия в Иран и Северна Корея.

Както научи френската банка BNP Paribas през 2014 г., когато бе глобена с над 8 млрд. долара, че е нарушила американските санкции, подобни политики са се превърнали в световна ловна мрежа, чиято ефективност разчита на откровената политизация на глобалните системи, които преди бяха смятани за неутрални (по принцип, ако не реално).

Сега, когато духът бе изпуснат от бутилката, други също политизират световната мрежа от правила и норми. Европейският съюз например обмисля нова въглеродна такса върху вноса и вече предприе мерки да не допуска данни на гражданите си да бъдат съхранявани отвъд границите му.

САЩ, от своя страна, удвоиха усилията си, например налагайки широки забрани върху продажбата на стратегически важни технологии на Китай. Резултатът не е просто „балканизация“ (разделяне на по-малки, взаимно враждуващи държави или групи – бел. ред.) на знанието. Всички държави сега полагат още по-големи усилия, за да се предпазят от рисковете за взаимозависимост.

Друга тенденция, която ще разграничи следващата епоха на глобализация, може да се окаже дори по-значима. Докато Великобритания и САЩ бяха съответно в центъра на първите две вълни на глобализацията, новата ще бъде многополюсна, а оттам и мултиидеологическа. Китай не само затвори икономическата пропаст със САЩ, но и ги задмина като най-голям търговски партньор на много държави в света. Това предполага сериозна промяна в баланса на икономическата мощ.

Тази нова динамика предполага, че светът ще бъде разделен не само от национализъм, но и от фундаментално различни идеи за ред. Присъстващите в Давос получиха безупречен пример за това, когато образът на президента на Украйна Володимир Зеленски светна, за да може той да произнесе реч, призоваваща света да се обедини срещу непредизвиканата война на Русия. Докато половината публика аплодираше ентусиазирано, другата половина изглеждаше непоколебима. Въпреки че мнозина симпатизират на украинците, те се страхуват, че конфликтът се използва за ускоряване на Студена война 2.0, която ще раздели света на демокрации и автокрации.

Това е последното нещо, което повечето политически лидери искат. В частни дискусии лидери от Африка, Близкия изток и Латинска Америка се оплакват, че страните им вече са претърпели загуба на суверенитет и контрол по време на първата Студена война. За тях няма много какво да спечелят от това, че отново трябва да избират страна.

Дори съюзниците на САЩ са против това да правят подобен избор. В собствената си реч на конференцията Шолц заяви, че светът от 2045 г. няма да бъде двуполюсен, а многополюсен.

В крайна сметка Шваб може да е прав да се надява на сътрудничество в нашето време на фрагментация. Но трябва да имаме предвид как следващата глобализация ще се различава фундаментално от предишната.