МВФ: Икономическите перспективи за света не са толкова лоши, но все още не са и добри

Световните икономически перспективи не са толкова лоши, колкото се опасявахме преди няколко месеца, но по-малко лоши не означават все още по-добри. Такова послание отправи управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева по време на Световния икономически форум в Давос, стана ясно от живо включване по CNBC.

Тя изтъкна няколко признака на подобряване на ситуацията.

"Това, което се подобри, е, че изглежда, че инфлацията започна да се накланя в правилната посока, с други думи – надолу. Подобриха се перспективите за Китай да подкрепи растежа си, след като през 2022 г. страната отчете - за пръв път от 40 години – по-нисък растеж от средния за света", обясни Георгиева, като допълни: "Сега, с повторното отваряне на Китай, очакваме растежът тази година на страната отново да надмине световния среден. Очакваме глобалният брутен вътрешен продукт (БВП) да нарасне с 2,7% - като цифрата може да бъде коригирана в следващите няколко дни – а за Китай очакваме 4,4% растеж".

Друга положителна тенденция, която Георгиева отбеляза, е затегнатият пазар на труда. По думите ѝ неговата затегнатост се е прехвърлила върху потреблението, което поддържа икономиките живи.

Тя обаче предупреди, че трябва да сме внимателни.

„2,7% не е голямо число. Това е третият най-слаб растеж за последните десетилетия след Световната финансова криза и пандемията от коронавирус“, коментира директорът на МВФ.

Тя допълни, че все още не се знае как точно инфлацията ще спадне, като даде пример с това, че е възможно отварянето на Китай да приложи възходящ тласък върху цените на енергоносителите, които да спомогнат за повторно увеличение на инфлацията.

Не на последно място, тя изтъкна и рисковете за нагласите вследствие на войната в Украйна.

„Бъдете внимателни да не отидете в другата крайност - от много песимистични до много оптимистични. Останете в средата на реализма, който изглежда добре работи за света“, посочи Георгиева.

Тя обясни, че за средносрочните перспективи за растежа ще е ключово справянето с осигуряването на снабдителните вериги. „Ако диверсифицираме рационално, разходите за това ще са ниски – според нас 0,2% от БВП, но ако сме като слон в стъкларски магазин и "изпочупим" търговията, която бе двигател на растежа за десетилетия, разходите може да достигнат 7% загуба за БВП", посочи тя.

„През миналата година понижихме прогнозите си три пъти, затова липсата на понижение сега вече е добра новина“, каза Георгиева, като добави, че дори след 10 дни да има повишение на прогнозите, то няма да е голямо.

Кристин Лагард, управител на ЕЦБ. Снимка: Stefan Wermuth/Bloomberg

Кристин Лагард, управител на Европейската централна банка (ЕЦБ), каза, че 2022 г. е била "много странна година". "Имаше нееластичност на предлагането, липса на голям двигател на растежа, ако погледнем данните за растежа, има липса на здрав разум. БВП на САЩ нарасна с 1,9%, на Китай - с 3,3%, на Европа - 3,4%. Това не са обичайните цифри и класация, която имаме", коментира централният банкер.

"Надявам се, че фирмите, потребителите, централните банки ще продължат да имат онзи устойчив и решителен подход, за да се управляват промените, които трябва да се случат, било то дигитални, зелени, приобщаващи", каза тя.

По отношение на паричната политика Лагард посочи, че нейната мантра остава "запазване на същия курс", като отново изтъкна препоръките си други играчи да направят същото, но по по-скромен начин. "Разширената през 2022 г. фискална подкрепа трябва да бъде по-добре насочена, таргетирана и направена така, че да не принуди централните банкери да направят малко повече", предупреди ръководителят на ЕЦБ.

Харухико Курода, който е начело на Японската централна банка (ЯЦБ), защити решението на ведомството от 20 декември за повишаване на целевата доходност по държавните облигации до 0,5%, като посочи, че не е било грешно, "а абсолютно правилно". "Ще продължим сегашната супер приспособяваща се експанзионистична парична политика, за да постигнем целта от 2% за инфлацията по устойчив и стабилен начин", увери банкерът.

Той направи прогноза, че през фискалната 2022 г. японската икономика вероятно се е разраснала с около 2%, а през 2023 г. се очакват ръст от близо 2 на сто.

Харухико Курода, управител на ЯЦБ. Снимка: Stefan Wermuth/Bloomberg

Курода обясни, че потенциалният растеж на японската икономика обикновено е около процент, затова и тези две последователни години на близо 2% растеж  означават, че "БВП разликата (между реален и потенциален растеж - бел. ред.) се затваря, пазарът на труда се затяга и очакваме ръстът на заплатите да се ускори, което евентуално ще доведе до достигането на целта от 2% инфлация".

"Това ни кара да се надяваме, че целта ще бъде постигната, но трябва да изчакаме известно време", обобщи Курода.