Така бляскавият финал на интензивното дипломатическо тримесечие на Макрон се пренесе от Катар на борда на френския самолетоносач „Шарл де Гол”, намиращ се сега в Червено море. Там Макрон дойде ден след финала на Мондиала за традиционната предколедна вечеря с френски военни, които са на мисия зад граница. А мисията на самолетоносача е двойна – участие в многонационалната антиджихадистка коалиция, действаща в Сирия и Ирак, и затвърждаване на ролята на Франция в региона, където Китай също има военно присъствие чрез база в Джибути. Преди да навлезе в Червено море, самолетоносачът беше в Източното Средиземноморие като част от мерките за подсилване на отбраната на източния фланг на НАТО. Всичко това Макрон изтъкна в речта си на борда на френския самолетоносач, където той смени костюма с военна униформа и присъства на демонстрационно излитане и кацане на френски изтребители.
Точно в същия ден на европейско ниво бе договорен най-после механизъм за задействане на таван върху цената на природния газ, като този таван бе около сумата, поискана и от Париж и ще бъде 180 евро за мегаватчас.
Ден по-късно френският президент бе в Аман в Йордания за международна среща за стабилизиране на Ирак, която бе продължение на организирана от Франция преди година подобна среща. Това показа и ролята, която страната иска да играе в стабилизирането на близкоизточната държава. На форума в Йордания освен това бяха припомнени и усилията на Франция да стабилизира и съседен Ливан.
Насред тези разнородни срещи на върха, всестранни инициативи, усилия насочени в различни посоки, Макрон представи в началото на ноември и стратегическите цели на Франция в областта на сигурността и отбраната. На първо място той подчерта, че Франция има намерение да остане уважавана сила заради статута й на държава, притежаваща ядрено оръжие, заради това, че е двигател на стратегическата автономия на Европа и е примерен съюзник в евроатлантическото пространство, както и надежден партньор. Освен това Франция издигна борбата с дезинформацията до ранга на стратегическа цел, обяви тогава Макрон. Пак по същия повод той каза, че до шест месеца Франция ще финализира африканската си стратегия след консултации с партньорите от Африка, припомня Франс прес.
Именно Африка се оказа в позицията на регион, който през втората половина на годината като, че ли беше поизоставен от Франция. През август френските военни се изтеглиха от Мали след деветгодишно присъствие. В средата на декември френските военни се изтеглиха и от Централноафриканската република. След като преди имаше 5500 военни в района на Сахел, сега Франция има 3000 военни в Нигер, Чад и Буркина Фасо. Франция също така обяви официално края на антиджихадистката операция „Бархан” и обмисля и изтегляне на специалните си сили от Буркина Фасо, където през ноември след поредния преврат имаше антифренски протести. И в Мали, и в ЦАР действат наемниците от руската групировка „Вагнер”. Според Гана групировката вече присъства и в Буркина Фасо. А пък в ЦАР нападение с пратка-бомба срещу висш руски представител бе приписано от ръководителя на „Вагнер” Евгений Пригожин именно на Франция, което Париж определи като фалшиво твърдение и като добър пример за невярната руска пропаганда. Тази последователност от събития спечели по адрес на Макрон упреци, че пренасочвайки вниманието към други точки на света, той изоставя Африка, върху която бе фокусирано вниманието му през първия му президентски мандат, и, че тази смяна на фокуса идва в момент, в който на африканския континент за все по-голямо влияние се борят Русия, Китай и САЩ, а „Вагнер” настъпва все повече.
Всички тези усилия на Макрон на международната сцена идват в момент на полемики във вътрешнополитически план, отбеляза Франс прес. Планираната от Макрон реформа на пенсионната система, вдигаща пенсионната възраст от 62 на 64, и дори на 65 години, ще започне да се обсъжда едва догодина във френския парламент, а Макрон искаше първи законодателни текстове да има доста по-рано. Реформата между впрочем породи и големи протести във Франция в края на септември.
В началото на декември френското правителство представи в парламента нов миграционен закон, но той предизвика разнопосочни критики. Правозащитници възприеха закона като прекалено строг с кандидатите за убежище, на които е отказано такова и които ще бъдат експулсирани от страната още преди да са имали възможност да обжалват отказа, а десните партии се обезпокоиха от мерките за уреждане на статута на мигранти, които от дълго време работят във Франция и възприеха това като масово узаконяване на незаконната имиграция.
Пак във вътрешен план страната има проблеми и с производството на електроенергия, която тази година трябваше да внася, тъй като 15 от 56-те й ядрените реактора не работят поради ремонти дейности. Макрон гледа на ядрената енергия като едно от средствата за намаляване на газовата зависимост на ЕС от Русия и за постигане на климатичните цели. Заради проблемите с производството на електричество дори се заговори за планирани спирания на тока през зимата в страната. А преди броени дни стана ясно, че ядреният реактор от ново поколение във Фламанвил, първият такъв на френска територия, ще бъде вкаран в експлоатация едва в средата на 2024 г., което е с шест допълнителни месеца по-късно от планираното. Това бе поредното закъснение по проекта, като с него закъсненията стават общо 12 години, припомня Франс прес. А цената на проекта, задействан през 2007 г., скочи междувременно от 3,3 милиарда на 13,2 милиарда евро.
Пак преди броени дни централата на партията на Макрон и офисите на консултантската компания „Маккинзи” в Париж бяха претърсени рамките на две разследвания на френската Национална финансова прокуратура. Едното е за условията, при които тази компания е участвала в предизборните кампании на Макрон през 2017 г. и 2022 г., а второто е за прибягване като цяло на държавата до услугите на подобни компании. В периода 2018 г. – 2021 г. държавата е използвала двойно повече услуги на такива компании, се казваше в доклад от март на френския Сенат. В него се допълваше, че само през 2021 г. договорите за такива услуги между държавата и компаниите са били за рекордната сума от 1 милиард евро. В същия доклад специално „Маккинзи” бе набедена и в предполагаемо прибягване до схема, при която не е плащала никакъв корпоративен данък в периода 2011 г. – 2020 г., но от компанията отричат тези твърдения, припомня Франс прес. А относно разследванията Макрон пък заяви, че не се страхува от нищо. Ако следователите решат, че той трябва да дава обяснения по някои въпроси, те могат да го призоват едва в края на втория му президентски мандат и то само във връзка с негови действия, които не са били извършени при упражняване на президентските му функции, припомня Франс прес.
Дипломатическата хиперактивност на Макрон вдъхнови и поредната шега на руското комедийно дуо – Владимир Кузнецов и Алексей Столяров, по-известни като Вован и Лексус. Те са прочути с шегите, които устройват на видни личности, представяйки им се по телефона за известни политици. През ноември те спретнаха такава шега на полския президент Анджей Дуда, като му позвъниха по телефона и го накараха да повярва, че говори за войната в Украйна с Макрон. Поводът бе падналата ракета на полска територия, която уби двама души. В телефонния разговор Дуда казва, че е изключително предпазлив, че не хвърля вината за случилото се върху руснаците, че не иска война с Русия. Минаха цели седем минути и половина преди полският лидер да осъзнае, че не говори с Макрон. А мнимите Макроновци пък качиха записа от разговора в руската видеоплатформа „Рутюб”, еквивалент на YouTube, предаде Франс прес. Шегата между впрочем показа нещо интересно - дори и най-твърдите противници на Русия в ЕС, като например Дуда, предпочитат в някои случаи предпазливия и реалистичен подход в стил Макрон по някои от аспектите на кризата, произтекла от руската инвазия в Украйна, отбелязаха френски коментатори.
/БТА/