Войната срещу Украйна променя пост-съветската идентичност на руснаците

Докато мъртвите и ранените бяха изваждани от руините на жилищна сграда в град Днипро след попадение от руска ракета, поддръжниците на инвазията на руския президент Владимир Путин в Русия твърдяха, че смъртоносната атака се е случила, защото оръжието е било прихванато от украинската противовъздушна отбрана.

Само няколко месеца по-рано много от същите хора казваха, че руската армия не атакува гражданска инфраструктура. Но границите на допустимото според техните собствени умове оттогава се разшириха бързо, а с тях и ходът на войната в Украйна, пише за Financial Times Александър Баунов, бивш руски дипломат, старши сътрудник във фондацията за международен мир "Карнеги".

Инцидентът в Днипро се случи на 14 януари, ден, който парадоксално обединява руснаците, украинците и други народи от бившия Съветски съюз: така наречената „стара Нова година“, чието празнуване започва през 1918 г., след като болшевишка Русия преминава от Юлианския към Григорианския календар.

Всеки, който е израснал в СССР, е участвал в представленията пред „новогодишната елха“, които се провеждаха от края на декември до старата Нова година. В тях децата се събираха, за да участват в ритуал, в който силите на злото, опитващи се да изгасят светлините на дървото, биват победени, разказва Баунов.

Сега Русия буквално иска да изгаси светлините в Украйна. От самото начало нейната армия се бие брутално, но сега започна да се прицелва в отоплителни системи и електроцентрали от съветската епоха. Руската пропаганда изразява възторг от идеята украинците да останат без ток, вода и отопление през зимата, след като руската армия бомбардира инфраструктурата им.

Днес, докато Путин се стреми да възстанови руското величие, идеите, оцелели от съветската епоха, биват изоставяни. Те включват идеята за приятелство между руския и украинския народ, всеки от който обитаваше собствена едноименна съветска република (това е една от причините Путин сега да критикува съветския проект).

Регионът на Запорожието, който в СССР се смяташе за украински, сега, след незаконен референдум миналата есен, е обявен за просто още една руска „област“ – част от триединна велика Русия, включваща руснаци, украинци и беларуси.

Трудно е да се открие консенсус сред тези, които споделят това мнение, за това къде минават границите на тази обща земя. Разбира се, руският език играе роля. Друг фактор са победите във „Великата отечествена война“, както е известна Втората световна война, с мотива, че територия, освободена от германските нацисти, не може да бъде враждебна към Русия.

Има и трети фактор: наследството от съветската индустриализация - язовири, електроцентрали, метро системи, железопътни линии, фабрики и така нататък. Когато руските сили унищожават инфраструктура от съветската ера в Украйна, те предават следното послание: искате да живеете без нас, тогава го направете без всичко, което ние, руснаците, построихме за вас. Поради същата причина, между другото, Казахстан, един от центровете на индустриализацията в СССР, също се чувства все по-уязвим днес.

Има паралел между това отношение към Украйна и начина, по който Путин гледа на руския бизнес. За Кремъл, а вероятно и за много обикновени руснаци, всичко което е построено от съветската държава и впоследствие приватизирано, модернизирано и пригодено за пазарната икономика след разпадането на СССР, всъщност е „наше“. С други думи, принадлежи на държавата, от чието име Путин и неговите сподвижници твърдят, че говорят.

Днес индустриалната структура на някогашните съветски републики все повече се възприема като руски подарък за по-слабо развитите части на СССР. Това е белег за допълнително скъсване със съветската идентичност, която се основаваше на разбирането, че фабриките, мостовете и пътищата из цялата територия са резултат от колективните усилия на всички народи на Съюза.

Много руснаци одобряват бомбардирането на украинската инфраструктура, защото смятат, че тя е подарък за неблагодарните украинци, който не служи в полза на Русия.

Кремъл и обикновените руснаци са склонни да забравят, че икономическото развитие на Украйна и други бивши съветски републики щеше да се случи така или иначе - със или без тях. В крайна сметка е невъзможно да си представим европейска страна като Украйна, с население от няколко десетки милиона, без електроцентрали, училища или фабрики.

Това, на което сме свидетели, е окончателният преход от съветското „ние” към руското „ние и те”. Войната на Путин срещу Украйна не само укрепва националната идентичност на украинците; тя също така решително променя пост-съветската идентичност на много руснаци.