Макрон посвети последното тримесечие на интензивната външна политика

На срещата на върха на АТИС (Австралия, Нова Зеландия, Малайзия, Индонезия, Филипините, Виетнам, Тайланд, Япония, Сингапур, Южна Корея, Тайван, Китай, Хонконг, Канада, САЩ, Перу, Чили, Мексико, Русия, Папуа-Нова Гвинея, Бруней) Макрон, който беше специален гост,  призова за край на конфронтацията в Азиатско-Тихоокеанския, в който Франция има амбициите да играе по-голяма роля. Пред лидерите от АТИС Макрон прибягна до шеговита метафора. Противопоставянето в региона между Вашингтон и Пекин той обрисува като два големи слона в джунгла, които стават все по-изнервени и които в даден момент може да започнат да се бият. За да се предотврати тази опасност в джунглата, е нужно сътрудничеството на много други животни, сред които тигри, маймуни и други, заяви Макрон, пораждайки смеха на лидерите от АТИС. Но тази метафора  предизвика и шеговити въпроси от страна на критиците на Макрон коя страна, според него, е призвана, да играе ролята на маймуната в описаната от него метафорична ситуация, отбелязва Франс прес. Франция държи на Азиатско-Тихоокеанския регион и има стратегия за него, защото там е голяма част от нейната ексклузивна икономическа зона, обособена около седем територии, от Реюнион до Нова Каледония и Таити. В този район живеят 1,65 милиона френски граждани. Но френското военно присъствие там не е голямо – едва 7000 военни са разположени там за постоянно заедно с няколко патрулни кораба и разузнавателни самолети. Франция иска да развие тази своя роля в региона, за да може на нея да се гледа като на важен и незаобиколим фактор. Това би й спестило и унижения, подобни на онова, което тя преживя през септември  2021 г., когато съюзникът на Франция в Г-20 – Австралия, обяви нов стратегически съюз със САЩ и Великобритания, заради който се отказа от многомилиардна сделка с Париж за конвенционални френски подводници в замяна на ядрени подводници от новите си партньори. След обтягане на отношенията, напрежението се поуталожи, но в Банкок Макрон показа, че не е забравил този казус и се опита да пласира пред новия австралийски премиер Антъни Албазене отново офертата за френските подводници. Но получи елегантен отказ, гласящ, че Канбера държи на много добрите си отношения с Париж, но продължава работата по споразуменията си с Великобритания и САЩ, посочват Франс прес и Асошиейтед прес.

На последвалата срещата на върха на Международната организация на франкофонията (54 страни членки, 7 асоциирани членове и 27 страни наблюдатели) Макрон отчете реалността на намаляващото влияние на френския език по света, където сега той е на пето място в класацията на най-говорените езици. Президентът обаче се зарече да върне отново ролята на френския език на универсален език на мира и на демокрацията, отбелязва „Франс енфо” и припомня, че владеенето на френски е призвано да стане и едно от условията за получаване на статут за пребиваване във Франция съгласно бъдещото френско миграционно законодателство.

А в навечерието на тези три срещи на върха Макрон бе домакин в Париж на ежегодния Парижки форум за мир, където тази година той се опита играе ролята на посредник в един позабравен вътрешен конфликт - този във Венецуела между управляващите и опозицията.

Пак по това време Макрон приветства и идеята на новоизбрания президент на Бразилия Луиз Инасио Лула да Силва да организира през 2025 г. в Амазония 30-ото издание на международната конференция за климата. Една инициатива, която стана повод за Макрон да заяви, че Франция е сила в Индо-Тихоокеанския регион, но и в Амазония, защото най-голямата външна граница на Франция и на Европа е тази на Френска Гвиана с Бразилия, припомня Франс прес. Това само потвърди мнението, че френският президент иска да утвърди колкото се може повече ролята на страната си в различни региони по света.

В тази тенденция се вписа в края на ноември и визитата в Париж на президента на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев. По време на нея бяха подписани договори относно възобновяемите енергии, производството на зелен водород, ядрената енергетика, управлението на водните ресурси, железопътния транспорт и селското стопанство и бе постигната договорка за развиване на сътрудничеството в областта критично важните суровини, като например редкоземните материали. Договорките с казахстанския лидер илюстрираха като цяло засиления интерес на Франция и към Централна Азия.

