Смъртоносна вълна изнервя елита на Москва

Смъртта на Павел Антов се добавя към многото мистериозни смъртни случаи на руски бизнесмени. Руският депутат бе открит в локва кръв пред хотел в индийския град Раягада в събота. Само два дни по-рано Владимир Буданов, който пътува с него, умира от сърдечен удар. Други смъртни случаи повдигат въпроси. Един от тях е случаят на Дмитрий Зеленов.

Ако Дмитрий Зеленов беше починал точно преди една година, смъртта му най-вероятно щеше да интересува само роднините и местната полиция. Но когато преди няколко дни френските медии и руските канали в Telegram оповестиха смъртта му, това отново предизвика слухове сред московския елит, пише в свой анализ WirtschaftsWoche.

50-годишният Зеленков е станал мултимилионер като строителен предприемач в процъфтяващата Москва през 2000 г., преди компанията му „Дон-Строй“ да бъде спасена от държавната банка ВТБ по време на финансовата криза през 2008 г. Оттогава насам руснакът води незабележим за обществеността живот между Русия и Франция, не дава интервюта, не привлича внимание с близостта си до Кремъл или опозицията. Мултимилионерът запази мълчание и по отношение на руската атака срещу Украйна. Преди няколко дни, по време на парти с приятели в Южна Франция, той внезапно се почувствал зле, паднал по стълбите, ударил си главата и малко по-късно починал. 

Френските власти все още водят разследване. Подобно на смъртта на Павел Антов и кончината на Зеленов се добавя към дългия списък с московски предприемачи, ръководители на държавни корпорации и членове на номенклатурата, които са починали през тази година при необясними или поне изненадващи обстоятелства.

Този неофициален списък, воден от руски журналисти, вече наброява 21 имена. Сред тях са самоубийствата на поне трима мениджъри на „Газпром", катастрофата с хеликоптер на криптомилионер, семейни драми и злополуки. На 21 септември например бившият ръководител на свързания с оръжията Московски авиационен институт Анатолий Геращенко пада от стълбище и умира. Седмица по-късно ръководителят на логистичния филиал на държавната железопътна компания РЗД се застрелва на балкона си.

Вероятно най-изявеният самоубиец в този списък е Равил Маганов, ръководител на надзорния съвет на частния руски производител на петрол „Лукойл". Маганов е смятан за ветеран в компанията, който познава почти всички важни лица в руския енергиен сектор, както и в съответните министерства. Твърди се, че на 1 септември 64-годишният тогава мъж се е хвърлил от шестия етаж на елитна клиника, където уж бил на рутинен преглед. А това подсили слуховете в Москва. От една страна, „Лукойл" беше една от малкото руски корпорации, които осъдиха войната в Украйна в официално изявление на надзорния си съвет. Нещо повече, друг бивш мениджър на „Лукойл" почина през юли, като се предполага, че се е отровил с отрова от жаба по време на шамански ритуал.

Нищо чудно, че поне някои от смъртните случаи, като този на мениджърите на „Лукойл", предизвикват въпроси. Засега няма конкретни индикации, че става дума за нещо повече от случайна верига от смъртни случаи. Въпреки това един напуснал държавна компания вече повдигна обвинения срещу Кремъл през пролетта. Допреди няколко месеца самият Игор Волобуев е работил като високопоставен мениджър в „Газпром" и „Газпромбанк", преди да избяга в Украйна през април. Причината за бягството му е нападението на Русия над съседната страна, в която е роден Волобуев. Тогава той заяви пред украински журналисти, че не вярва в самоубийствата на свои колеги от енергийния сектор. По това време трима високопоставени мениджъри на „Газпром" вече са мъртви.

Първият от тях е 61-годишният мениджър на „Газпром" Александър Тюляков, за когото се твърди, че се е обесил в имението си край Санкт Петербург ден след началото на войната в Украйна. Мъжът е заемал висок пост във финансовата администрация на концерна. През април бившият вицепрезидент на „Газпромбанк“ Владислав Аваев последва примера му, като се твърди, че първо е застрелял съпругата и дъщеря си, а след това и себе си в луксозния си апартамент в Москва. Само ден по-късно, на 21 април, испанската полиция открива тялото на Сергей Протошеня, бивш финансов директор на производителя на газ „Новатек". Твърди се, че е пребил жена си и дъщеря си до смърт с брадва в испанската си вила и след това се е обесил. През юли беше извършено и самоубийството на Юрий Воронов, който оглавяваше логистичната компания Astra Shipping, работеща за „Газпром". Според полицията той се е застрелял в къщата си близо до Санкт Петербург.

Само малцина вътрешни за индустрията хора в Москва вярват в съвпаденията - макар и малцина да говорят открито за това. За Михаил Крутихин, партньор в консултантската компания „Русенерги“, просто не би могло да има толкова много съвпадения. „Разбира се, в момента не можем да докажем нищо, но може да се окаже, че тези хора са знаели нещо за скритите парични потоци и черните сметки в „Газпром", казва Крутихин. Службата за сигурност на „Газпром" следи много внимателно служителите си, каза той. „Не изключвам възможността по време на война службата за сигурност на „Газпром" да действа по-активно срещу всеки, който би могъл да разкрие нещо“, пояснява той. 

А инвестиционният банкер Андрей Мовчан, който понастоящем живее в Лондон, но има дълга кариера в Москва, твърди подобно нещо. „Истинският контекст не е известен на обществеността, но може би е свързан с непрозрачните финансови потоци в „Газпром“. Всички големи проекти вече са завършени и всеки, който е знаел нещо за тези парични потоци, вече не е нужен", казва Мовчан.

Допълнителни подозрения предизвикват и органите за сигурност в Москва, които в повечето случаи бързо решават, че причината е самоубийство. В огромното мнозинство от случаите не се чува нищо, поне публично, за сериозни разследвания. Въпреки това не всички наблюдатели в Русия са убедени, че това е нещо повече от случайно натрупване на подобни трагедии. В края на краищата огромното мнозинство от мъртвите не са имали очевидни връзки помежду си, не са били много известни и обикновено не са били достатъчно дълбоко въвлечени в системата. „В нервни времена нервите са опънати“, пише опозиционният журналист Олег Кашин, който живее в изгнание в Лондон. В момента няма нищо, което да не се разглежда през призмата на войната в Украйна. Това от своя страна кара хората да търсят скрити послания. Московският елит също се изнервя, когато чете подобни съобщения за смърт, без да знае какво се крие зад тях. „Но по-рационално е да се предположи, че засегнатите хора вече са имали свои собствени причини да се самоубият", обобщава Кашин.