Може ли Турция да се превърне в новия Китай?

Пристанището DP World Yarimca в близост до турския мегаполис Истанбул е малко по международните стандарти. Годишно могат да се обработват 1,3 милиона контейнера, всеки с дължина около шест метра. За сравнение, капацитетът на третото по големина пристанище в Европа - в Хамбург, е 8,7 милиона такива контейнера.

Но Крис Адамс, директорът на фирмата, която го стопанисва, вижда огромен потенциал в него. „Гледаме положително на инвестиционните възможности в Турция”, казва той, цитиран от Die Welt. „Страната има огромен потенциал за растеж“. 

Много представители на логистичната индустрия виждат нещата по същия начин. Тъй като дългите вериги за доставки се оказаха уязвими по време на пандемията, компаниите все по-често се стремят да върнат производствените процеси от Далечна Азия обратно в непосредствено близкия район. От това се възползват страни като Мексико за американския пазар и Балканите, Северна Африка и Турция за европейския пазар. Германските компании също виждат добри условия в Турция. Инвестициите в тази страна обаче са свързани с рискове - не на последно място поради близостта на турския президент Реджеп Тайип Ердоган с руския му колега Владимир Путин.

Дълго време глобализацията беше рецепта за успех за големите корпорации: техните вериги за доставки обикновено бяха силно интернационализирани и фрагментирани. Производството на стоки се извършва в чужбина, защото там заплатите са по-ниски. Но блокирането заради пандемията по целия свят доведе до срив на тази система. И сега започва нова ера, която консултантската фирма AlixPartners обобщава по следния начин: „Компаниите ще трябва изцяло да преосмислят своите вериги за доставки. За да постигнат това, те ще трябва да се съсредоточат повече върху възможностите за доставки на местно и регионално равнище“. 

Географското положение на Турция е голям плюс за страната

Турция иска да бъде един от бенефициентите на тази тенденция и се готви да се превърне в "един от водещите производствени центрове в света", както обяви Ердоган. Условията са налице - Турция има относително младо население, заплащането е по-ниско в сравнение с държавите от ЕС, а инфраструктурата на страната е добре развита, включително от настоящото правителство. Турция е на кръстопът между Европа, Азия и Африка и това е допълнителен плюс за страната.

Освен това търговията с ЕС е свободна, тъй като Турция е член на Митническия съюз. Първите признаци вече са налице. Германската компания Tesa, която произвежда лепилни материали, иска в бъдеще да разшири дейността си в Близкия и Средния изток от Турция. Италианският производител на модни облекла Benetton обяви, че от края на тази година ще намали наполовина производството си в Азия и ще разшири капацитета си в Сърбия, Хърватия, Турция, Тунис и Египет. Мебелният магазин Ikea също иска да произвежда повече продукти в Турция, като например фотьойли, рафтове за книги, гардероби и кухненски шкафове.

Политиката на Ердоган като риск

Дали обаче Турция ще извлече ползи като местоположение в дългосрочен план, предстои да разберем. Колкото и благоприятни да изглеждат общите условия, някои експерти смятат, че рисковете за инвеститорите са много. 

Икономистът и професор по международни икономически отношения Ердал Ялчин смята, че еуфорията сред част от турските политици и бизнес е неоснователна. Желанието на турското правителство е страната да се превърне в голям победител в областта на nearshoring. Напротив, казва той, в последно време компаниите са се отдръпнали от Турция. 

„От няколко години наблюдаваме масово намаляване на инвестициите в Турция, като съществен фактор за това е политическата рамка в страната", казва той. Единственото значително увеличение на преките чуждестранни инвестиции в Турция е през 2021 г. Volkswagen се отказа от плановете си за нов завод само преди две години. Освен кризата с пандемията за причина за решението се смята и авторитарният стил на управление на Ердоган. Под негово ръководство турската конституционна държава е отслабена, а човешките права и свободи са ограничени. Икономическата му политика също е обект на критики. Въпреки високата инфлация Турската централна банка няколко пъти понижи основния лихвен процент през последната година.

Но това, което трябва да буди особена загриженост у европейските компании, казва Ялчин, е политиката на Турция спрямо Русия. Страната не участва в санкциите на ЕС. 

„Напротив, турските компании търгуват масово с Русия", казва експертът. След нахлуването на Русия в Украйна обемът на търговията между двете страни се увеличи с около 200%. 
Турция е привлекателна за чужди инвеститори - младо население, ниски разходи за труд, развита инфраструктура, но има и рискове. Снимка: Bloomberg
„Тъй като Турция е член на Митническия съюз, тя може на 100 процента да заобиколи санкциите на ЕС", казва Ялчин. Когато турските банки дори въведоха за известно време руската платежна система „Мир", това привлече вниманието на американските власти. Опасявайки се от наказателни мерки, банките трябваше отново да спрат да използват системата. 

Брюксел също така затяга мрежата около онези, които заобикалят наказателните мерки. Неотдавна ЕС отбеляза промяна в политиката си с пакет от санкции: новите правомощия позволяват на съюза да налага санкции на „физически или юридически лица, образувания или органи", ако те заобикалят мерките срещу Русия. За европейските компании, които обмислят да инвестират в Турция, това представлява „съвсем реален риск", казва Ялчин. Ако един ден Турция действително бъде подложена на вторични санкции, предприемачите ще трябва да се опасяват от загуби. 

„Страната е привлекателна сама по себе си от гледна точка на бизнес средата", казва той. „Политическите решения са тези, които превърнаха този потенциал в негатив“.