Макрон посвети последното тримесечие на интензивната външна политика

Ако се върнем на спомената по-горе среща на върха ЕС-Западни Балкани (Сърбия, Албания, Република Северна Македония, Черна гора, Босна и Херцеговина, Косово), на нея Макрон отново беше една от звездите. В кулоарите на форума той проведе срещи с германския канцлер Олаф Шолц и се видя и с италианския премиер Мелони. Тоест в Тирана имаше първи стъпки за преодоляване на разногласията между традиционните съюзници в ЕС, което се вписва в линията на Макрон за край на разделенията и за общи действия. В Тирана освен това двайсет и седемте от ЕС дадоха нов импулс на европейската перспектива за Западните Балкани, посочва „Лез еко”. След тази среща Босна и Херцеговина получи статут на кандидат за еврочленство, а Косово депозира молба за предоставяне на такъв статут.  ЕС обеща на региона 1 милиард евро за смекчаване на шока от енергийната криза и адаптиране на инфраструктурата, бе постигнато и споразумение за намаляване на тарифите на роуминга между ЕС и Западните Балкани и за достъп на страните от региона до европейската програма „Еразъм”. Тези стъпки бяха обявени пред пресата от френския президент в допълнение към общата декларация от срещата на върха. Освен това  Макрон поясни, че Франция е обещала на страните от региона специална помощ за борба с кибератаките и система за борба с чуждите намеси, посочва „Юроп 1”. В замяна на всичко това Западните Балкани се ангажират да приведат системата си за предоставяне на визи в съответствие с тази на Европа, а европейската агенция за външни граници Фронтекс ще може да действа в страните от региона, като по този начин ще се намали миграционният натиск по Западнобалканския маршрут към ЕС.

Друга регионална среща на върха в първата десетдневка на декември не мина също без участието на Макрон. На форума на средиземноморските страни МЕД 9 (Франция, Италия, Малта, Испания, Португалия, Кипър, Гърция, Словения, Хърватия) в Аликанте в Испания държавите координираха позицията си за въвеждане на таван на цената на природния газ в Европа, обсъдиха задълбочаването на връзките със страните от другия бряг на Средиземно море и темата за противодействието на миграцията, идваща оттам – все въпроси, които са приоритетни за Макрон. За френския лидер обаче срещата бе отчасти двойно помрачена. На нея не дойде Джорджа Мелони, защото се оказа леко настинала. Така двамата не можаха да продължат курса на разведряване на отношенията след миграционната криза от октомври. Въпреки отсъствието на Мелони от срещата в Аликанте в същия ден Италия, Япония и Великобритания обявиха ново партньорство за разработване на свръхмодерен боен самолет, което пък напомни на Макрон, че планът на Франция, Германия и Испания за подобен свръхмодерен самолет все още не напредва с достатъчно бързо темпо и други страни може и да го изпреварят. Но все пак в Аликанте Макрон заедно с премиерите на Португалия и Испания официализираха амбициозния проект за тръбопровод за зелен водород, който ще свързва трите им страни.

Между няколко регионални срещи на върха Макрон се включи и във видеоконферентната среща на лидерите на Г-7 (Франция, Италия, Великобритания, САЩ, Канада, Япония, Германия). На форума включване имаше и украинският президент Володимир Зеленски, който поиска повече модерни оръжия за украинската съпротива срещу руската агресия и природен газ, за да изкара Украйна зимата, след като руските сили унищожиха критична енергийна инфраструктура. Ден след това Париж бе домакин на конференция за осигуряване на финансова помощ на Украйна. В нея участваха 70 делегации от различни страни и международни организации. Украйна бе представлявана от премиера Дмитро Шмигал. Присъства и първата дама Олена Зеленска. В края на форума на Украйна бяха обещани над 1 милиард евро за подпомагане на населението да изкара зимата, с 200 милиона повече, отколкото бе поискал самият Зеленски. От тази сума 415 милиона евро ще отидат за енергийния сектор на страната, 25 милиона за водоснабдяването, 38 милиона за прехраната, 17 милиона за здравеопазването, 22 милиона за транспорта, а останалите пари тепърва ще се решава за какво ще бъдат предназначени. На форума Франция се показа и като много активна в усилията за гарантиране на сигурността на украинските ядрени централи. Конференцията в Париж донякъде смекчи полемиката, породена от думите на Макрон за гаранции в бъдеще за сигурността на Русия.  А Макрон изрази желание да се обади по телефона на Путин, за да говори с него за руските атаки с дронове в Украйна и за финализиране на споразумение за сигурността на АЕЦ „Запорожие”, която е най-голямата в Европа. На конференцията за Украйна в Париж стана ясно и, че Франция е сключила договор с Украйна за доставката на 20 000 тона железопътни релси за ремонт и подмяна на повредената украинска железопътна инфраструктура. Освен това Франция е сключила договори  за доставката на 25 понтонни моста на Украйна. Трети договор между двете страни пък касае доставката на семена. Трите договора са на обща стойност от 100 милиона евро, посочва Франс прес. Франция освен това пое ангажимента в постигането на бързи  и конкретни резултати в областта на киберсигурността и финансирането на стартъпи в Украйна. Макрон освен това отправи призив към френските компании да направят повече за възстановяването на Украйна и както Франс прес съобщи 700 компании са откликнали положително на призива му.

