Непосредствените задачи пред новия германски военен министър: Танкове за Украйна и модернизация на армията

Новият германски министър на отбраната няма да разполага с гратисен период – той поема поста в момент на растящ натиск върху Берлин да изпрати бойни танкове на Украйна и да модернизира разнебитените си въоръжени сили пред лицето на най-големия конфликт в Европа от Втората световна война насам, предава Ройтерс.

62-годишният Борис Писториус ще встъпи в длъжност в четвъртък, точно ден преди голяма оръжейна конференция в американската военна база „Рамщайн“ в Западна Германия, като наследява Кристине Ламбрехт, която напусна в понеделник след поредица от гафове.

На досегашния вътрешен министър на Долна Саксония ще се падне да обясни на партньорите дали Берлин ще достави бойни танкове „Леопард“ германско производство на Украйна, или поне ще позволи на други страни да го направят – решението е смятано за ключово в усилията на Киев за отблъскване на руските войски.

Тази седмица Великобритания засили натиска върху Берлин, като стана първата западна страна, която изпраща западни танкове, обещавайки рота от своите машини „Чалънджър“, но танковете „Леопард“ са смятани за най-добрия избор за снабдяване на Украйна с мащабни танкови сили.

Сдържаността на Германия повдига въпроси доколко сериозно гледа към Zeitenwende, или нова ера на по-решителна външна политика, подкрепена от повече военни разходи. Тя беше обявена от канцлера Олаф Шолц на 27 февруари, само дни след нашествието на Русия в Украйна.

Много германци смятаха края на Студената война за край на големите конфликти за Запада. Този оптимизъм в комбинация с пацифизма, вкоренен във вината на Германия заради ролята ѝ във Втората световна война, стана причина страната дълго време да пренебрегва отбраната, като на практика възложи сигурността си на американския си съюзник, казват анализатори.

Оттогава Германия стана един от водещите военни поддръжници на Украйна, като вложи 2,2 млрд. евро в доставки на оръжия.

Но Берлин продължи „да се движи със скоростта на срама, дърпан от останалите“, като взе решение за оръжейни доставки, едва след като други страни първи предприеха действия, коментира Улрике Франке, изследовател в Европейския център за външни отношения (ECFR).

Нов министър дава на Германия възможността да промени това говорене, но дали тя ще се възползва от нея ще зависи по-малко от Писториус и повече от това как ще го изиграе Шолц, отбелязва Рафаел Лос от ECFR.

„В крайна сметка това е решение на канцлера и не съм сигурен каква е вероятността за революционно нов подход“, допълва той.

Все пак се смята, че Писториус, който подобно на Ламбрехт е член на Социалдемократическата партия на Шолц, принадлежи към по-центристка фракция в партията от досегашния министър, която беше по-близка до по-пацифисткото крило. Писториус може да реши да участва повече във вземането на решения. Той също така е работил в тясно сътрудничество със силите за сигурност като вътрешен министър.

Армия с празни ръце

Извън непосредственото решение за танковете Писториус е изправен пред огромната задача да модернизира германската армия, Бундесвера, която главнокомандващият на армията Алфонс Майс определи като „малко или много с празни ръце“.

Вече изтощен от десетилетия на недостатъчно инвестиции след края на Студената война, Бундесверът е в още по-лоша форма, отколкото преди една година, тъй като повечето дарени оръжия и боеприпаси на Украйна не са заменени“, казват експерти.

„Все още няма усещане за неотложност“, коментира източник от отбранителната индустрия, пожелал да остане анонимен.

Още преди нашествието на Русия в Украйна Германия изоставаше с 20 млрд. евро от целта на НАТО за складиране на боеприпаси, отбелязва източникът.

„Готовността на Бундесвера беше катастрофална още преди войната и положението се влошава заради оръжейните доставки към Киев оттогава“, посочва още той и допълва, че поръчка за нови гаубици, които да заменят 14-те, изпратени на Украйна, се очаква да бъде внесена в парламента за одобрение едва в средата на 2023 г. „Заместването трябва да става много по-бързо“, отбелязва източникът.

Deutscher Bundeswehrverband, асоциация, която действа като съюз на военни, заяви, че днес пропастта между заявените задачи на армията и ресурсите никога не е била по-голяма.

„Ако се съди по обещанията, които Германия даде пред НАТО за 2025 г., положението е несигурно“, коментира пред Ройтерс ръководителят на асоциацията Андре Вестнер. Очаква се дотогава Германия да предостави цяла дивизия от около 20 хил. военни и 6000 машини на разположение на НАТО.

„Към момента нямаме нито една бригада, която да е готова със собствено оборудване“, допълва той, имайки предвид, че една бойна част обикновено има около 5000 войници.

Макар че Ламбрехт прокара няколко значими поръчки за нова военна техника по време на краткия си мандат, критици твърдят, че се е забавила и дори не се е опитала да предприеме голяма реформа на системата за обществени поръчки.

„Германия изгуби решителна година да модернизира Бундесвера“, коментира Кристиан Моелинг от Германския съвет за външни отношения.

В смущаващ знак колко зле подготвена е Германия да ръководи европейската отбрана Берлин трябваше да оттегли модерните си бойни машини „Пума“ за пехотата от силите за бързо реагиране на НАТО миналия месец след проблеми при учение и да ги замени с по-стари.

Макар че Берлин разчита на фонда от 100 млрд. евро, който Шолц обяви миналата година за финансиране на нова военна техника, редовният бюджет за отбрана за 2023 г. всъщност беше намален с около 300 млн. евро.

Той възлиза на около 50 млрд. евро и остава доста под 75 млрд. евро, или 2% от брутния вътрешен продукт, от които Германия се нуждае, за да изпълни задълженията си в НАТО. Анализатори и експерти твърдят, че Писториус ще трябва да намери собствен глас, за да прокара повече разходи и да реформира системите за отбрана и обществени поръчки на Германия.

„Очакваме от него да седне на масата и да прокарва интересите на нашите войници…, да се еманципира от гледната точка на канцлерството и да има собствена“, заяви Мари-Агнес Щрак-Цимерман, ръководител на комисията по отбрана в германския парламент.