В края на ноември и началото на декември американският президент Джо Байдън най-после разпъна червения килим за първа държавна визита в САЩ на чуждестранен лидер, откакто встъпи в длъжност през януари 2021 г. За никого не беше изненада, че този първи лидер беше именно Макрон.  По време на тридневната държавна визита Макрон се срещна с американски конгресмени, с френската общност в САЩ, посети Ню Орлиънс, отиде и в централата на НАСА, за да прокара идеята за френски астронавт в състава на  една от бъдещите пилотирани американски мисии до Луната. В Белия дом Макрон бе посрещнат с най-големи почести и фанфари и размени мили подаръци с Байдън. На галавечерята в градините на президентството, дадена в чест на френския държавник, Макрон и неговата съпруга Брижит бяха нагостени с най-изискани блюда и напитки, включващи омари, зеленчуци от овощната градина на Белия дом, портокалова торта, американски сирена, американско пенливо розе. Гостите на държавния банкет бяха с тоалети като за церемонията на „Оскарите”, а музикалната част от тържеството бе поверена на изтънчени американски музиканти, сред които и джазмена Джон Батист. Ден преди това семейство Байдън покани семейство Макрон на по-задушевна вечеря в италиански ресторант във Вашингтон. През трите дни на държавната визита на Макрон в САЩ той и Байдън не спряха да си разменят и любезности. „Наша обща съдба е да отговаряме заедно на предизвикателствата по света”, заяви Макрон. „САЩ не могат да искат по-добър партньор от Франция, с когото да работят”, пък заяви Байдън. Тази сърдечна атмосфера допринесе за единния курс на двамата лидери по въпроса за Украйна и за Китай. Но Макрон не се поколеба да повдигне направо пред Байдън онзи въпрос, който тормози от няколко месеца не само Франция, но и целия ЕС – какво ще произтече за ЕС от приетия в САЩ „Закон за намаляване на инфлацията”. В него се предвиждат  мерки на обща стойност 430 милиарда долара. От тази сума 370 милиарда долара са за мерки за борбата с климатичните промени и за зелените енергии, като за тази цел чрез субсидии и данъчни кредити американските домакинства и компании са стимулирани да предпочитат производството на САЩ. ЕС се опасява, че  този закон е протекционистки и несправедлив спрямо неамериканските компании и че ще нанесе сериозен удар  на европейската икономика в момент, в който тя се опитва да се справи с последиците от войната в Украйна, отбелязва Ройтерс. Самият Макрон по време на визитата описа мерките в закона като много агресивни и каза, че те ще решат проблемите на САЩ, но ще създадат проблеми на Европа и европейските компании. В края на разговорите в Белия дом  Макрон и Байдън се ангажираха да работят за синхронизиране на подходите относно зелената индустрия. Но търканията и безпокойствата относно новия американски закон едва ли ще отпаднат като по чудо.

Блясъкът на визитата на Макрон в САЩ обаче бе помрачен от негово интервю за френската телевизия Те Еф 1 по време на това посещение. В него той говори за архитектурата на сигурността, която трябва да бъде възстановена в Европа, след като приключи войната в Украйна. Той заяви, че тогава  ще трябва да бъдат дадени гаранции за сигурността на Русия, за да се постигне добро равновесие. В интервюто той припомни и изразяваното от Русия безпокойство, че НАТО ще дойде до вратите й, че ще бъдат разположени оръжия, които могат да я заплашат.  Това изказване на Макрон обаче породи критики от представители на балтийските страни, Полша, Словакия, германската управляващата коалиция и естествено Украйна. „Някой иска да даде гаранции за сигурността на една терористична и убийствена държава”, каза Олексий Данилов, секретарят на Националния съвет за сигурност и отбрана на Украйна, припомнят Ройтерс и Франс прес. „Изходът от украинския конфликт ще настъпи, като се предложат гаранции за сигурността на Украйна, а за Русия ще говорим по-късно”, каза дипломат номер едно на ЕС Жозеп Борел, което също беше възприето като индиректна критика към Макрон. Думите на Макрон  за гаранции за Русия обаче бяха приветствани от Хун Сен, камбоджанския премиер и ротационен председател на азиатската организация АСЕАН.  По време на среща между него и Макрон в Париж в средата на декември Хун Сен заяви, че цени всички активни усилия на Макрон, който винаги е отдавал приоритет на мира и стабилността чрез инициативи за диалог, целящи да намерят решения на безпокойствата, свързани със сигурността на всички страни в украинския конфликт, предаде Франс прес.