Последва голяма среща на върха в Брюксел между ЕС и АСЕАН (Индонезия, Малайзия, Сингапур, Тайланд, Филипините, Виетнам, Бруней, Лаос, Камбоджа и Мианма) – първата на такова равнище от 45 години, откакто двата регионални блока подставиха началото на техните отношения. Въпреки че държи на този регион много, Макрон не присъства на срещата, за да бъде в Катар за полуфиналния мач на Мондиала на френските футболни национали срещу Мароко. Той натовари Олаф Шолц със задачата да го представлява на срещата на върха, което показа, че разривът в двустранните отношения е напът да бъде забравен. Отсъствието от важната среща докара нови критики на Макрон. Те се задълбочиха още повече, когато в Катар той заговори за добра организация на Мондиала на фона на информациите и полемиките, свързани с нарушаването на правата на чуждестранните работници и дискриминацията и ограниченията за някои футболни фенове, белязали подготовката за шампионата. И докато Макрон бе в Катар, ЕС обеща на АСЕАН 10 милиарда евро инвестиции до 2027 г. в инфраструктурни проекти, но не успя да убеди, както Макрон би искал, всички в АСЕАН да осъдят заедно руската агресия в Украйна. 

Ден след тази междурегионална среща Макрон се върна от Катар в Брюксел за срещата на върха на ЕС, на която бе одобрен девети пакет от санкции срещу Русия и отпускането на 18 милиарда евро за Украйна за идната година. На срещата на върха Макрон призова пък ЕС да подготви по-бързо отговора си на американския план за субсидии за американското производство. Според Макрон отговорът трябва да се даде в началото на 2023 г., но все още има дълбоки разногласия как ще бъде финансиран той на европейско ниво. Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен заговори за европейски суверен фонд за развиване на общата европейска индустриална политика и инвестиране на повече средства в научни и иновативни проекти в целия континент, касаещи полупроводниците, квантовата информатика,  изкуствения интелект и водорода, но как  ще бъдат мобилизирани средствата за този нов фонд засега не става ясно.

Пак на срещата на върха на ЕС съюзът одобри и минимален данък от 15 процента върху мултинационалните компании, нещо за което от години Макрон настояваше и което той приветства като голям напредък за всички, които държат на данъчната справедливост. Мярката ще влезе в сила на 31 декември 2023 г.

В кулоарите на срещата на върха обаче Макрон трябваше да обяснява решението си да отиде в Катар за полуфинала на Мондиала и да повтори това пътуване и за Финала. Той каза, че е действал напълно осъзнато в момент, в който в Европарламента се разгоря голям корупционен скандал, в който бе замесено името на  Катар. Относно „Катаргейт” Макрон заяви, че трябва да се изчакат всички факти и въз основа на тях компетентните органи ще вземат адаптирани мерки.

Но критиките към него заради двойната визита в Катар не секнаха. Още повече, че аржентинският президент Алберто Фернандес обяви, че няма да пътува за финала на Мондиала за разлика от Макрон. Това накара еколози да препоръчат на Макрон, че ако обезателно иска да увеличава въглеродния си отпечатък за благородна и важна кауза, то по-добре да отиде в Монреал за финала на провеждащата се там международната конференция за биоразнообразието КОП 15.  Макрон не промени плановете си за пътуване до Катар, но се вслуша в съветите на еколозите и отправи призив за постигане на амбициозно споразумение на форума в Монреал. И след трудни преговори участниците там се договориха за пътна карта в 23 точки за намаляване на унищожаването на природата, като една от точките в нея е до 2030 г. най-малко 30 процента от планетата ни да стане ефикасно защитена и опазвана зона.

Заради полемиката около пътуването на Макрон до Катар, в сянка остана това, че Франция и Мароко сложиха край на кризата между тях, свързана с издаването на френски визи. Преди година Париж реши да намали наполовина броя на издаваните визи за мароканците заради това, че Мароко проявява нежелание да приема експулсирани от Франция незаконни мигранти. Сега  двете страни обявиха, че обръщат нова страница във връзките помежду си по време на визита на френския външен министър Катрин Колона в Рабат. По същото време френският вътрешен министър Жералд Дарманен пък бе пратен в съседен Алжир, откъдето произхожда дядо му, със същата мисия, тъй като ограниченията в броя на издаваните френски визи засягаха и алжирците поради същите причини, поради които бяха засегнали и мароканците.

А в Катар за финала на Мондиала Макрон присъства на един феноменален мач, който френските национали загубиха драматично от аржентинците. Така на церемонията по награждаването Макрон не осъществи мечтата си да бъде бащата на нацията, който връчва престижната футболна купа на френския отбор, а трябваше да влезе в ролята на бащата-утешител на неутешимите френски футболисти. „Сините ни накараха да мечтаем, но мачът ни показа, че няма предварително написани сценарий”, призна Макрон, но добави, че френските национали са накарали французите да се почувстват страшно горди и прогнозира, че много от футболистите от националния отбор ще постигнат в бъдеще още много неща, тъй като те са все още млади. Това не намали критиките по адрес на Макрон, че е донесъл лош късмет на националите с присъствието си в Катар и в интернет се завъртяха карикатури, на които президентът успокоява френската футболна звезда Килиан Мбапе, като му казва: „Ще имаш още много други възможности, пенсионната възраст (във Франция) се вдига на 65 години”