Швеция е тази, която спъва европейската обща миграционна политика 

Сред многото спорни въпроси в Брюксел за най-големия източник на разногласия може да се счита споразумението за обща политика в областта на убежищата. След като през миналата година държавите членки постигнаха сравнително добър напредък, 2023 г. започва със затишие. За него не са виновни обичайните заподозрени като Италия, управлявана от Джорджа Мелони, нито Унгария, ръководена от вечния бунтар Виктор Орбан, а страната, която председателства Съвета на ЕС от началото на годината.

От всички страни тъкмо Швеция, която отдавна е привърженик на най-либералната миграционна политика в Европа, се очаква да не прояви голям ентусиазъм в областта на общата миграционна политика. През септември правителството на социалдемократическото малцинство бе свалено от власт от десен консервативен алианс, толериран от дясната националистическа партия "Шведски демократи" (SD), пише в свой анализ германският Die Welt. 

Въпреки че не са част от новото правителство, десните направиха възможна смяната на правителството с високия си резултат от 20%, а с него - и качиха на власт новия умерен министър-председател Улф Кристерсон. Ролята им на задкулисна подкрепа - те толерират правителството в парламента, се заплаща от „Шведските демократи“ с голямо влияние върху правителствената политика. Особено по въпроса за миграцията.

Дебатът за ефективна политика за предоставяне на убежище, основана на солидарността, занимава ЕС от години, но на фона на нарастващия брой бежанци натискът в Брюксел за намиране на общо решение на проблема нараства. По данни на Агенцията на ООН за бежанците само през миналата година до бреговете на Европа са достигнали 150 177 бежанци и мигранти, докато преди години те са били по-малко от 100 хиляди. Напоследък спорът в Брюксел се концентрира върху въпроса как държавите да се справят с хората, плаващи с лодки в Средиземно море.

Спор за „механизма за солидарност“

Вторият основен спорен момент продължава да бъде въпросът за разпределението. Средиземноморските страни вече не са готови да се грижат за всички новопристигнали от трети страни и да ги регистрират, което всъщност са длъжни да правят. Така наречените Дъблински правила, според които отговорна е държавата на първо влизане, не работят.

В резултат на това много от мигрантите се насочват към страни, разположени на север, като Германия. Германското правителство с министъра на вътрешните работи Нанси Файзер настоява за програма на ЕС за доброволно разпределение на търсещите убежище. През юни 13 държави от ЕС, сред които и Франция, действително се споразумяха за такъв „механизъм за солидарност", но досега прилагането му се бави.

До изборите през септември Брюксел все още можеше да се надява, че по време на шведското председателство на Съвета ще бъде постигнат напредък. Причината бе, че комисарят на ЕС по въпросите на миграцията Илва Йохансон е шведска социалдемократка. Тези надежди обаче бяха попарени от новото дясноцентристко правителство, което е зависимо от подкрепата на антиимигрантската партия „Шведски демократи“. 

Още преди смяната на правителството тонът по отношение на миграцията в Швеция стана по-остър. Промяната започна през 2015 г., когато в резултат на миграционната криза в Швеция пристигнаха повече от 160 хил. души, като така страната прие повече хора на глава от населението от всяка друга европейска държава. Социалдемократическото правителство „дръпна аварийната спирачка“ и за първи път затегна законите за предоставяне на убежище. С новата консервативна правителствена коалиция, в която шведските десни националисти за първи път ще имат значително влияние, това развитие ще се засили още повече.

Фактът, че голямото влияние на „Шведските демократи“ може да окаже влияние върху отношенията с ЕС, тревожи мнозина в Брюксел. Партията на Джими Акесон е изключително критична към общността на държавите; едва през 2019 г. тя се отказа от идеята си за Swexit поради липса на обществена подкрепа. Ръководителят на Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Иракес Гарсия Перес изрази загриженост относно „негативното влияние на крайнодясната партия „Шведски демократи" върху шестмесечното председателство на ЕС.

Мотото на шведското председателство е „по-зелено, по-безопасно и по-свободно", както заяви Улф Кристерсон през декември, когато представи плановете си за председателството. Министър-председателят подчерта, че е важно да се загърбят националните интереси, за да се даде приоритет на доброто на ЕС като цяло. „Сега не е подходящият момент да размахваме голямото шведско знаме", каза той. Въпросът за миграционната политика на ЕС така или иначе не е сред приоритетите на шведското председателство, заяви Кристерсон в неотдавнашна реч пред Риксдага (националния парламент, б. ред).

Това е дипломатическа формулировка. Че пактът за миграцията, който беше представен още през 2020 г., ще бъде приложен по време на нейното председателство, е по-скоро изключено, както наскоро даде да се разбере дори постоянният представител на страната в ЕС Ларс Даниелсон. „Определено ще продължим работата с пълна сила. (Но) по време на шведското председателство няма да има завършен пакт за миграцията", каза дипломатът пред Financial Times. И добави, че това ще стане най-рано през пролетта на 2024 г.

Постоянният представител в ЕС омаловажава тренда

Постоянният представител в ЕС Даниелсон се опита да успокои обществото, като заяви, че програмата на десните популисти няма да провали - или да определи – „лидерството на Швеция в ЕС". Вероятно има теми табу за „Шведските демократи“, но той получавал инструкциите си „от правителството", казва Даниелсон.

За разлика от него министър-председателят Кристерсон признава в интервю за шведския ежедневник Dagens Nyheter, че макар „Шведските демократи“ да не помагат за формирането на политиката на ЕС, партията все пак ще има влияние върху въпросите на шведското председателство. „Всеки седми въпрос, който би могъл да бъде поставен на масата ни по време на председателството, е въпрос, който имаме основателна причина да обсъдим с „Шведските демократи", каза Кристерсон. Това се отнасяло най-вече за темите за енергийните доставки, правоприлагането и миграцията.